Там отвъд било упоително тихо,
нито звук от света на големите бури и вихри.
Пустота!
Боже мой,
за какво ми е глуха безмълвност,
дето всеки полет е спрял?
Дай ми живите битки и мълнии,
сред които съм дълго живял!
Дай ми въздуха с белите птици,
топъл мирис на южна земя,
нежността на две светли зеници
у дома!
Ненавиждам покоя отвъден
и студен, и смразяващо тих.
А угасна ли, нека да бъда
продължен в моя стих.
Младен Исаев