Хората и Пътят

Време…    Пространство…     Мисъл…

Все понятия, чието определение сме готови да дадем веднага, но замислим ли се, се оказва, че това не е толкова просто. Защото те не съществуват едно без друго. А как да обясниш нещо, с помощта на друго, за което нямаш обяснение… Трудна работа!

И въпреки това, Пространството е мястото, където има Време за всичко и за всички, а Мисълта е тази, която помага на хората да се движат там и определя техният Път. Чия мисъл ли? Собствената! Пътят на всеки човек в Пространството, се определя от собствената му Мисъл. Чрез мислите си, човек, волно или неволно, избира Пътят, по който да тръгне и колко дълго да върви по него.

Мислите на другите хора се опитват да му пречат или помагат, да го подкрепят да върви напред или да го дърпат назад и надолу. Въпреки това, нашият Път, зависи само и най-вече от нас и от способността ни да го следваме без да се поддаваме.

А пътища – много, и то най-най-различни. Единственият им недостатък е, че в Началото всички изглеждат еднакво. Дали ще се окаже пътят трънлив, мек, прав, правилен, грешен, стръмен…. зависи отново и единствено от нас, от емоцията, която влагаме и от смисъла, който му придаваме.

Представете си цирк. Под купола има опънати въжета за въжеиграчите. Всички те са перфектно изпънати и абсолютно еднакви. Няколко са. На кое въже първо ще стъпи актьорът, ние няма как да знаем. Той си избира и е свободен да избере всеки път различно въже! Така е и в пространството! Варианти много, избор – колкото щеш!

Пътят за нас избира нашата душа, следваща нашата интуиция. Понякога дори не можем да обясним защо сме постъпили по точно определен начин. Сякаш невидима ръка ни е повела в определена посока и ние се питаме вярна ли е тя или не. Отговор няма.

Или по-точно има, но не е еднозначен. Едно и също решение, за различните хора, носи различен заряд на емоциите, води по различен път и извежда до различен резултат. Така че, всеки има своя отговор и за него той е най-правилният.

Как да следваме Пътя, който сме избрали? И дали да го следваме? До кога? Отново всеки избира сам. Избира колко податлив да бъде за мислите и желанията на хората от съседните въжета, колко да е зависим от тях, кога да нарушава принципите си и кога – не, кога да прави компромиси, и кога – не.

Решението взето от нас, влияе и на тези, които ни принуждават да го взимаме, както и чуждите решения, чието взимане сме наложили ние, влияят на нас. Затова спазването на принципите и следването на интуицията може би са единствените критерии за правилен избор.

Не винаги Разумът взима вярното решение!!! Разумът е податлив на влияния, той пречупва емоциите на душата в съответствие със субективната информация на обкръжаващата го среда.

Душата е тази, която просто знае! Душата често пъти воюва с разума, но хората са отвикнали да й се доверяват. Тя никога не лъже, защото само тя има пряк достъп до глобалното енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено. А там всеки чете посредством интуицията си! До каква степен да се доверяваме на душата си и на интуицията си? Аз знам отговорът за себе си, но той отново не важи за вас!

Опасно ли е да пренебрегваме виковете на душата си? Опасно е! Следвайки единствено Разума и това, в което той се опитва да ни убеди, може да се окаже, че цял живот ние прескачаме от въже на въже, търсейки своето, като дете, което харесва винаги повече играчката в ръцете на другото дете, дори и да е била негова до преди 2 минути. И никога не намираме нашия Път, защото никога не спираме и не се питаме кой е нашия Път. Мислим, че някой път е нашия и че хората, които вече са там ни пречат, но може да се окаже, че това е техния път и ние пречим на тях.

Как да разберем дали това е нашия път и дали някой пречи на нас или ние на него? Разумът отново не може да даде отговор на този въпрос. Отново само душата има отговора. Защото Разумът е склонен да търси „разумни” решения и обяснения, а душата – просто знае. Разумът иска „да разбере” причините, довели до някакво събитие, а душата не търси причини – тя знае! Разумът се опитва да интерпретира информацията, която получава, но често пъти тази информация е неправилна, деформирала се е при пресичането на чужд път и нейния анализ води до грешен резултат, а душата – тя знае!

Разумът търси „разумно” обяснение и за „знаците”, които вижда по пътя си и често пъти пренебрегва значението им, докато душата… – тя вече знае значението им… Тя знае дали този знак указва правилната посока или ни показва, че губим посоката си и се опитваме да стъпим на чужд път, знае дали този чужд път ще е по-добър за нас и дали да продължим по него и да изоставим стария, или да си вървим пак по стария.

Душата знае, че тези знаци винаги се отнасят за нас и че трябва да ги прочетем внимателно…

Кой е правилният път? Не знам! Питайте душата си – Тя знае!