Общуването е обмяна на информация между индивидите – словесна или несловесна.
От друга страна аз разграничавам общуването от комуникирането, въпреки, че двете думи по същество значат едно и също.
Възпитанието, от своя страна, се базира на общуването, но включва в себе си някаква целенасоченост при предоставяне на информацията, дори манипулативност. И друг път съм споделяла възгледите си за възпитанието на децата и няма да го правя отново, защото нищо в подходът не се е променило.
Това са два процеса, много силно свързани помежду си. Освен това са двупосочни. Поне за мен. Но все пак в известна степен те могат да съществуват и независимо един от друг.
От една страна, можеш да общуваш с хората около себе си (дори и с децата си) без да се опитваш да ги (пре)възпитаваш – т.е. без да се опиташ да им създаваш навици, ценности, да се опитваш да ги предпазиш или да им даваш насока в развитието им, да ги подкрепяш или напротив, насърчиш или напротив…
От друга страна, можеш да възпитаваш децата си без да общуваш с тях – виждала съм го много пъти – „Марш в ъгъла” и толкова – без обяснения, без коментар, базирано на собствената субективна преценка.
Много хора смятат, че не е възпитателно да целуваш детето си, когато е виновно. Или когато го боли. Или че не е възпитателно да му даваш обяснения за постъпките си. Напротив! И това е възпитателно, но възпитава в нещо друго. Защото всяко нещо се възпитава – любов, омраза, добрина, самочувствие и т.н., без да омаловажавам ролята на генетичната предразположеност.
Аз съм на друго мнение за целувките, затова написах, че ”Целувката и ласките като цяло НЕ са инструмент на възпитанието. Те са инструмент на общуването”.
Смятам, че възпитанието трябва да минава първо през общуването и че не бива да се разграничават твърде рязко. Всъщност често се оказва, че възпитанието е „неприятната” част от общуването – когато се налага да направиш нещо в стил „за твое добро е”, като често пъти това е неприятно за всички. Аз се старая винаги да обосновавам решенията си пред децата си. Дори съм ги оставяла да си наложат сами наказание и се е случвало то да е по-голямо от намисленото от мен.
А отделянето на общуването от възпитаването става с още повече общуване – именно с това обясняване и разясняване, така че децата да са наясно с причините за това, което им се случва.
________________
“Малките неща”
Предполагам, че всеки влага различен смисъл в това словосъчетание.
За мен „малките неща” са тези, които правят битието ни различно – жест, проявена грижа, засвидетелствано уважение. Като цяло за мен „малките неща” нямат материално изражение.
“Малките неща” по описание много се доближават до описанието на “нищо”-то. 😉