Не, няма да ви говоря за националния празник на Съединените щати на Америка, нито пък ще спомена колко много ги обичам (или ги мразех?). Просто ще публикувам част от снимките от днешния протест в защита на народния парк Странджа. И понеже разбирам, че май се е заформило нещо като негласно състезание между блогърите кой първи ще направи репортаж и пусне снимки за събитието, ще оставя коментарите за утре — на свежа глава 🙂
Ще започна с общите си впечатления от вчера, които са оформени в няколко посоки. Първата от тях е, че вчера на протеста имаше най-много хора, отколкото на протестите в петък и понеделник, което може и да означава, че те започват да набират сила. Друго, което заслужава да се отбележи е и много широката възрастова граница на участниците — видях както ученици, така и пенсионери. И ако в понеделник, според някои новинарски агенции протестиращите са били на възраст между 18 и 42 години, то вчера, спокойно може да го кажем, тяхната възраст беше някъде между 14 и 70 години. Другото, което трябва да отбележим и което добре се вижда на снимките малко по-надолу, е засиленото присъствие както на полиция, така и на медии. Не знам дали то се дължеше на ексцесиите от протеста в понеделник или е било предизвикано от посещението на президента на Германия по същото това време.
Дотук с отразяването на присъствието на полицията и медиите. Нека продължим нататък с основните участници в протеста.
Първоначално имаше и хора по стълбите на централната сграда на БНБ, но много бързо и сравнително елегантно те бяха изместени от създадения кордон от полицаи. Не ми стана ясно от какво се опасяваха полицаите — може би да не се осъществи пробив към президентството, който да смути и обезпокои гостите от Германия? Но трябва да признаем, че този път, за разлика от понеделник действаха по-спокойно (с малки изключения, естествено) и поне на пръв поглед не изглеждаха толкова изнервени.
От следващите няколко снимки може да се придобие поне приблизителна представа за броя на хората, уважили протеста. А пък на който му се брои и може да го прави — нека се опита да преброи по-точно колко хора са били вчера в градинката на бившия мавзолей.
Вчера, за разлика от понеделник, имаше и гайда с гайдар, който не спря да свири през цялото време, докато се разхождах наоколо. Освен тъпан и гайда, видях и доста хора донесли там-тами, там-тамчета и тарамбуки, като освен това имаше и едно кречетало, което даде знак за началото на протеста.
Тук останах с впечатлението за някаква размяна на реплики и за прехвърчали искри, но за съжаление не бях на чуваемо разстояние от събитието, затова не мога да дам повече подробности. Ако някой случайно може да хвърли малко повече светлина по въпроса, ще го помоля да остави коментар.
Към вече познатите от понеделник плакати и други “агитационни” материали имаше и нови попълнения, някои от които се виждат на снимките отдолу.
Тук протестиращите спазват обещанието да седнат и легнат по тротоара без да блокират движението по улиците.
А това е една от най-малките участнички в протеста, заедно с татко си. Явно новата смяна ще получи добра школовка как се заема и защитава активна позиция по наболели обществени проблеми.
А това тук са двама щастливи татковци. Нека им пожелаем да бъдат винаги такива.
Тук станахме свидетели на спонтанно хорово изпълнение на песента “Ясен месец”. Между другото, видях хора да я записват, така че може би си струва да се поровите в съответните сайтове и да потърсите ако не видео клиповете, поне аудио файловете от нея. А ако не успеете да намерите запис от снощи, ще трябва да се задоволите ето с това изпълнение на песента.
А това тук е самия текст на песента:
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самодива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.
Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.
Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршумен, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пино, Равашола,
мрат в борбата си нова.
О, сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийската свобода.
А това е част от хорото, което кротко се виеше пред погледа на охраняващите протеста полицаи.
Атмосферата беше невероятна!!! Страхотно си я уловил и отразил, NeeAnn! 😀
Сигурно има и други места, откъдето да си свалите песента в изпълнение на Сава Попсавов, но аз вече цяла сутрин я слушам и не мога да се въздържа да пусна един линк:
http://info.datacom.bg/narodopis/Sava%20Popsavov%20-%20Yasen%20mesec.mp3
Нека “Странджа” бъде!!!
Имам щастието и възможността често да посещавам Странджата и наистина би било много жалко да се погуби едно от последните натурални места в България. Обожавам това място и дано този път се вземе едно разумно решение! 🙂
Страхотен пост, поздравления!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » протести или нещо друго …