Незрящите виждат повече от нас

Отдавна замислям да открия категория „Абсурдизми” в блога ни, но все, по една или друга причина, го отлагах. Отлагах го, защото сивото не е моя цвят, защото все търся розов отблясък в ежедневието, все гледам на хората и нещата откъм добрата им страна и ако не я виждам с „просто око” я търся, докато я намеря, ако не я намеря – опитвам се да я направя. Малко неща са ме разочаровали толкова силно и дълбоко, че чак да съм загубила желание да търся и да се боря. Историята с Виктор премина дори тази граница. Отвъд разочарованието е само убитата Надежда. 

Знаете историята с Виктор много добре – за нея писаха Григор, Йовко, Дончо, вероятно и други нормални хора. 

Добре, разбирам всичко – има авторски права, които трябва да се спазват. Разбирам, че говорим за пари, че има хора, които живеят от авторски права, че ИК Труд може би се издържа от авторски права и т.н. 
Това с ПАРИте го разбираме всички! 

Няма да говоря за морала, за ценностната система и възпитанието на хората – нито конкретно, нито като цяло! 
Знам само, че живеем във времена, в които пошлостта, изопачаването, невежеството, подлизурството и прочее качества и състояния са в разцвета си и вместо да се радваме, че има хора като Виктор, ние се опитваме да ги спрем. Някой от екипа на Труд направи ли си Труд /или тази дума е просто заглавие?/ да разбере какъв човек е Виктор, защо публикува тези „авторски” произведения и кому са нужни те? Или това няма значение?! Важното е да се отметне дейност, да мине времето от 9 до 18, за да тръгнете към домовете си с още по-бедни и празни души? 

И пак ли ще чакаме да дойде някоя чужда фондация, за да направи незрящите хора в България „равноправни” членове на обществото ни? За мечките се намери кой да се погрижи! Кой ще се погрижи за хората? За Хората!
ХОРАТА – това са едни мърдащи същества, със собствено мнение, индивидуалност и достойнство. И в колкото по-неравностойно положение ги поставя обществото, толкова по-горди са те! 
Как бихте се почувствали, ако Вашето незрящо дете иска да чете, а няма откъде? Ако пита какво е Интернет, а вие не намирате думи, сили и средства да му обясните, защото Виктор вече не е там? Какво ще му кажете? “Имаше един Виктор, но вече го няма и няма книги за теб, моето дете, защото на едни чичковци и лелки, не им харесва идеята ти да знаеш кой е Елин Пелин и т.н. Ти си сляпо, моето дете, и не можеш да им донесеш парички, затова няма нужда да четеш!” Това ли ще му кажете? ТОВА ЛИ? 

Нашата страна е страна на изключенията и абсурдите! Законите ни са пълни с вратички и частни случаи, но явно не и когато става дума за хора в „неравностойно” положение! „Неравностойно – това е положението, в което ние ги поставяме! НИЕ! 
Вероятно всеки служител на ИК Труд, сам по себе си е прекрасен човек, с лични качества и морал, семейство, деца… и вероятно, също като мен се благодари, че децата му не са в „неравностойно” положение!!! 
Само, че това не е достатъчно! НЕ Е ДОСТАТЪЧНО! 

Достатъчно би било, ОФИЦИАЛНО да се разреши на Виктор да продължи с кроткото си дело по ограмотяване на човешките души! А защо не и ИК Труд да го спонсорира!?

Незрящите виждат! Повече от нас…