Клошарите

Реалността 23

Клошарите. Тези хора винаги са ме впечатлявали, навеждали са ме на най-различни мисли, включително са ме карали да се чувствам неудобно. По някакъв начин. Без причина. И нямам предвид мърлявите цигани с каруци и счупени детски колички, които ровят в кофите в работоспособна възраст, защото така е по-лесно. Говоря за “белите” клошари и тяхната енергия. Виждала съм възрастни жени, на пръв поглед чисти и нормални, да ровят в кофите и с такова старание и прецизност да сепарират картонени и хартиени отпадъци, да ги връзват и подреждат, че се замислям какво ли би станало, ако цялата тази енергия се впрегне в истинска работа. Не че тази работа не е истинска. Напротив. Истинска е, ама не баш… Ако на тези хора им харесва да ровят в кофите,…

Continue reading

Париж през нощта

Култура , , 8

Paris at Night Jacques Prévert Trois allumettes, une à une allumées dans la nuit La première pour voir ton visage tout entier La seconde pour voir tes yeux La dernière pour voir ta bouche et l’obscurité toute entière pour me rappeler tout cela en te serrant dans mes bras. Париж през нощта /Превод LeeAnn/ Последните три клечки кибрит запалени в мрака една по една. Първата – за да видя лицето ти, Цялото. Втората – за да погледна очите ти, Последната – за да видя устата ти. А когато ни обгърне пълна тъма И с две ръце те прегърна да си спомням това.

Continue reading

Жожо и дъжда

Приказка за Жожо 8

Няма да повярвате какво ми се случи! Или по-точно кого срещнах! Срещнах онзи странник, който ми разказваше за Жожо веднъж, нали си спомняте? Ходеше си по улицата като най-обикновен човек. Познах го и се усмихнах. Лекичко. По-скоро на себе си. Боях се да го поздравя, да не би отново да ме обърка с Жожо. Той ме зърна, на часа дойде при мен и продължи разказа си там, където го беше спрял, сякаш никога не ни бяха прекъсвали. – Знаеш ли, Жожо – рече ми – ти, освен че си истинска виелица, по характер много ми приличаш на облаче. И си също толкова предвидима като тях… Искам да кажа, почти никак. И се усмихна доволно, сякаш това потвърждаваше, че съм Жожо и че съм облаче, виелица…

Continue reading

Екзотика?

Емоции в проза 16

Фантазия. Приключение. Нещо различно. Нещо красиво. Нещо необичайно. Това са първосигналните ми асоциации с думата “Екзотика”. Ще кажете “Защото си жена!”. Не, въпреки, че съм жена, като чуя за екзотика си представям красива девойка по бананова поличка, бяла кожа, черна като абанос коса, зелени /почти изумрудени/ очи… палми, море… нещо, което не се среща по нашите ширини. Вчера видях и екзотична кола – някакъв понтиак с юнак със синя тениска вътре. И това беше екзотична гледка /понтиака, не юнака ;)/ за моите очи. Какво друго може да е екзотично според вас? Търся определение за екзотика, защото вчера Вождът на племето ми преформатира представите за екзотика. Мислех да публикувам разговорът ни 1:1, но той всъщност звучи почти несвързано, защото си пишехме един през друг, като през…

Continue reading

Барселона на Гауди

Пътеписи 9

Ако дори само по щастливо стечение на обстоятелствата се окажете за няколко часа в Барселона и се чудите как да ги оползотворите и къде да отидете, непременно вижте поне едно от “местата на Гауди”. Гледайки сътвореното от Гауди си мисля, че не случайно именно той и проектите му (някои от тях все още недовършени) са символ на Барселона. Барселонци държат изключително много на сътвореното от Гауди и усърдно довършват започнатото. Дори лампите, проектирани от Гауди са отбелязани на картата на Барселона като забележителност. Антони Гауди е роден на 25 Юни 1852 г. извън Барселона, сред природата, където родителите му имали малка къща. Бащата на Антони Гауди се премества заедно с него да живее в Барселона, някъде около 1879 година. Произходът на Гауди и детството му…

Continue reading

Улиците на Барселона (продължение)

Пътеписи 9

Ходенето пеш по 10 часа на ден е ужасно изморително, но си има и своите предимства. Забелязваш колко чист и приветлив е града. Забелязваш начина на живот на хората, ритъма и пулса на града. С риск да се повторя и да стана досадна ще кажа, че именно това ми допада в Барселона – темпераментът на хората и начинът им на живот. Уж са емоционални като нас, а в същото време са спокойни, приветливи, търпеливи и не си дават много зор, а в същото време пък от обслужване човек общо взето не може да се оплаче. Когато си навън по 10 часа, търсенето на тоалетна е неизбежно. Винаги намирах и интересното е, че във всички обществени тоалетни беше чисто и имаше тоалетна хартия. В един търговски…

Continue reading

Улиците на Барселона

Пътеписи 8

Връщайки се в Барселона една година по-късно бях подготвена да променя мнението си за този град, който така ме бе пленил. Бях психически подготвена да открия, че предната година неоснователно съм си загубила ума. Но това не се случи. Тазгодишните ми впечатления от Барселона само потвърдиха и допълниха миналогодишните, което преобразува интереса ми към този град в истинско влюбване. Тази година нямах служебна работа в Барселона, бях отишла на разходка, което означаваше, че разполагах с времето си и можех да го загубя, мотаейки се по улиците и зяпайки фасадите на сградите, хората, улиците… Е, бях си избрала и един-два музея, които да посетя, за да не е съвсем “некултурен” престоят ми там. Сутрин ставах към 9.00 ч. и към 9.30 ч. вече пиех кафе с…

Continue reading

Прегръдката

Емоции в рими 11

Той… Мрак, тъга. Безличие, Безразличие. Тъмнина. Самота. Ръждиви сенки, които минават. И отиват… Къде? Никъде! Уплътняват тъмнината. Поглъщат светлината. Хранят самотата. Студена тишина… Тя… Глава огън. Очи пламък. Поглед жар. Душа пожар. Проблясък в тъмнината, следа от сияйна звезда. Искра Чистота Блясък Разпорена тъмнина. Страх Желание Сблъсък Раздрана самота. Болка Желание Крясък Мрак на яркожълти петна. Докосване Бягство В сладка кратка прегръдка изгоряла звезда. … Той – Мрак на яркожълти бразди. Тя – Светлина с тъмносиви следи. Той – Опита се да си тръгне. Тя – Опита се да остане. Те – Винаги близо. Никога заедно.

Continue reading

Пиле, пиле, аз те знам, искаш нещо да ти дам ;)

Култура 9

Васил Ив. Стоянов е поет на няколко поколения българи. Баба ми е пораснала със стихчетата му за деца, майка ми, след това аз, сега и моите деца. Негово е „Пиле, пиле, аз те знам”, онова за Умчо умен мъж, дето се миел седем пъти наведнъж, стихчето за умното магаренце и много други, които знаем наизуст и рецитираме на децата си, но вече не помним кой им беше авторът. Смятам, че Васил Ив. Стоянов е един несправедливо забравен автор. А мисля, че е забравен, защото нито в тетрадките за детската градина, нито в учебниците до 6-ти клас включително съм срещнала нещо негово. Дано да съм недогледала! У дома имам юбилейното издание „Гълъбчета бели”, издадено по повод на 80-тата годишнина на автора и ще препиша за вас най-хубавите…

Continue reading

Барселона: Паркове и Музеи

Пътеписи 9

Още миналата година си бях наумила къде искам да отида и какво искам да видя, когато се върна отново в Цветния град. Бързам да напомня, че посоките на света са измислени от мореплавателите, преди да открият простичките “ляво” и “дясно” ;), а аз не съм мореплавател 🙂 Още първия ден в близост до хотела мернах виенско колело и ми беше интересно какво има там. Оказа се, че там има цигански празник – празник на културата на Каталунья. Разходих се първата вечер до там. На територията, на която бе построен панаира имаше странна детска пързалка – без стълби, а само с въжета. Голямо висене и катерене падаше 😉 Беше шумно, цветно и колоритно. Истински панаир. Останах колкото да снимам туй-онуй. Едно от местата, които непременно исках…

Continue reading

Рожден ден, ли? Рожден Ден?! Рожде-е-ен ден!!!

Реалността 9

Заразявам се от Пейо! Той все пита за разни неща. Дребни, ежедневни… и интересни. На мен пък ми се иска да знам какво е отношението ви към рождения ви ден, вашия собствен. За някои хора рожденият им ден е един от най-специалните дни в годината – обличат си официални дрехи, изглеждат красиви и несравними, не стъпват по земята от щастие, празнуват три дни и три нощи… Други са по-умерени – само близки приятели и кратко тихо веселие. Има такива, които не признават рожден ден без торта и свещички 🙂 Някои пък заявяват „какво пък толкова – ден като ден – нищо различно, нищо особено”. А подаръци? Обичате ли да получавате подаръци? Какви, какви, кажете ми какви! А вие? Как отбелязвате този ден? И тъй като…

Continue reading

Завръщане в Цветния град

Пътеписи 2

Миналата година по приблизително същото време, след като си тръгнах от Барселона, оставяйки част от пулса си там, си пожелах да се върна отново. Е, желанията се сбъдват, ако много слушкаш, папкаш и спинкаш… Та и аз така – цяла година слушках, папках и спинках и ето ме отново на път към Барселона. Този път за три дни и половина, уж знаеща къде отива и какво иска да види, заредена с истински фотоапарат, две карти и осем комплекта батерии, зарядно за тях, карта на града /за какво ли ми е ;)/, карта на метрото, огромен ентусиазъм и твърдата увереност, че този път ще видя всичко. Дали успях ще разберете от следващите няколко публикации. Тази е първата, която съм замислила и ще е посветена на самото…

Continue reading

При цветарката

Култура , , 1

Chez la fleuriste Jacques Prévert Un homme entre chez la fleuriste et choisit des fleurs la fleuriste enveloppe les fleurs l’homme met la main à sa poche pour chercher l’argent l’argent pour payer les fleurs mais il met en même temps subitement la main sur son coeur et il tombe En même temps qu’il tombe l’argent roule à terre et puis les fleurs tombent en même temps que l’homme en même temps que l’argent et la fleuriste reste là avec l’argent qui roule avec les fleurs qui s’abîment avec l’homme qui meurt évidemment tout cela est triste et il faut qu’elle fasse quelque chose la fleuriste mais elle ne sait pas comment s’y prendre elle ne sait pas par quel bout commencer Il y a…

Continue reading

Хайде на цирк

Реалността 8

Думата „цирк” в днешно време е изключително онеправдана дума, защото до голяма степен сме свикнали с преносното й значение, което се свързва с нещо малоумно, не чак толкова смешно, по-скоро трагично. Но въпреки това, думата „цирк” ме връща  в детството, докато все още в София имаше стационарен цирк и я свързвам с фокуси, клоуни, акробатика, дресура на животни и т.н. За последно бях на цирк миналата година – малък, построен на поляната до нас. Разказах ви за тъгата, която остави у мен. Помних я дълго. До преди няколко дни, когато отново отидохме на цирк – този път на по-голям – цирк „Монте Карло” – все още не си е тръгнал от столичния квартал „Младост”. Отидох резервирана и очаквах подобна мизерна гледка. Но бях приятно изненадана….

Continue reading

Някой чука

Култура , , 1

On frappe Jacques Prévert Qui est là Personne C’est simplement mon cœur qui bat Qui bat très fort A cause de toi Mais dehors La petite main de bronze sur la porte de bois Ne bouge pas Ne remue pas Ne remue pas seulement le petit bout du doigt Това стихотворение има и музика от Жозеф Козма и е изпято през 1947 от Ив Монтан: Paroles: Jacques Prévert. Musique: Joseph Kosma 1947 © Editions Enoch Някой чука Превод: LeeAnn Кой е там? Никой Това е моето сърце, което бие лудо заради теб. А отпред мъничката бронзова ръка на голямата дървена врата не мръдва не трепва с пръстче дори, за да ме спаси.

Continue reading

За лицензите и за авторските права

За свободата 20

Всъщност, заглавието е малко подвеждащо, защото в долните редове няма да ви говоря за това какво са авторски права, имат ли те почва у нас (имат, имат — питайте Явор Колев и останалата пасмина) и как си кореспондират с различните лицензи, а просто ще ви разкажа една случка, случила с една от любимите ви публикации в този блог. Аха, точно така — говоря точно за тази публикация: “Как да си откраднете целувка“. Тази публикация по един нестандартен начин се появи на следния адрес http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380. Не, недейте да ходите на този адрес — на него вече ще видите страница, съобщаваща ви за грешка 404. А до появата на тази грешка се стигна след размяната на няколко електронни писма: Дами и господа, на следния адрес (http://loveemoni.dir.bg/_wm/library/?df=272380) в…

Continue reading