…където орелът се учи да лети

автор: Красимир Стоев

Когато слънцето заспи, 
мрак ще се отрази в твоите очи. 
Падаща звезда нощта ще озари,
а в непрогледната нощ – само аз и ти. 

Затвори очи, ръка ми дай, 
да те заведа на място, където не си била, 
място, където я няма думата “боли”, 
…място, където орелът се учи да лети. 

На сутринта…а и после, 
ще мечтаеш да ходиш там още и още, 
а когато някой те нарани и вътре в теб почне да боли, 
болката ще мине като си спомниш как орелът се учи да лети. 

Всяка скръб, болка и обида ще изчезва, 
и там всяко зло ще заспи… 

… защото там орелът се учи да лети. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.