Кумулусите (cumulus) са най-популярните и най-често срещаните облаци на небето. Те са най-красивите и най-пухкавите творения и заемат най-различни причудливи форми под влияние на вятъра и топлия въздух, който ги храни.
Слънцето прави облаците, знаете ли? Когато то грее, земята се нагрява, въздухът над нея става все по-топъл и идва момент, в който той се отделя и тръгва нагоре. Тогава се случват няколко неща.
От една страна, тъй като Природата не търпи празно място, топлият въздух се замества от по-хладен и това на земята се усеща като полъх. Ако полъхът е силен и си е направо подухване, това означава, че по-голяма маса топъл въздух се е отделила и е тръгнала нагоре.
От друга страна, топлият въздух се движи нагоре, докато не достигне до зона със студен въздух – зоната на кондензация – там, благодарение на температурната разлика топлият въздух кондензира и се превръща в облаче. Височината, на която се образуват облаците се нарича “база”. Всеки ден нейната височина е различна и зависи от атмосферното налягане, глобалния климат, влажността на въздуха и микроклимата на конкретния район.
Ако в спокоен топъл летен ден стоите на полянка и ви подухне ветрец – вдигнете очи нагоре – скоро над главата ви ще цъфне cumulus humilis /”кумулус юмилис” – накратко само “кумулус“/ – малко рехаво пухкаво дантелено облаче. Ако топъл въздух продължава да го храни, то ще стои там и ще расте, в противен случай ще се разпадне. Но ако се храни, ще се превърне в cumulus mediocris /”кумулус медиокрис” – накратко само “кумулус“, защото и той, както юмилиса още не носи заплаха от разваляне на времето за летателите ;)/, а впоследствие може и в cumulus congestus /”кумулус конгестус” – накратко само “конгестус“, защото трябва да се отличава от другите и да се наблюдава, тъй като обикновено има вероятност конгестусите да цебясат, а това е заплаха за летенето вече ;)/.
Cumulus mediocris се разпознават лесно – те са плътни и пухкави, не се вижда през тях и са колкото широки, толкова и високи. Конгестусите пък са повече високи, отколкото широки и бързото им развитие във височина е предпоставка за развитие на cumulus nimbus (cb).
От ниските облаци не вали дъжд. Може да приръми, ако голям кумулус започне да се разпада. Дъжд и/или град вали от cumulonimbus (cb) /”кумулонимбус” или накратко “цебе“/. Това са облаци, известни на български като “купесто-дъждовни”. Когато говорят за тях, синоптиците използват и словосъчетанието “придружен с гръмотевици”. Това са облаци с изключително голямо развитие във височина, които се простират на трите нива в облачната класификация – от ниско, през средно, та до високо.
Какво е значението на всичко това за летенето? Огромно! Където има кумулуси, там има и термики, които ги хранят и ако ги намериш можеш да ги използваш за набиране на височина.
Там където има cb-та или предпоставки за образуването им, не бива да се лети, защото тези облаци са убийци в буквалния смисъл на думата.
Какво е значението на тази информация за обикновения облаконаблюдател? Нищожно! Тя служи само за ориентир къде да търсят небесни красоти впечатлените ви очи!
Когато учех метеорология в Долна Митрополия едно време, cb облаците ни ги казаха като cumulonimbus :-).
Почти всичко съм забравил от тогава (бях свикнал да определям височината на долната граница на облаците само на око, например), но помня това-онова.
Да, Влади, прав си – една дума е cumulonimbus, разделила съм ги неволно.
А иначе ние си ги наричаме за краткост “це-бе-та”, защото е много по-лесно да кажеш, че някъде “ще цебяса”, отколкото, че “ще се развие купесто-дъждовна облачност, придружена със засмукване на парапланеристите под базата и ще превали и прегърми”.
Аз също се опитвам да определям височината на базата на око, но засега попаденията ми са в диапазон +/- 200 м и то в района на Сопот.
Но пък облаците и метеоролията като цяло са нещо, на което можеш да посветиш целия си живот в изучаване и пак да не е достатъчно. Затова аз се старая да разказвам основни елементарни неща, които са по-скоро част от общата човешка култура. Знаеш, че в летенето играе роля комбинацията от метеорология, аеродинамиката и облакосъзерцание, но аз се опитвам да ги разделям, защото иначе става много сложно, пък аз не съм чак такъв спец. 😉
Хей! Добре си си дошла, Дачи! :-*
Ааа, изобщо не е “нищожно”! Особено пък за фотоманиаците, любители на облачни снимки! Друго си е да знаеш повече за плътността и височината на облачетата-фотомодели, рехави ли са, пропускат ли светлина, за да знаеш как и къде да фокусираш, как да си регулираш експозицията… Много полезна информация! 😀
Оуупс, забравих да си науча табличката 🙁 , ама сега, с повече “визуални” данни, по-добре ще се справя, май! 😉
Гери, добре съм те заварила :-*!
Ти пък! Табличката е само за справка – да не се загубим из класификацията и да не забравим да обърнем внимание на някоя от групите 🙂
Аз пък като страничен нелетящ наблюдател, виждам едни любопитни данни, които мога да добавя в касичката със знания. А и може би за пръв път въобще вниманието ми е насочено към облакообразуването. До сега облаците просто се носеха там горе. Различно оформени, на различна височина, цвят и различно (уникално всеки за себе си) красиви.
Но с имената им не знам как ще се оправя. Може би ще си ги помня като це-бе-та и сие, освен ако не драснеш и една транскрипция на имената им.
Поздрави Ему
Транскрипция казваш…
Може. Как я искаш – в скоби в самата статия или тук като коментар, конкретно за този вид облаци?
Ами май най-добре ще е в самия текст, защото по-лесно се връзва име-съдържание. А може и в табличката, търсенето на която ми загря скрола (много писано, много снимано (не се оплаквам!!!)).
Поздрави Ему
Ему, погледни текста сега.
Само имай предвид, че официално трябва да се изговарят целите имена на облаците. Това е малко парапланеристки жаргон 😉
Абе на кой му пука, как трябва да се изговарят официално? Нямам намерение да водя научни спорове на тема “облаче ле, бяло”. То не се знае, дали някога ще ги изговоря на глас тези названия, но пък може да им намеря място някъде в касичката ;).
А, да. Така е чудесно! Мерси.
Поздрави Ему
Иха! Не само аз съм любител на латински имена явно! 😉
Ему, имам известен студентски опит със запаметяване на латински имена на животни и растения и да ти кажа, най-лесно влизат в “касичките” ако се разясняват и показват обектите на живо, под пъстро небе, на някоя полянка, в планината, може и на Витоша… 🙂
Така де, защо пък да не си организираме урок на открито?! Аааъъъ, ако Облачето се съгласи освен ученик, да стане и учител?! 😛
@LeeAnn: Свикваш явно да определяш височината 😉 То се получава точно така – с опита.
Аз съм “летял” само с парашут надолу от самолет, но знам за какво говориш – летенето от този сорт наистина е неповторимо усещане!
@Гери, това е чудесна идея. Можем някой уикенд (ех, как мразя чуждици 🙂 ) да издебнем LeeAnn, когато не лети и да покорим Витоша ( 🙂 ), и тя да разяснява, кое какво е.
Лошото е, че от събота брат ми почва ремонт и ще трябва да му помагам.
Поздрави Ему
Хеее, чудесно, че одобряваш идеята! Сега остава и LeeAnn да я одобри, а пък може да се намерят и още мераклии за “неделно облачно училище” … и бира! 🙂
И с тази въздушно-светла перспектива, тъкмо ще си по-усърден помощник и до ден-два-три, ще сте свършили ремонта!
Успех и поздрави! 😀
@Ему и Гери
Няма такъв уикенд! И да има – аз съм в Сопот. Така че, ако искате уроци на сопотска територия – добре сте дошли, тъкмо ще са комбинирани с “основи на парапланеризма”, ако искате. Пък кой знае, може и някой от вас да се реши да подлитне 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ниските облаци, част 2: Cumulus radiatus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облачна класификация
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ниските облаци, част 4: Stratocumulus
браво на пилето :-). отдавна исках и аз да напиша такова нещо … може ли да дойда да работя при теб, та да имам повече свободно време 😀
хахаха, внимавай какво си пожелаваш, че току-виж си дошъл 😉
добре е да поглеждаш часовете на публикациите, преди да мечтаеш 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Средните облаци, част 1: Altocumulus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ниските облаци, част 3: Stratus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Облаци: ниски и средни (обобщение)
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Високите облаци, част 1: Cirrus
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Целувката на Бурята