Темата с ползването на литература, музика и филми, свалени от интернет си е болезнена, по принцип. И докато за музиката и филмите съм съгласна, че не е редно да се свалят от нета безплатно и/или нелегално /все пак се сваля най-новото и актуалното, което струва пари на създателите си и те очакват връщане на тези пари/, за литературата съм готова да споря до дупка! Особено за българските автори от началото и средата на миналия век.
У дома имам книги по-възрастни от майка ми, пълни с прекрасни разкази и поезия за деца. Дори комунистическите проблясъци в тях звучат весело и забавно на децата ми. Всяка свободна минута ги преписвам, защото книгите са пред разпадане, а по книжарниците ги няма. Мислех да ги кача на LeeNeeAnn.info, за да са достъпни и всички да им се радват, но сега сериозно се замислям дали да го правя. По-скоро ще упомена заглавията и ще ги пращам на мейла на желаещите.
Скоро коментирах с една позната подобни неща и тя спомена, че преди година или две, темата за изпит по журналистика в СУ е била „Ще изяде ли мишката книжката?” и че много от кандидат-студентите дори не са разбрали коя е мишката. Не приемам тази информация за 100% достоверна, защото не съм я проверила сама, но знам каква е действителността, в която живея. А тя е простичка:
Малката ми дъщеря е на 6 години /без малко/ и се справя завидно добре с детските игри из нета. И много неща научава от там.
Голямата ми дъщеря е на 12 години /без малко/ и си пише домашните с РС-то вкъщи – енциклопедии, речници и прочее. Комуникира с приятелките си само с е-mail и през skype. Чете стихове и проза, най-вече ако са качени някъде там. Като й дадох да чете „Синовете на великата мечка” леко ме подпита нямаме ли я в електронен вид. Децата са готови да прочетат дори „Война и мир”, стига да е в електронен вид.
Често пъти и двете предпочитат компютъра пред топката и колелото. Аз пък искам на компютъра да има какво да се чете!
Колкото и да ни е мъчно, това е действителността на нашите деца. Тя е и наша действителност. Има неща от моето детство, които наистина си заслужава да бъдат прочетени. А ако не се намират на хартия – тогава какво?
знам.бг претендира да бъде образователен портал. В колко училища има компютри със свободен достъп, така че децата да си седят и да си ровят из знам.бг на воля? Но да речем, че не това ме подразни най-силно. Честно да си призная, подразни ме това, че за статиите, на които пише „безплатни” се иска регистрация /разбирай плащане/, за да се отворят. Повечето от нас могат да си позволят 50 ст. за еднодневен достъп, не е проблема в парите, а в принципите. Знаем, че „безплатен обяд” няма, но … като пише безплатни статии, то се очаква поне да се отворят, нали?
Няма повече да се връщам на тази тема, защото е безсмислено.
Мишката няма скоро да изяде книжката, ако тези които се грижат за книжката уважават мишката!
За музиката – напоследък често почнах да цитирам Ричард Столман – ще го направя и тук:
“Вие вероятно сте чули пропаганднтата кампания, в която се казва, че ако споделяте музика вие трябва да се срамувате, защото не подпомагате музикантите. Напротив – ако купувате техните компакт-дискове вие трябва да се срамувате, защото не подпомагате музикантите! Съществуват няколко изключения. На наложилите се супер-звезди срока на първия им договор е изтекъл.
………
Много малко са албумите, които се продават в достатъчно количество, така че музикантите да започнат да получават някакви пари. Някои записи стават платинени и въпреки това не започват да носят пари на музикантите. Така че начина, по който музикантите правят пари е от техните концерти и от продаването на албуми на концертите си.
В крайна сметка представянето е полезно за тях. Тези разходи за представяне са направени за представянето на тяхната музика, което означава, че повече хора може да отидат на техните концерти, така че те ще направят повече пари, но не директно – не защото вие сте закупили техен албум в магазина. Но това не е единствения начин за представяне на музикантите. Споделянето на музиката им ги представя. Когато един меломан каже, “Чуйте това! Копирайте го – ще го харесате!”. Това също дава на музикантите публичност и също означава, че повече хора ще отидат на техните концерти. ”
Цялата реч тук:
http://www.cybuild.com/~kat/stallman-ndk-2005/index-bg.html
там има и за филмите.
Разбира се, не казвам – “не купувайте никога дискове и не ходете на кино” 🙂
Просто призовавам всички да не се подават на пропагандата която се насажда и да не мислят за себе си като за крадци, когато си изтеглят някоя mp3-ка. И да не се подвеждат да съпоставят споделянето на музика с пиратство. Пиратите плячкосват кораби и избиват екипажите им. Не си разменят mp3-ки.
В юнския брой на списание “Мениджър” има великолепна статия със заглавие “Пиратите се оказаха капери”, в която се говори за акциите на НСБОП. Автор на статията е Боян Кутевски, който се осмелява да напише неща, които всички твърдят че знаят, но никой не дръзва да коментира, а именно, че НОИ, МВР и МФ са ТОП3 в download-а на филми и mp3-ки.
Няма да крия, че умерено пиперливия и саркастично-ироничен тон на автора ми допада изключително много.
Друга интересна статия е тази на Венцислав Савов по темата на броя “За инвалидите с любов”.
Защо ви казвам това?
Защото и двете статии сипват сол в раната, която остана от историята на Виктор. Притеснява ме това, че историята на Виктор започна да утихва, а не искам да бъде подмината на принципа “всяко чудо за три дни”.
Ще опитам да се свържа с двамата автори и ще им предложа общо продължение на темите, които засягат в този брой на Мениджър. Вярвам, че хора като тях, които притежават ясна гражданска позиция и смелост да я демонстрират, няма да подминат историята на Виктор с лека ръка.
Ще ви държа в течение…
@Божо
Всяка сутрин, отивайки на работа, слушам музика в колата и се чудя как е възможно тези хора така безнаказано да пускат любимите ми песни 😉
…. със същото удоволствие бих слушала и стихове…