Мълчанието и тъмнината

автор: Красимир Стоев

Хвърли поглед в тъмнината,
просто затвори очи,
вслушай се в тишината,
…тя крещи, нали ?
 
Забрави за миг за света,
… и всички неволи,
… на шепота брега,
и вълните голи.
 
Искай всяка вечер всичко,
искай само от мен,
аз ти давам уж малко, но всичко,
… дори усмивката си всеки ден.
 
Аз съм твоята топла вълна,
твоята дъга в мрака,
въглена, небрежно паднал в снега,
който всяка вечер тебе чака.
 
И когато с теб сме нейде там,
някъде в тъмнината,
мълчанието си ще ти дам,
то ще е най-тънката струна в душата.