опит за притча
Имало едно време една река. Всички твари живуркали в нея.
Тя била чиста, но била мътна.
Била бърза, но била бавна.
В нея имало вирчета. Някъде не.
Понякога падала оттук-оттам. Понякога не.
Реката била дълбока, но била плитка.
Дъно нямала, но то било близко.
Истината е, че реката си течала и изобщо не я било грижа за тварите в нея.
Никой не можел да я спре. Някой искал.
Тварите в нея оцелявали. Някои не.
Повечето се оставяли течението да ги носи и преди да стигнат дъното се питали „Той защо не потъна?”, но било късно. Късно да изплуваш. Късно да удавиш другия. Късно да задаваш въпроси.
Имало такива, които никога не усещали да потъват. Били кухи.
Други потъвали. За кратко. В мрака намирали светлината – виждали ясно, само ако около тях е мътно.
Други се качвали в лодка.
Реката приемала всички. Пощадявала тези, които влизали в нея с правилните въпроси и не спирали да следват верните отговори.
Правилните въпроси строяли лодките. Верните отговори ги пазели здрави.
…
Всички родени плуват в обща река, но за всеки тя е различно буйна, кротка, мътна, чиста, плитка, дълбока…
Зависи от отговорите, но повече зависи от въпросите.
Отговор можеш да намериш.
Въпросът трябва да измислиш сам.
А какъв е въпросът на отговорът за животът, вселената и всичко останало?
Поздрави Ему
Въпросът е: За кого тече реката?
Отговорът: Надолу ;).
Поздрави Ему
За теб – може би…
Как за кого? Ето така:
Доста упорита река…
Харесва ми 🙂
“Обратни мисли” от Петко Братинов
Ти беше обаятелна река
със много здрави бентове пред себе си.
Но те един след друг
се разрушиха
от мътната ти страст
за бързина.
И няма ги сега дълбочините
с мистични отражения по дъното.
И няма ги ония звездни риби
във подмолите с властна тъмнина.
И ти си окончателно свободна.
Свободна си пред мене,
но си плитка.
И който иска може да прегази
навсякъде през твоята вода.
…И аз замервам жабите
със камъни.
Не е полезна всяка свобода.
Их, идеално допълнение.
Благодаря.
Evg, и аз ти благодаря 🙂
Защо ли ни заблуждават, че мъдреците могат да отговорят на всичките ни въпроси. Мъдрият човек смята, че всеки сам знае отговорите. И ако не можеш да си отговориш на даден въпрос, значи просто не го задаваш правилно.
Къде си мъдри човече, да ми помогнеш да намеря верните въпроси, преди бързеите на времето да ме пометат?! 😉
За да не им развалят репутацията, защо изобщо питаш?! Представяш ли си да си пускал 100 години бяла брада и да дойде един облак и да ти каже “Аз всичко си знам, можеш да се обръснеш вече” 😉
А ако трябва да съм сериозна – както всеки от нас си е по своему луд, така и всеки от нас си е по своему мъдър. И определено смятам, че умението да се задават правилни въпроси е дарба. 🙂