Много скоро предизвикателството “Училище за облачно летене” се превърна в истинско приключение! Облачето си бе харесало жълтата дъгичка, но от време на време му се струваше, че тя е най-непослушната от всички и все иска да избяга и да отиде сама при другите дъгички в небето.
Понякога Облачето завиждаше, ама съвсем малко, на другите облачета и особено на онова със синята дъгичка, защото тя изглеждаше доста по-послушна от останалите. Скоро Облачето разбра, че всички дъгички са еднакво непослушни, но другите облачета са малко по-силни и затова успяват по-лесно да ги удържат.
Когато разбра това, Облачето вече не се сърдеше на своята дъгичка и искрено се радваше когато някое облаче успееше да се отдели от Царството и да полети високо-високо.
Облачето истински се забавляваше в играта с жълтата си дъгичка. Понякога обаче така се улисваше, че забравяше да внимава и падаше. Но и падането беше част от забавлението, защото в Училището за облачно летене дори падането е необикновено.
Когато дъгичката хукнеше бързо напред – а тя го правеше винаги, когато Облачето беше разсеяно – то се свиваше и се превръщаше в бяла мека топка като от памук, която се търкаляше след жълтата дъгичка, сякаш искаше да завърти и нея в кълбото.
Друг път пък дъгичката издебваше Облачето да погледне настрани, например на дясно и се опитваше да му избяга на другата страна – например на ляво. Тогава в Царството наставаше бурен смях и пълна суматоха.
Най-весело ставаше когато Облачето искаше да полети, а дъгичката се инатеше и не искаше. Тогава Облачето вместо на нослето си падаше на дупето и пак се превръщаше в памучена топка, но вместо напред се търкулваше назад и бързо се скриваше под дъгичката.
А най-хубавото беше, че дъгичката винаги само се шегуваше и не изоставяше Облачето, нито пък правеше така, че то да се удари. И двете се забавляваха и Облачето не усещаше как времето летеше. То проявяваше постоянство без дори да разбере. На игра са лесни и възможни и най-трудните неща!
Скоро Облачето се научи да управлява своята дъгичка. Тогава то се издигаше заедно с нея на високо, където го очакваха другите облачета с техните дъгички и над Царството засияваше истинска пъстроцветна приказна дъга!