Облачето тръгва на училище

Облачето, ще – не ще, и то тръгна на училище. Тръгна с огромно желание и нескрито вълнение. Защото това не беше каквото и да е обикновено училище, а специално училище: Вятърно училище за малки облачета.

Там Облачето трябваше да се научи на всички важни вятърни неща и на всички специални вятърни приготовления.

Тези умения му бяха нужни, за да може да излиза самичко на разходка извън Царството на Ветровете. А на него му харесваше да бъде самичко, нищо че го беше страх. Малко.

То, естествено, не смееше да си признае това пред Ветровете. Но пък и нямаше нужда, защото те винаги много добре знаеха какво точно му е на Облачето – знаеха кога го е страх, кога е тъжно, кога е весело, кога е нетърпеливо, кога му се иска да се откаже, кога е готово да продължи напред… И се съобразяваха с него.

Винаги му даваха задачки, които да не са твърде сложни и да го изплашат допълнително. Но пък внимаваха да не му дават прекалено обикновени задачки, които Облачето да изпълнява с лекота и да реши, че е пораснало. Защото е опасно да си мислиш, че си голям, особено когато си малък. Тогава започваш да правиш едни сложни и смешни неща, които бързо-бързо те подсещат, че не си пораснал.

Освен това, докато ходеше на Вятърното училище, Облачето трябваше да се научи да лети. Да, Вятърът учи облачетата да летят! И това не е никак проста работа! Всяка сутрин, след като облачетата са се наспинкали добре, ветровете ги извикваха при себе си и им даваха да си изберат по един цвят от дъгата. Облачето си бе избрало жълтия цвят и не си го отстъпваше на никого. Почти. След малко сутрешни обяснения и наставления, ветровете пускаха Облачето да се справя самичко с жълтата си дъгичка.

Да се пързаляш по дъгата е лесно, но да се научиш да я държиш в ръчички и да следваш с нея Вятъра се оказа истинско предизвикателство.

Предизвикателство, което скоро щеше да се превърне в приключение!!!