Днес, по време на проведената протестна акция срещу забавянето на приемането на екомрежата “Натура 2000” бяха събрани и предадени на представители на изпълнителната власт няколко килограма жълти стотинки като помощ към правителството за изплащане на евентуалните (макар, че по-скоро това са сигурни) глоби за забавянето. Мястото на събитието е същото, както и при предишните протестни акции (вече 19 на брой) — пред централния вход на Министерския съвет.
Понеже в последните няколко дена част от българската блогосфера се вълнува основно от две-три неща, едно от които е статията на другаря Борислав Зюмбюлев, реших че е добра идея да публикувам част от превода на една статия, описваща историята на форумните тролове. И не мога да се освободя от усещането, че ако този другар си беше направил труда да потърси и прочете малко повече по темата, онази статия в онзи вестник нямаше да бъде написана. Поне не и в този вид. И да, статията според мен е полезна и би помогнала да посрещнем бъдещите изяви на троловете с усмивка и най-вече с мълчание. И не се сърдете на преводача — той толкова си може. DON’T FEED THE FORUM TROLLS ФОРУМНИТЕ ТРОЛОВЕ – ПАРАЗИТИ В МРЕЖАТА…
Кумулусите (cumulus) са най-популярните и най-често срещаните облаци на небето. Те са най-красивите и най-пухкавите творения и заемат най-различни причудливи форми под влияние на вятъра и топлия въздух, който ги храни. Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща. От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре. От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със…
Имам “невероятната” способност да запеметявам чувства и усещания. Запечатват се в сетивата ми като снимка. Това често пъти ми помага – за изграждане на усет към нещо (крило, автомобил…), изграждане на преценка за поведение (на някой или нещо), формиране на нагласа, пространствена ориентация… Когато условията са сходни, това е изключително полезно, но при динамично променящи се и винаги нови условия, повече пречи, защото може да се окаже, че имаш само 2 секунди, за да възприемеш нещото, да го анализираш и да реагираш. Скоро ми се случи да ми попречи. Бях претрупана със запаметени усещания – разнородни и противоречиви. Страх, неувереност, запаметено усещане за (друг) точен момент на (друго) точно място, спомен за болка… Объркване на интуитивното със запаметеното… Замъгляване на ясната мисъл от прекалено многото…
Няма такава дума, нали се сетихте, че аз си я измислих. Но мисля да се боря за утвърждаването й. Тя е за нещо средно между “парапланеризъм” и “парашутизъм” и означава “скок с парашут от летящ парапланер”. Мисля, че това е нещо по-екстремно от парашутизма и доста по-екстремно от парапланеризма. Парапланеришутизмът е нов спорт. Съвсем наскоро някаква мания обзе парашутистите и те решиха, че е “много яко” да се скочи с парашут от летящ парапланер. Тази гледка започва да се превръща в ежедневие за Сопот. Почти всеки уикенд има ентусиасти-парапланеришутисти. Парапланеришутизмът е сложен спорт. Първо трябва да имаш парашут, естествено. Второ – трябва да си намериш достатъчно добър тандемен пилот, който освен всичко друго да се съгласи да се прибира сам, след като ти слезнеш в…
Воден от принципа на Мечо Пух, че колкото повече е толкова повече, както и от невъзможността да присъствам за повече от няколко минути (а даже и те не са сигурни :() довечера, споделям какво намерих днес по обяд, разлепено по стените на някои сгради в София, докато се опитвах да стигна до работното си място: Останалото вече е казано на други места 🙂
Покрай събитията, свързани с отмяната на статута на Странджа като защитена територия, днес малко неочаквано ми дойде тази статия от Михаил Стефанов, излязла във вестникът “Монитор”, която предизвика в мен опасения, че историите със Странджа и Рила не са единствените. Става дума за Западните Родопи, където ситуацията се оказва сходна с тази около Странджа, което пък означава, че трябва да се разшири обхвата на протестите — вече не трябва да се настоява за защита само на Странджа и Рила, а изобщо на цялата оцеляла природа, в частност на всички оцелели планини, в България. Връх Карлък е вторият по височина в Родопите, издига се на 2188 м. над морето и се вижда от прочутото село Гела. Върхът се намира в землището на село Мугла. Край него…
автор: Красимир Стоев В един ден започва и свършва всичко, полетът на орела пада все по-ниско, в момент един от вечноста, човек умира, с него и самоличността. Летейки свободно в небесата, орлите качват хора на крилата, за да им покажат какво е всъщност света, и да се разберат, че са само миг от вечността. Ако в очите на орела откриеш сълзи, то той плаче защото умира света, плачи и ти. Когато орелът плаче… ще плачеш и ти.
Както вече знаете, на 13 юли се проведе протестно шествие под формата на влакче в защита на статута на парк “Странджа”. Както винаги, обявата за събитието беше пусната на сайта “Спасете Странджа“. Сборното място беше на ъгъла на кръстовището между булевардите “Витошка” и “патриарх Евтимии”, пред бившата аптека (това май се пада северозападният ъгъл на кръстовището). Идеята този път беше да се направи влакче, като на отделните “вагони” бъде закачена по една буква от посланието, което трябваше да се предаде. Ето как изглеждаше мястото на срещата малко след седем часа:
Знам, че знаете, че бях на курс. И знам, че като ме усетите, че съм се прибрала ще почнете да питате „как беше?”. Затова започвам да възстановявам (със съкращения) впечатленията си за вас от записките, които водих под въздействието на умора, бира и адреналин. Ден първи. Предвиждаше се теория – малко елелементарна аеродинамика, история на летенето, създаване на парапланера, устройство на крилото и т.н. Всъщност почти всеки ден имаше по малко суха теория. Тя е интересна, при това доста, но не и когато вълнението те изгаря отвътре. Аз знам как протича един „ученически” ден в Сопот, но другите не знаеха и виждах, че едвам ги свърта. Към 15.00 часа започна вълнуващата част – разпределение на оборудването, прогонване на сбруите и тръгване към най-ниския хълм. Там…
И птица да си роден, това само по себе си не е достатъчно, за да пориш синевата. И птица да си роден, първо трябва да се научиш да летиш. И птица да си роден, пак плащаш цена за свободата. Дори птиците се учат да летят – падат от гнездото, стават, но продължават да опитват и не се отказват. Всяко начало е трудно. Някои начала са по-болезнени от други. Всяко нещо си има цена. Понякога я плащаш в началото, понякога – в края, а често пъти я плащаш през цялото време. Съзнателно или не. Получаваш толкова свобода, за колкото можеш да си позволиш да платиш. Плащаш сам. Никой не може да плати цената вместо теб. Ако друг я плати – друг се научава да лети.
автор: Красимир Стоев Когато слънцето заспи, мрак ще се отрази в твоите очи. Падаща звезда нощта ще озари, а в непрогледната нощ – само аз и ти. Затвори очи, ръка ми дай, да те заведа на място, където не си била, място, където я няма думата “боли”, …място, където орелът се учи да лети. На сутринта…а и после, ще мечтаеш да ходиш там още и още, а когато някой те нарани и вътре в теб почне да боли, болката ще мине като си спомниш как орелът се учи да лети. Всяка скръб, болка и обида ще изчезва, и там всяко зло ще заспи… … защото там орелът се учи да лети.
автор: Красимир Стоев Хвърли поглед в тъмнината, просто затвори очи, вслушай се в тишината, …тя крещи, нали ? Забрави за миг за света, … и всички неволи, … на шепота брега, и вълните голи. Искай всяка вечер всичко, искай само от мен, аз ти давам уж малко, но всичко, … дори усмивката си всеки ден. Аз съм твоята топла вълна, твоята дъга в мрака, въглена, небрежно паднал в снега, който всяка вечер тебе чака. И когато с теб сме нейде там, някъде в тъмнината, мълчанието си ще ти дам, то ще е най-тънката струна в душата.
Не, няма да ви говоря за националния празник на Съединените щати на Америка, нито пък ще спомена колко много ги обичам (или ги мразех?). Просто ще публикувам част от снимките от днешния протест в защита на народния парк Странджа. И понеже разбирам, че май се е заформило нещо като негласно състезание между блогърите кой първи ще направи репортаж и пусне снимки за събитието, ще оставя коментарите за утре — на свежа глава 🙂 Ще започна с общите си впечатления от вчера, които са оформени в няколко посоки. Първата от тях е, че вчера на протеста имаше най-много хора, отколкото на протестите в петък и понеделник, което може и да означава, че те започват да набират сила. Друго, което заслужава да се отбележи е и много…
Si tu t’appelles mélancolie Joe Dassin (1974) Seule devant ta glace Tu te vois triste sans savoir pourquoi Et tu ferais n‘importe quoi Pour ne pas être à ta place Si tu t‘appelles mélancolie Si l‘amour n‘est plus qu‘une habitude Ne me raconte pas ta vie Je la connais, ta solitude Si tu t‘appelles mélancolie On est fait pour l‘oublier ensemble Les chiens perdus, les incompris On les connaît, on leur ressemble Et demain peut-être Puisque tout peut arriver n‘importe où Tu seras là, au rendez–vous Et je saurai te reconnaître Si tu t‘appelles mélancolie Si l‘amour n‘est plus qu‘une habitude Ne me raconte pas ta vie Je la connais, ta solitude Si tu t‘appelles mélancolie On est fait pour l‘oublier ensemble Les chiens perdus,…
Продължаваме с онзи типичен представител на професията на таксиметров шофьор, който беше решил за по-бързо да мине през блокиралите кръстовището хора. Но както вече споменах, беше бързо убеден да прояви повече здрав разум и така бяха избягнати по-сериозни инциденти.
Първо искам да предупредя — публикацията е дълга, много дълга. Включва като начало в себе си около 25 снимки от проведения вчера втори протест срещу премахването на статута на народен парк на планината Странджа, която може би е единственото оцеляло диво кътче у нас. Така, че се въоръжете с търпение и се подгответе за дълго, и надявам се, не скучно превъртане на страницата надолу. Ето така започна всичко. Часът е малко след 19:30, но на уговореното място вече се бяха събрали хора. Колко точно бяха — не мога да кажа, но и това не е най-важното нещо в този протест.
Сигурно сте забелязали, че от едно известно време насам само за облаци пиша. Едва ли си мислите, че е случайно. Но може би не знаете истинската причина. Вероятно само предполагате… А и тя не е само една… Част от вълнението внесоха някои от вас, които вероятно в момента разпалено разказват на колегите и приятелите си за летенето през уикенда. Искрено се надявам да ви е харесало и да дойдете пак. Вие добавихте още емоции към и без това бухналата ми душа, но не се оплаквам, а ви благодаря. Никой не е умрял от хубаво, въпреки израза “умрях от кеф” 😉 Дори ви завиждам за емоциите. Това, което човек преживява преди първия си тандемен полет се случва само веднъж и въпреки, че след това се вълнува…
Най-популярната облачна класификация е съгласно латинската линейна система, която подрежда облаците главно по височина на образуването им и според техния външен вид. Повечето облаци попадат в една от десетте основни групи, като съществуват разбира се много подгрупи, комбинации, формации и вариации… Облаците са мимолетно природно дихание и едва ли могат да се натикат така лесно в групи и категории. Така че има много, чиито имена не могат да се определят, просто защото никой не може да ги оприличи на никакви други… Но все пак аз ще ви покажа една примерна, обща и умишлено не особено подробна класификация, описваща облаците с латинските им имена, колкото да мога в следващите статии да ползвам латинските наименования, а не всеки път да обяснявам кое какво беше точно. Не се…
