Умчо е за чистотата

Нашият учител каза:
– Ученици, ученички,
утре е неделя. Всички
имате свободно време.
Нека всеки се заеме
хубаво да се измие
и обущата изтрие,
дрехите да си изглади.
Нека всеки тъй направи.
Научете се от млади,
щом сте чисти, ще сте здрави.

Понеделник
Първи Умчо наш пристига,
гордо-гордо влиза, мига.
И лицето, и косата,
и обущата, краката,
всичко в ред е, в пълен ред.
Умчо днес е най-напет.

Вторник
Умчо е с обуща прашни.

Сряда
Рошава му е косата
и нечисти колената.

Четвъртък
Днес ръцете му са мръсни,
ноктите му – дълги, криви,
и очите гуреливи.

Петък
И лице, ръце и шия,
всичко тъне в мръсотия,
палтото ми даже кално,
да го гледаш ти е жално.

Събота
Черен Умчо влиза в час,
всички викат в дружен глас:
– Умчо, че кажи да знаем,
всеки ден си по-нечист,
днес едва ще те познаем.

Умчо гледа ги навъсен,
всички се заливат в смях
и учудва се на тях:
може ли да бъде мръсен?

Важно той се оправдава:
– Със сапун се мих навред –
и ръцете, и краката,
и лицето, и главата,
седeм пъти ред по ред.

А класът го пита пак:
– Уж ти умна си глава,
а се чудим на ума ти –
изведнъж и седем пъти,
как да разберем това?

Умчо бързо отговаря:
– Дааа, аз умна съм глава
и в неделя затова
мислих, мислих и реших:
седем пъти се измих.

Е, деца, кажете вие,
уж е Умчо умен мъж:
умно ли е да се мие
седем пъти изведнъж?

Автор: Васил Ив. Стоянов

Това е едно от стихчетата, с които съм израстнала и все още не искам да се разделя, затова с огромно удоволствие преписах за вас от “Гълъбчета бели”, Издателство на ЦК на ДКМС “Народна младеж”, 1960 г.