И птица да си роден, това само по себе си не е достатъчно, за да пориш синевата.
И птица да си роден, първо трябва да се научиш да летиш.
И птица да си роден, пак плащаш цена за свободата.
Дори птиците се учат да летят – падат от гнездото, стават, но продължават да опитват и не се отказват. Всяко начало е трудно. Някои начала са по-болезнени от други.
Всяко нещо си има цена. Понякога я плащаш в началото, понякога – в края, а често пъти я плащаш през цялото време. Съзнателно или не.
Получаваш толкова свобода, за колкото можеш да си позволиш да платиш. Плащаш сам. Никой не може да плати цената вместо теб. Ако друг я плати – друг се научава да лети.
Това ли си повтаряш, за да притъпиш болката :).
А действа ли?
Поздрави Ему
Ему, това беше супер подло от твоя страна. Повече нищо няма да споделям с теб!
Това за птиците е факт – и те се учат да летят, и те падат и т.н.
А за болката – да, и тя е факт. Но ако някой си мисли, че може да се раздели току-тъй с гравитацията – горчиво се лъже. Да не говорим, че всъщност именно гравитацията ни помага да летим във въздуха. Ако я нямаше, щяхме да плуваме 🙂 :Р
Мда. Не е лесно да се научиш да летиш и да излъжеш гравитацията. Най-лесно е, като изскочи готина мадама от храстите, точно преди срещата с земята. Така ти отвлича вниманието, пропускаш да се удариш в плочките и литваш.
За справки “Пътеводителя на галактическия стопаджия”
Поздрави Ему
Браво! Много точен коментар 🙂 и забавен.
А за птичките и първите полети… като стана птичка ще ви кажа как е 🙂
@elichka, няма особена разлика. Аз от 15-тина години съм птичка и няма голяма разлика.
Е, вярно, че съм яко мързелива птичка, която не се и опитва да се научи да лети. Явно мързелът е наследствен, защото според някои учени, предците ми са летели, но в един момент ги е домързяло (или им е омръзнало (тук LeeAnn ще каже, че това не може да омръзне)) и са престанали.
Поздрави Ему
Честно казано, винаги съм се питала как ли се чувстват кокошките – хем имат крила, хем не могат да летят…Това е голямо наказание.
Ему, сигурно и ти си наказан за нещо, а? 😉
…. летенето е прекрасна метафора за почти всичко, което може да ти се случи в живота. 🙂
Не. Просто съм голям мързел ;).
Всъщност и мързелът си е наказание.
Но както съм казвал и преди, може и да полетя, ако продължавам да чета този блог и LeeAnn да пише така зарибяващо за летенето.
Поздрави Ему
Успокои ме донякъде, че не само аз съм мързел 😉
Но може някой ден да се замъкнем до Сопот и да изненадаме LeeAnn с полъха от разперените ни криле (представи си цяла армия крилати 🙂
Ако направите така, че “някой ден” да се конкретизира до 5 Август(състезанието Skynomad Open), то ще имате удоволствието да видите в небето шарена феерия от 50~60 крила едновременно във въздуха. Много вдъхновяваща и окриляваща гледка. Нещо направо те дърпа нагоре – да споделиш летенето с тях.
т.е. на 5ти август ще е лудницата?
а може ли конкретизацията да е точно 5ти?
Дааа, голяма навалица ще e. Ще има готини и луди парапланеристи и купища фенки … Ще има въздушна акробатика изпълнена от двамата най-бързо развиващи се акро пилоти (двама унгарци).
Повече подробности от LeeAnn.
Това означава ли, че ще има място и за новоизлюпени. Които искат да попърхат с перушина.
Малко подробности:
Копирам ви анонса, който писах за acromad.com
А относно летенето с тандеми:
По време на откриване на състезанието и по време на самото състезание ще става само за гледане. Обикновено лудницата е пълна и пилотите-тандемисти са заети. Обикновено първия-втория ден возят журналисти от медиите, отразяващи събитието.
Така че – добре сте дошли за гледане, но за хвъркане – някой друг път. Повече от година ви говоря за това… Сега ще чакате 😉
ОК, ще чакаме 🙁 Търпение и само търпение 🙂