Понякога се случваше някой пораснал – Облак, Вятър или птица – да не издържи и да попита Облачето:
– Защо правиш толкова много бели!?
А то винаги отговаряше засмяно до уши:
– За да се сбъдват вашите мечти!
И още по-често от понякога се случваше този пораснал някой – Облак, Вятър или Птица – да се обърне с гръб и да си тръгне. И да не се върне повече при Облачето. Порасналите изобщо не разбираха какво общо имаха облачните бели и техните мечти!
Имаше обаче и такива, които като чуеха за мечти и в очите им заблестяваха детските щастливи искри.
На тях Облачето с удоволствие обясняваше:
– Някои – Облак, Вятър или Птица – като пораснат и забравят за мечтите.
Мечтите се обиждат и си тръгват. Някои от тях се скриват дълбоко, за да не бъдат открити.
Други обаче – най-буйните, най-мечтателните и най-горещите – се превръщат в облачни бели. Защото мечтите живеят в звездите и се сбъдват само когато твоята звезда с твоята мечта тръгне към теб, а ти я посрещнеш с широко отворени усмихнати очи.
Но за да има къде да живеят мечтите и да има с какво да пътуват към теб, трябва да има звездички. А звездичките се правят от облачни бели. Защото колкото повече пакости направя през годината, толкова повече облачни свещички слага Вятърът на облачната ми торта!
А колкото повече свещички има на нея, толкова повече звездички отлитат в небето когато духна свещичките. Разбрахте ли сега? Правя белите заради вас – за да се сбъдват вашите мечти!
Слушащите се усмихваха на малкото Облаче, но то не ги виждаше, защото вече се бе устремило към следващата беля-мечта!