Колекция от уникални звуци

Обичам да колекционирам в съзнанието си звуци – уникални, такива, които няма как да чуеш в ежедневието и също такива, които са специфични и неповторими, но характерни. Нищо не разбрахте, нали? 😉

Преди близо година открих как звучи летящо крило (парапланер), колапсиращо крило, открих звука, който издават вървите на парапланера при изпълняване на фигури. Това са звуци, които не можеш да чуеш всеки ден, а чуеш ли веднъж – не можеш да сбъркаш или забравиш.

Скоро добавих към колекцията си още два звука:
· Свистене на “прашен дявол”.
· Свистене на бясно пикираща лястовица.

“Прашен дявол” е природно явление, при което топъл въздух от прегрятата земя тръгва да се отделя от нея (да не се бърка с “термика”). Ако мястото е равно и прашно, “прашният дявол” се онагледява като издигащо се от земята, твърде мощно за размерите си, мини-торнадце – това става рязко и от много малка площ. Виждали сте летящи и танцуващи празни найлонови торбички и боклуци, подхванати изневиделица сякаш от нищото и запратени пак в него, нали? Е, ето това е бил “прашен дявол”.

Когато обаче теренът е стръмен, “прашният дявол” може да тръгне от най-ниската му част и да пълзи към по-високата му, докато стигне върха и се отдели от него. Появата му може да се предвиди по едва забележимото предварително потрепване на върховете на тревичките. Повечето парапланеристи са се научили (или поне се стараят да се научат) да разпознават симптомите за появата на “прашен дявол”, защото той може да бъде изключително опасен за разпънатите и приготвени за излитане крила.

Звукът, който издава “прашният дявол” може да бъде смразяващ. Скоро на старта над Сопот чух наблизо да минава изключително силен и зловещ “прашен дявол” – препускаше от ниското към високо и пропълзя покрай мен като гигантска змия с ширина около 20 см. Тревата под него полегна до земята и въздухът съскаше и свистеше, а в същото време на мен дори косата ми не потрепна от ветрец – до такава степен явлението е концентрирано в малка площ. Бър. Беше си страшничко и това определено е един от звуците, който ако веднъж си чул – помниш винаги.

Звук “пикираща лястовица”
Лежа си отпуснато на тревата, гледам облаците, от време на време притварям блажено очи и слушам уроците по метеорология, наливани ни в главите от приятния глас на Ники Скайномад Йотов, когато само за секунда нещо над главата ми извистя – звукът приличаше на свистене на рязко опънато и силно въртящо се стоманено въже. Сепнах се. Отворих очи и на 5-6 см от лицето си видях лястовица, прелитаща с несъобразена скорост и извистяването се повтори. Нямах представа, че тези мили животинки могат да се движат с такава бясна скорост и да издават такъв неповторим звук. … А, и да ви кажа – лястовичките НЕ са малки, особено ако ти пикират над главата. 🙂

__________________
П.П. Колко е опасен “прашният дявол” и какви поразии може да направи – вижте тук.
И тук.
И тук.

Продължение (юли 2010): Може и да ми се смеете, но едва сега, три години по-късно чух как шуми … Житото под полъха на вятъра. Звукът е толкова специфичен и неповторим, че едва ли може да се забрави или сбърка с друг. А и е някак странно успокояващ и отпускащ. Набрах си една китка жито и го занесох у дома за красота, с надеждата да отнеса частица от този звук. Красиво е, но безшумно. Опитах се да се направя на Вятър – не успях.
Другото, което ме изненада беше, че житните класове се оказаха много тежки.