Голяма част от мъжкото съсловие категорично твърди, че няма принцове и принцеси. В абсолютно отрицание на това обаче, преди няколко дни на мейла на блога получих една история. История за принц и принцеса. Не розова като моите. Не и толкова забавна, но определено много по-истинска – написана от самия живот.
Всъщност, историята е тъжна. Това е история за любовта, за грешките, за любовта, за вината, за любовта, за прошката…
Най-тъжното обаче в тази история е, че е недовършена. Една Принцеса още чака своя Принц… Този Принц още чака своята Принцеса…
Публикувам тази история в нейния оригинален вид, като съм си позволила да коригирам единствено техническите грешки, със съгласието на авторката. Под публикацията няма да бъде изписано име – авторката се надява, че рано или късно, историята ще стигне до очите на нейния принц, а оттам право в сърцето му.
Аз вярвам в това.
Винаги в сърцето ми
Имало едно време един Принц и една Принцеса. Двамата били толкова различни на външен вид,че никой не би повярвал, че между тях би могла да пламне някаква искра, но вътрешно, в онази част която никой не можел да види, те били родени един за друг.
Принцесата почти била приела годежен пръстен от друг, когато срещнала този Принц. Въпреки, че имала сериозен кандидат, тя се чувствала самотна. Била сама с мечтите си. Надявала се, че някой ден ще почувства, че може да обича силно, ще почувства сигурност и уют, когато държи ръката на своя Принц.
Нашият Принц също мечтаел някой ден докато яздел коня си ще зърне своята принцеса, единствената, която ще може да му даде нежност, вярност и любов. Той бил от онези принцове, които нямало да не спират да търсят цял живот и винаги си мислят, че заслужават по-добра принцеса, и сегашната която ухажват е само едно стъпало по-ниско от следващата, която ще ухажват. Една от любимите реплики, с която нашия Принц правел комплимент на принцесите, била: „Трудно ми е да намеря по-добра от теб, а пък аз съм мъж който не може да се връща назад”, т.е. да се задоволи с нещо по–лошо от това което вече е имал. Подобна реплика би трябвало да говори много на една умна принцеса… Не се забърквай с този принц, защото ще те накара да страдаш.
И тогава той я видял, била красива, грациозна, е не на 100% каквото си представял години наред. Той бил наясно, че има прекалено високи изисквания към принцесите, но все пак решил да заговори тази принцеса. Оказало се обаче, че с тази принцеса не може да се говори от високо, тя се държала с него така сякаш не съществувал. Това го привлякло още повече и дори се наложило на нашия велик принц да слезе от коня си за да бъде на едно ниво с Принцесата.
Принцът и Принцесата започнали да говорят всеки ден, смеели се, забавлявали се, разхождали се всяка вечер в гората. Нашия Принц бил невероятен ухажор, бил романтичен, разказвал приказки на принцесата, показал й много красиви места. Принцесата не можела да повярва какво се случва с нея, в един миг имала всичко за което мечтаела през дългите самотни нощи. Без да се усети попаднала в капана на нашия Принц.
Принцесата намерила мъжа, с когото да споделя и да говори на всички теми свободно. Нашият Принц започнал да опознава принцесата все повече и повече и разбрал, че тя не само е красива, но и умна. А той обичал умните жени, защото тях не било толкова лесно да ги примамиш, те падали по-трудно в капана.
Неписаното правило на нашия Принц било, че ще се ожени за онази, която успее да изкачи всички стъпала до неговия дворец. Дворецът бил построен на най-високата планина, до входа му водели 1000 стъпала. Принцесата, която успеела да изкачи всички стъпала щяла да стане негова жена. Но задачата не била толкова лесна, колкото изглеждала. На всяко стъпало се криело по едно изпитание, различно и по-трудно от предишното.
Когато тръгнала да се изкачва към двореца, Принцесата не знаела какво я очаква, но ден след ден, без да усеща тя била тествана и провокирана от нашия Принц. Първите изпитания били лесни и тя дори не ги усетила.
Минали няколко месеца, най-щастливите в живота на Принцесата. Принцесата почувствала, че вече може да си отдъхне, можело да си позволи да не е вече силната жена, на която се преструвала да сега. Защото чувствала, че нашия Принц ще я защити в трудни моменти, ще й помогне да стане когато падне, ще е винаги до нея. Дала сърцето си на този Принц, защото чувствала, че той би го пазил както пази своето и никога няма да позволи да му се случи нещо лошо.
Не може да се отрече, че нашия Принц също имал чувства към Принцесата. Естествено, че открил няколко недостатъка в нея, била леко пълничка, нямала дълга черна коса и си падала малко материалистка, но все пак нали имал „великодушно” сърце, позволил на принцесата да продължи да изкачва стълбите. И с всеки изминал ден той чувствал, че не би могъл да живее без нея. И двамата било много щастливи и времето прекарано заедно било безценно.
Принцесата, понеже била умна, започнала да се досеща, че Принцът я тествал, но решила да продължи, защото вече била стигнала твърде далеч, пък и сърцето и вече не й принадлежало, как да си тръгне без него?! Принцесата се провалила и на едно изпитание – позволила на друг принц да я ухажва. Това много наранило нашия Принц – той се почувствал предаден и изгубил доверие в принцесата. Но незнайно защо решил да й прости. Може би защото сърцето му вече също не му принадлежало.
Един ден принцесата изкачила всички стъпала. Когато я видял, Принцът не можел да повярва. Тя била първата, която успяла, и той се изплашил, започнал да се измъчва от съмнения, наистина тя ли е най-добрата, трябва ли сега да престане да търси по-добра, той бил още млад да се жени. Но нямал друг избор, поканил Принцесата в двореца си и те заживели заедно. Всяка нощ започнали да го измъчват кошмари и съмнения.
Една нощ, докато принцесата спяла, той построил нова кула в двореца си, най-високата в цялото кралство. Когато Принцесата се събудила не можела да повярва, че трябва да изкачи нови 100 стъпала, докато стигне до покоите на принца. Нашия Принц започнал да не се прибира по цял ден, никой не знаел къде ходи. Качвал се на коня си и изчезвал, а Принцесата стояла сама да го чака. Когато се приберял вечер отивал в конюшнята и започвал да се грижи за коня си, поял го, хранел го и така до рани зори. Почнал да се интересува само от себе си и забравил за Принцесата. През първите месеци Принцесата го умолявала да си поговори с нея, да й каже какво става, защо е толкова студен и безразличен. Това не бил Принцът, в който тя се била влюбила, лягала си вечер до непознат мъж. Постепенно престанала го моли за обяснения и не вярвала,че може да промени нещо. Последното изпитание, на което Принцът я подложил, не било по силите и. Принцът я лишил от внимание, нежност, целувки и ласки. Принцесата знаела, няма да издържи дълго, нямала да може да изкачи последните 100 стъпала. Този път изпитанието на което била подложена било безсрочно, докато се провали.
Така и станало. След няколко месеца болка, тъга и страдание Принцесата се предала. Обаче все пак й останало нещо – МЕЧТИТЕ. Тях никой не можел да й отнеме. Мечтаела един ден Принцът да се почви при нея, яздейки коня си и си представяла как ще слезне и ще я помоли за прошка. „НО МЕЧТИТЕ, СКЪПА МОЯ ПРИНЦЕСО, НЕ СА ТОВА, КОЕТО СТАВА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ”.
Една нощ Принцът се прибрал и заварил Принцесата да го чака, за да му каже нещо. Тя му казала, че напуска двореца. Че този дворец никога няма да бъде неин, ако в него няма обич, топлина и уют. Принцът не казал нищо, нито се опитал да я спре. Тя следяла всеки негов жест, мимика, опитвала се да открие знак, който да й каже, че принцът все още я обича – не открила нищо в очите му. Докато вървяла надолу по стълбите, принцът я гледал от високата си кула как слиза надолу. Няколко сълзи се отронили от очите му и се стекли по бузите.
Вече повече от година и половина тези 2 изгубени души се лутат и не знаят как да се намерят. И двамата обичат силно, и двамата са наранени.
Принцът продължил да търси следващото стъпало – по-добра принцеса. Горкият, все още търси. Но не защото няма по-добри, а защото все още до болка обича своята Принцеса. И въпреки, че е прекалено горд да си го признае, всеки който го погледне отстрани ще го потвърди. Принцесата намерила утеха в прегръдките на друг. Другият принц знаел, че никога няма да има сърцето й, но въпреки това й дал това, което винаги е искала от един мъж – нежност и внимание. Цяла година Принцесата пренебрегвала нашия Принц, карала го да страда и да се , че тя е с друг. Но това не било нарочно, просто се страхувала, че той никога няма да е онзи Принц, когото срещнала преди 3 години.
Сега и двамата скитат по света сами. Принцесата още страда от това, че е била изоставена, Принцът страда от това, че е бил заменен с друг. И двамата са объркани и не знаят как да постъпят. Нашият Принц се срамува да бъде с Принцесата си, срамува се от нея пред приятелите си, защото е била с друг. Той иска тя да се откаже от всичко, което е постигнала през тази година и половина. Принцесата не знае дали може пак да се довери на този принц, защото този път, ако липсва нежност и внимание няма да изкачи и едно единствено стъпало.
Вече месеци наред и двамата се лутат и не знаят какво да , за да спрат този безкраен цикъл, в който са попаднали. Как да започнат всичко на чисто: това е, което и двамата искат, но не знаят дали е възможно…
Автор: Принцесата
P.S. Принце мой, колкото и далеч да си, аз все още виждам лицето ти когато затворя очи. Целувам те …
Тъжна история 🙁
Ако образът на “Принца” е обрисуван вярно, мога само да кажа, че Принцесата изобщо не бива да страда и най-доброто, което и се е случило е, че е скъсала с него. Любовта наистина е сляпа, щом може толкова да се страда за принцове, които “винаги си мислят, че заслужават по-добра принцеса” и за да я намерят, прибягват до “тестване” (боже, каква дума! все едно принцесата е нова DVD-записвачка!). Такива мъже са обречени на вечна самота, според мен. Там, където започва тестването, любовта отдавна се е изпарила или по-скоро може би никога не е съществувала.
Каква е разликата между приказките и живота?
В приказките като целунеш жаба тя се превръща я в принц, я в принцеса, а в живота като целунеш принц той се превръща в жаба 🙂
Незнам как ще свърши въпросната приказка, но със сигурност стигна до моето сърце. Пожелавам успех на принцесата мисля си че ще успее да стигне до сърцето на своя принц, със сигурност знае как да се справя с изпитанията.
@all
Те вече се намериха – това, което беше основната цел на публикацията. Дали приказката ще свърши и как или ще продължи и как точно, ще решат те двамата.
Аз предлагам да се оттеглим като им пожелаем “студени глави и горещи сърца”, за да вземат вярното решение.