LeeNeeAnn

опит за притча Имало едно време една река. Всички твари живуркали в нея. Тя била чиста, но била мътна. Била бърза, но била бавна. В нея имало вирчета. Някъде не.  Понякога падала оттук-оттам. Понякога не. Реката била дълбока, но била плитка. Дъно нямала, но то било близко. Истината е, че реката си течала и изобщо не я било грижа за тварите в нея. Никой не можел да я спре. Някой искал. Тварите в нея оцелявали. Някои не. Повечето се оставяли течението да ги носи и преди да стигнат дъното се питали „Той защо не потъна?”, но било късно. Късно да изплуваш. Късно да удавиш другия. Късно да задаваш въпроси. Имало такива, които никога не усещали да потъват. Били кухи. Други потъвали. За кратко. В мрака…

Continue reading

Там отвъд било упоително тихо, нито звук от света на големите бури и вихри. Пустота! Боже мой, за какво ми е глуха безмълвност, дето всеки полет е спрял? Дай ми живите битки и мълнии, сред които съм дълго живял! Дай ми въздуха с белите птици, топъл мирис на южна земя, нежността на две светли зеници                                 у дома! Ненавиждам покоя отвъден и студен, и смразяващо тих. А угасна ли, нека да бъда продължен в моя стих. Младен Исаев

Continue reading

Понякога се случваше някой пораснал – Облак, Вятър или птица – да не издържи и да попита Облачето: – Защо правиш толкова много бели!? А то винаги отговаряше засмяно до уши: – За да се сбъдват вашите мечти! И още по-често от понякога се случваше този пораснал някой – Облак, Вятър или Птица – да се обърне с гръб и да си тръгне. И да не се върне повече при Облачето. Порасналите изобщо не разбираха какво общо имаха облачните бели и техните мечти! Имаше обаче и такива, които като чуеха за мечти и в очите им заблестяваха детските щастливи искри. На тях Облачето с удоволствие обясняваше: – Някои – Облак, Вятър или Птица – като пораснат и забравят за мечтите. Мечтите се обиждат и си…

Continue reading

Много скоро предизвикателството “Училище за облачно летене” се превърна в истинско приключение! Облачето си бе харесало жълтата дъгичка, но от време на време му се струваше, че тя е най-непослушната от всички и все иска да избяга и да отиде сама при другите дъгички в небето. Понякога Облачето завиждаше, ама съвсем малко, на другите облачета и особено на онова със синята дъгичка, защото тя изглеждаше доста по-послушна от останалите. Скоро Облачето разбра, че всички дъгички са еднакво непослушни, но другите облачета са малко по-силни и затова успяват по-лесно да ги удържат. Когато разбра това, Облачето вече не се сърдеше на своята дъгичка и искрено се радваше когато някое облаче успееше да се отдели от Царството и да полети високо-високо. Облачето истински се забавляваше в играта…

Continue reading

Принцесата на Усмивките В езеро тихо, сред парка зелен Лилии нежни цъфтят И над водата, на слънцето в плен Кончета сини летят Стрелкат се тихо, над цвят и листа Любопитковци нетърпеливи Тъй и открили лилия една Неразтворена и мълчалива Всички в почуда, кокорят очи: “Как ли това е възможно? Лято е вече, всичко цъфти! Тайна тук има тревожна!” Чу ги Жабока и присвива очи “Как? Нима не сте разбрали? Дойде ли август, под лунни лъчи Лилията крехка се разтваря. Че само тогава, в чашката бяла Принцеса на Усмивките се ражда Палава, чаровна, засияла! Може облак да разсмее даже!” Кончета водни, с крила от дъга В маранята, сред парка зелен Пърхат и чакат, сред цвят и листа На Принцесата деня рожден.

Continue reading

… дали пък тези след като решиха да съсипят Иракли, не са решили да довършат и народния театър “Иван Вазов”?!

Continue reading

Имало едно време една принцеса, имало и един принц, имало крал, имало кралица, имало придворен разказвач на приказки, имало дори придворен смешник. Всички те живеели в кралския двор… Странно, аз пък винаги съм си мислила, че поне принцесите живеят в дворец!  Принцовете и рицарите са ясни – те прекарват доста време навън в побеждаването на този и онзи, а в двореца играта с остри предмети е забранена. Та, за тях ми е понятно защо живеят в двора. Но принцесите… А придворните им смешници?  Всяка истинска принцеса си има своя придворен смешник. Това е едно много отговорно занимание и не знам защо смешниците са толкова онеправдани – участват само в скучните принцесешки приказки, шият им грозни дрехи и им нахлупват глупави шапки… И никой не иска да…

Continue reading

След прокраднали се в коментари към вчерашната ми публикация твърдения, че задръстванията покрай ремонта на “Орлов мост” вече не били толкова драстични, ето на какво недрастично задръстване станах свидетел тази сутрин. Мястото на снимката е кръстовището между улиците “Оборище” и “Черковна”, а времето — накъде между осем и девет сутринта. Обърнете внимание на оранжевият автобус в дъното на първата снимка — успя да ме настигне някъде малко преди резиденцията на френското посолство, което се намира в еднопосочната част на улицата. Това, което ми направи впечатление е, че задръстването беше от края на улица “Оборище” (тя свършва в булевард “Ситняково” до срещата и с булевард “Евлоги Георгиев”. И понеже във вчерашната статия стана дума за състоянието на улица “Оборище” след пресичането и с “Евлоги Георгиев” —…

Continue reading

Както можеше да се очаква от горчивия опит от миналата година (когато бяха затворени за ремонт едновременно шест основни булеварда в София) и тази година ремонтът на кръстовището на Орлов мост, разстрои движението в почти целия град. Освен големите задръствания по съседните булеварди, определени за поемане на трафика от него, той наложи и неочаквани пешеходни разходки по улиците на София, поради липсата на адекватен заместващ транспорт на променените линии. Например, единственият що-годе бърз начин да стигнете от хотел “Плиска” до “Орлов мост” или от “граф Игнатиев” до театър “София” беше да използвате собствените си крака. Имайки работа до една добре известна пекарна на улица “Иван Асен II” и след това до една фирма, намираща се около театър “София” ми се наложи да премина по един…

Continue reading

А, не! Това вече преля чашата! Днес се обърнаха към мен със “Здравей, Калпазанке, как си?” без да съм направила нищо конкретно, ама съвсем нищо и то пък точно днес! На протестите ми, отговорът гласеше: “Защо не? Виж колко ти отива!” Това наистина беше последната капчица, която чашата чакаше, за да прелее и да се превърне в една нова подкатегория, в която ще ви разказвам за детските си пакости, но разчитам и на вашата помощ, защото аз всъщност бях (и още съм си) едно много добро и кротко дете… Е, ако не се брои това, че играех само с момчета и първия път, когато баба ми облече рокля, отидох с тях да крадем джанки от съседите… Ама съседката-бабка ни видя и ни погна. Е, да, ама…

Continue reading

Continue reading

Голяма част от мъжкото съсловие категорично твърди, че няма принцове и принцеси. В абсолютно отрицание на това обаче, преди няколко дни на мейла на блога получих една история. История за принц и принцеса. Не розова като моите. Не и толкова забавна, но определено много по-истинска – написана от самия живот. Всъщност, историята е тъжна. Това е история за любовта, за грешките, за любовта, за вината, за любовта, за прошката… Най-тъжното обаче в тази история е, че е недовършена. Една Принцеса още чака своя Принц… Този Принц още чака своята Принцеса… Публикувам тази история в нейния оригинален вид, като съм си позволила да коригирам единствено техническите грешки, със съгласието на авторката. Под публикацията няма да бъде изписано име – авторката се надява, че рано или късно,…

Continue reading

В Сопот най-обичам времето, когато облаците се сгушват около слънцето и започват да му разказват приказки за лека нощ, сякаш искат да го убедят, че вече е време за почивка. Тогава то леко отдръпва част от топлината си от уморената от жега земя и облича на планината сиво-зелена раирана пижама. Планината на свой ред се приготвя да си отдъхне и като благодарност му изпраща уморени въздишки. Вятърът ги подхваща и ги превръща в рехави пухкави дантели, с които го забулва като с балдахин, за да му покаже, че планината е готова за сън и му изпраща облачна целувка за “лека нощ”. И така, лека-полека, слънцето се обвива в нежен сивкав здрач, който плавно се спуска към земята… Със заспиването на слънцето си тръгват и цветовете….

Continue reading

На последното си заседание, Министерският съвет реши да подари 1000 декара в местноста “Иракли” поради сериозен интерес и направени инвестиции в района. Както излиза от думите на министъра на околната среда и водите, новата заповед забранява строителството там, където няма (намерения) да се строи, и го позволява там, където има заявени такива намерения. Цялата тази словесна еквилибристика е направена от желание за защита инвестициите на инвеститорите. Поради тази причина, си позволявам да цитирам части от вцепеняващо точния анализ на казуса около природен парк “Странджа”, направен от Златко Костадинов, който с пълна сила може да бъде приложен и в случая с “Иракли”. “… Реално хората, които участваха в протестите за ПП Странджа не бяха много. Просто една незначителна част от българското общество, дори, бих казал, незначителна…

Continue reading

Облачето, ще – не ще, и то тръгна на училище. Тръгна с огромно желание и нескрито вълнение. Защото това не беше каквото и да е обикновено училище, а специално училище: Вятърно училище за малки облачета. Там Облачето трябваше да се научи на всички важни вятърни неща и на всички специални вятърни приготовления. Тези умения му бяха нужни, за да може да излиза самичко на разходка извън Царството на Ветровете. А на него му харесваше да бъде самичко, нищо че го беше страх. Малко. То, естествено, не смееше да си признае това пред Ветровете. Но пък и нямаше нужда, защото те винаги много добре знаеха какво точно му е на Облачето – знаеха кога го е страх, кога е тъжно, кога е весело, кога е нетърпеливо,…

Continue reading

Общуването е обмяна на информация между индивидите – словесна или несловесна. От друга страна аз разграничавам общуването от комуникирането, въпреки, че двете думи по същество значат едно и също. Възпитанието, от своя страна, се базира на общуването, но включва в себе си някаква целенасоченост при предоставяне на информацията, дори манипулативност. И друг път съм споделяла възгледите си за възпитанието на децата и няма да го правя отново, защото нищо в подходът не се е променило. Това са два процеса, много силно свързани помежду си. Освен това са двупосочни. Поне за мен. Но все пак в известна степен те могат да съществуват и независимо един от друг. От една страна, можеш да общуваш с хората около себе си (дори и с децата си) без да се…

Continue reading

Изключително важно за отглеждането на едно дете е средата, в която то расте, да бъде здравословна за него. Не говоря за температура и влажност на въздуха, чист въздух, проветрено помещение, наличие на вода и храна и маниакална чистота. Много родители смятат, че отглеждането на деца се свежда именно до спазването на определени стойности на гореизброените показатели. Това обаче далеч не е така. Под „среда” имам предвид човешкото присъствие около децата и възникващите взаимоотношения. Те са много по-важен фактор при отглеждането на децата. Разбира се аз съм ЗА каляването, ПРОТИВ навличането, по-скоро ЗА чистотата (в разумни граници), отколкото ПРОТИВ нея, но това са по-скоро вторични характеристики на здравословната среда. Най-важно за децата са хората около тях и атмосферата, която те създават. Говоря за обичта, разбирането, ласките,…

Continue reading