LeeNeeAnn

Сбъднати облачни мечти

LeeAnn August 4, 2006 February 29, 2020Приказка за Облаче 1

Облачето продължаваше да си мечтае да лети извън Царството на Ветровете, на високо, нагоре и надалеч, нагоре, нагоре, чак при другите облаци. При истинските, пораснали, сериозни облаци. Разходката в Царството на Ветровете беше прекрасна, трогателна и вдъхновителна, но не беше сбъднатата мечта на Облачето.То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!И колкото повече време минаваше от първата му среща с Вятъра, толкова по-нетърпеливо ставаше то. Първо си мислеше, че точно този Вятър ще сбъдне мечтата му да лети отвъд Царството, но после се оказа, че пак не е разбрало. Е, това, разбира се, не беше нещо ново за Облачето. Обикновено, имаше нещо, което то не е разбрало, не е познало, не е предвидило, не е научило навреме… Но, с…

Чувството да съм горе

LeeAnn August 1, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

Качвам се на лифта и топката в стомаха ми расте. Не от страх. От вълнение и леко притеснение. Предполагам, че това чувство никога няма да изчезне. Ако изчезне, това би могло да значи, че летенето вече ми е безразлично… Няма начин да се случи… Значи и чувството няма да изчезне. А дали това е вълнение и притеснение в едно, или е ударна доза чист адреналин, още не съм установила. Не е важно какво е. Важното е, че то е част от неповторимото усещане да съм горе. Горе… Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната… Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения. Горе… Гледам напред… Виждам Средна гора,…

Парапланеризъм: Термика

LeeAnn July 31, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 3

С парапланер се лети. Излиташ и летиш, но за да набере парапланерът височина, е необходимо пилотът да намери възходящ поток и да го използва при издигането. Възходящите потоци се наричат Термики. Термиката представлява топъл въздух, който се издига от земята в посока нагоре. След като земята се нагрее достатъчно от слънцето, топлият въздух се откъсва като балон и тръгва нагоре. Процесът е подобен на завирането на водата в тенджера. Като се нагрее точка на дъното й, балончето тръгва към повърхността и там се пука. Термика е същото, но с много голям диаметър и не се пука, а изчезва там, където се изравни с околната температура, защото по пътя нагоре изстива. Когато пилотът намери термиката, той застава с парапланера в нея и започва да се върти вътре….

111. ТОЧНИ КВАДРАТИ – ПАЛИНДРОМИ

NeeAnn July 31, 2006 July 31, 2006Физкултура за мозъка 19

Търсенето на точни квадрати, чиито цифри четени отзад и напред, означават еднакви числа винаги е било интересна тема за изследване. Такива числа (а и думи) се наричат палиндроми. Някои от тях се намират много лесно — например квадратите на 1, 11, 111 и 1111 са съответно 1, 121, 12 321 и 1 234 321, и всичките те са палиндроми, като правилото е приложимо за произволен брой единици, стига числото да не съдържа повече от девет (единици, предполагам — NA). Съществуват обаче и други случаи, които може да наречем неправилни — например квадратът на 264 е 69 696 и квадратът на 2285 — 5 221 225. Всичките показани примери съдържат нечетен брой цифри. Ще съумее ли някой от читателите да намери случай, в който точният квадрат…

Парапланеризмът – спорт, забавление или професия

LeeAnn July 28, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 2

Какво точно е парапланеризмът? Много хора вероятно биха го определили като “екстремен спорт”. За “екстремен” може и да се съглася след известни спорове, но спорт със сигурност не е. Поне аз досега не съм чула някой да каже “Аз тренирам парапланеризъм”. Така че, лично аз, изключвам “спорт” като определение за парапланеризма. Дали е забавление? О, да, със сигурност и това е меко казано! Парапланеризмът не е просто забавление, а изключително удоволствие. Но не само удоволствие, а страст! Но не обикновена страст, а преживяване, като никое друго, познато на човешките сетива. Но не просто някакво силно преживяване, а предизвикателство, което не се изчерпва с един полет, с едно ходене и гледане на парапланери, дори не и с курс за начинаещи пилоти. Но не просто предизвикателство, а…

Чувството на път към Сопот?

LeeAnn July 27, 2006 April 10, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 1

“Какво чувстваш докато идваш насам?” Това ме попита Ицо /инструктор по парапланеризъм и пилот от Скайномад/ една събота, по време на поредния ни weekend, прекаран в Сопот. Тогава не му отговорих, защото отговорът не е лесен. Отговарям му сега: Ицо, какво е чувството ли? Чувството е дълго, всеобхватно и сложно!!! Дълго, защото започва в понеделник и завършва в петък вечерта! Това е едно дълго очакване, примесено с огромно нетърпение, неудържимо желание за летене и … малко лудост, вероятно… Обикновено още от понеделник планирам пътуване към Сопот в събота сутрин. Това значи, че от понеделник започвам да чакам да стане петък, а ако случайно се налага да пропуснем идване в Сопот, започвам да чакам да стане другия петък…. 😉 За разнообразие и по-лесно преживяване на това…

Основи на парапланеризма

LeeAnn July 26, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 6

От дете мечтая да летя и завиждам на “тези” горе. Не се осмелявах да си помисля, че е възможно тази мечта да се сбъдне, докато, по една щастлива случайност, не разбрах, че е възможно да летя в тандем – т.е. с пилот зад гърба си, който да управлява парапланера, а аз само да се возя и да бъда “парапланерист-турист”! Запалих се отново, започнах да чета и да се интересувам от летене, парапланери и всичко свързано с тях. След около 11 месеца даже полетях… Разговаряйки с хората около себе си, установих кои са най-често срещаните заблуди и грешни асоциации, които те правят, като чуят думата “парапланер”. Първата грешна асоциация е “парапланер” = “парашут”. Единственото общо между парапланер и парашут е, че и двете са направени от…

Градът, в който времето е спряло

LeeAnn July 16, 2006 February 29, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 15

Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Знам, че търпението е изтъкано от тънки нишки огнена жарава… Толкова тънки, че да помагат на мечтите да светят и толкова огнени, че да ми помагат да горя! Продавачът на търпение живее в град, в който времето е спряло. Там хората се ориентират по слънцето, облаците и вятъра! Няма значение кога ще попаднеш в този град – дали в делник или в празник, дали сутрин или вечер, дали денем или нощем. Хората, които търсиш винаги са там и винаги правят това, което могат най-добре – хвърчат! Или за разноообразие…

Как да решим проблемите на столицата?

LeeAnn July 11, 2006 February 25, 2020Приказки за разни неща... 10

Всеки ден съм по улиците на София, движа се главно с автомобил, по-рядко пеш. Наблюдавам и си вадя изводи и заключения! И така, лека-полека, съставих списък с дребни предложенийца, които много биха улеснили оцеляването на столичани и гостите на столицата в неравната битка с „пътните” превозни средства. Като за начало, предлагам пътните превозни средства да спрат да се наричат така. Това е инсинуация, защото те изобщо не са пътни. Първо, защото път няма и второ, защото, те се движат много повече по тротоари, алеи, паркове и градинки и много по-малко по т.нар. „път”. Съгласна съм това название да продължи да се прилага само за трамваите, защото някой хитрец се е сетил да им свали гумите и ги е обрекъл да се движат по релси… Мисля…

Моят първи полет в тандем

LeeAnn July 9, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 18

Летях! Летях!!! ЛЕТЯХ!!!!! Но, за това ще ви разкажа на дълго и широко след малко! Преди това искам да знаете нещо много по-важно! Аз съм щастлив човек! Може би един от малкото истински щастливци!!! И не защото летях, а защото съм обградена от невероятни хора и имам истински приятели! Сбъдването на мечтите е сладко, само когато е споделено с приятелите и семейството! Без всеотдайната подкрепа на тези, които взеха присърце мечтата ми да летя и се постараха да ми помогнат тя да се сбъдне, нейната реализация щеше да изглежда като преследване на духове в тъмното… ходиш нанякъде с вързани очи и ръце и търсиш нещо, ама не знаеш къде да го намериш, нито пък как изглежда… ама знаеш, че го искаш… Правейки си равносметка след…

Петко и Гошо

NeeAnn July 8, 2006 July 10, 2006Физкултура за мозъка 14

За тази задача ще трябва да благодарите на elichka. По доста заобиколен начин тя най-после стигна до мен, а и аз най-накрая събрах смелост да я пусна, макар и без ясна идея за нейното решение, поради което съдия този път ще бъде LeeAnn, която твърди, че знае истината за тази задача :). Петко и Гошо са общо на 91 години. В момента Петко е два пъти по-стар от Гошо по времето, когато Петко е бил на толкова години, на колкото е Гошо сега. На колко години са Петко и Гошо?!

Първите сто крачки

LeeAnn July 5, 2006 November 13, 2008Емоции в проза 12

Когато, преди около девет месеца срещнах NeeAnn, не знаех какво ме очаква. Да не говорим, че дори не си и представях, че ще ми се случи това, което ми се случи… Когато той ме откри, ми подаде ръка и ми предложи немислимо, за тогавашните ми разбирания, предизвикателство… Мислех си колко е трудно да се впуснеш в авантюра, особено такава, когато някой вярва в теб, но ти самият не си вярваш. Подходих по момичешки плахо и неуверено и дълго време отказвах да приема предложението му. Той ме обграждаше с търпение, внимание и разбиране, но… не се отказваше. Не се отказа изобщо! Дори напротив, лека-полека ме накара да се съглася с неговото решение, мислейки го за свое… /и до сега не знам как успя!/ Съгласявайки се да…

Търпението

LeeAnn July 4, 2006 December 23, 2007Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 22

Знаете ли къде се продава то? А от какво е направено? Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа. Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение. Предполагах, че Ледът продава търпението. Но не е той! Докоснах го и го превърнах в пара, а неговата чезнеща студенина едва успя да охлади пламтящите ми краища и да ги превърне в къдрици от жарава… Тогава си помислих, че сигурно Вятърът носи търпението със себе си. Все пак, той е ходил навсякъде, познава всички, говорил е с всички, а затова вероятно му е нужно много търпение. Но не е и той! Докоснах го и той се превърна в…

Философия на пазаруването

LeeAnn July 3, 2006 March 23, 2007Емоции в проза 4

Обичам да пазарувам! … М, да-а-а, вече виждам усмивките ви и утвърдително-укорителното клатене на глава… „Естествено, че коя жена не обича?!” – това бихте казали, ако стоях пред вас, нали? Така си и знаех! Но, този път не ме разбрахте! Защото, аз НЕ обичам да обикалям по магазините, а само да пазарувам! Каква е разликата ли? Огромна! Обикалянето по магазините, така, както си го представят повечето жени и което е омразно занимание на болшинството мъже, е свързано с безкрайно хаотично бродене напред-назад в студ и пек, с безпредметно влизане и излизане в най-различни големи и малки магазинчета, с обясняване на напористи продавачки, че нищо няма да купуваш, а само искаш да видиш какво се предлага… Досадно, в много случаи безполезно, винаги ужасно изморително … И…

Градската Мишка и Полският Мишок

LeeAnn June 30, 2006 December 23, 2022Култура 0

При превеждането на тази басня установих колко трудно се превежда от рими в рими, така че хем смисълът да се запази, хем да звучи добре на български. Надявам се, опитът ми за превод да ви се стори успешен. Le Rat de ville et le Rat des champs Jean de la Fontaine Autrefois le Rat de ville Invita le Rat des champs, D’une façon fort civile, A des reliefs d’Ortolans. Sur un Tapis de Turquie Le couvert se trouva mis. Je laisse à penser la vie Que firent ces deux amis. Le régal fut fort honnête, Rien ne manquait au festin ; Mais quelqu’un troubla la fête Pendant qu’ils étaient en train. A la porte de la salle Ils entendirent du bruit : Le Rat…

За гордостта

LeeAnn June 28, 2006 June 28, 2006Емоции в проза 12

Синдром ли е Бай Ганьо? Или е национална черта? Или самият Алеко Константинов е толкова велик и гениален, че самият факт, че е българин е достатъчен, за да се гордеем с това? Това е опит за обощение на коментарите по темите за Вечният Бай Ганьо. Позволявам си да считам коментиращите за представителна извадка, поради професионалното им и възрастово многообразие. И въпреки, че коментарите на пръв поглед изглеждат далеч един от друг като мнение, то внимателният им прочит говори точно обратното. Всички казахме приблизително едно и също, но с различни думи. И то е, че: – имаме прекрасна природа, която се опитваме да погубим; – добри професионалисти, които се опитваме да прогоним; – богато национално наследство, което упорито се опитваме да прикрием. Това повод ли е…

Бай Ганьо на семинар

LeeAnn June 25, 2006 June 26, 2006Вечният Бай Ганьо 4

“Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. … Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: “Желаеш ли да станеш български княз?” – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната… За бай Ганя е приказката… Та това…

Бай Ганьо още броди из Европата

LeeAnn June 25, 2006 September 27, 2007Вечният Бай Ганьо 39

“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”… Щастливецът го срещнал из Европата в далечния 19 век и въпреки твърденията му, че се върнал вече оттам, аз също го срещнах. Пак там! Само дето вече не гони тренове, а самолети. И дето не къта в пояса си гюлово масло, а алкохол от безмитна зона. И само дето не си носи хляб и лучец от къщи, ами плюска на аванта в самолета, “щот нали му влиза в билета”. И само дето… вече сме 21 век. Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век. Качихме се, значи, в бусчето на аерогара София…

Ще настигнем ли Европа и ще спре ли тя да ни почака?

LeeAnn June 23, 2006 June 23, 2006Реалността 5

За тези, които като мен, за миг си позволиха да мислят, че някога ще се оправим, имам лоша новина: няма да е скоро! Защо ли? Защото не сме мръднали като манталитет и сантиметър напред! Поне встрани да бяхма мръднали, но … уви! Когато през 1998 г. следвах второто си висше, преподавателят ми по мкроикономика, каза нещо, което силно ме възмути и бях готова да споря с него. Добре, че не го направих. Името на преподавателя си вече на помня, но това, което каза ме човърка и досега. Проблемът е, че може да се окаже, че това, което ми се струваше тогава черногледство, сега ми се струва оптимизъм. Той каза: „България ще достигне нивото си от 1989 г. /имаше предвид икономическите показатели на държавата/, след 45…

Трагикомедия или фарс – изберете сами

NeeAnn June 22, 2006 June 22, 2006Абсурдизми 2

Дали е трагедия или комедия, все още е рано да се разбере, но за съжаление, историята с главно действащо лице КК “Труд” вече не прилича на леко сапунен сериал, а се превърна в гнусен фарс. На 21 юни, в блогосферата плъзна новината, че ГДБОП по официално искане от страна на КК “Труд” е принудила Виктор да свали всички книги от сайта www.bezmonitor.com. Все още не са ясни всички подробности около случката, но в мен възникват следните прелюбопитни въпроси относно случката: Защо са свалени всички книги от сайта? По искане на КК “Труд” или супермените от ГДБОП (пак) са се престарали (нали трябва да си изработят хонорара)? Доколкото знам, там имаше качено изданието на библията от Светия синод? И върху тази книга ли има вече авторски…