На последното си заседание, Министерският съвет реши да подари 1000 декара в местноста “Иракли” поради сериозен интерес и направени инвестиции в района. Както излиза от думите на министъра на околната среда и водите, новата заповед забранява строителството там, където няма (намерения) да се строи, и го позволява там, където има заявени такива намерения. Цялата тази словесна еквилибристика е направена от желание за защита инвестициите на инвеститорите.
Поради тази причина, си позволявам да цитирам части от вцепеняващо точния анализ на казуса около природен парк “Странджа”, направен от Златко Костадинов, който с пълна сила може да бъде приложен и в случая с “Иракли”.
“…
Реално хората, които участваха в протестите за ПП Странджа не бяха много. Просто една незначителна част от българското общество, дори, бих казал, незначителна част от българската интелигенция, стига, разбира се, да наричаме интелигенция не хората, които се имат за интелигентни, а тези, които виждат и гледат по-далеч от носа си. Тези хора представляваха дотолкова незначителна бройка, че една футболна агитка би могла да ги разпръсне, стига да се намерят полицаи да и платят. Но те имаха своя сила, която плаши всички потисници, свикнали да живеят на гърба на останалите, а именно вярата, че не може някой да се разпорежда с общото благо както намери за добре. Дори и неосъзнати, дори и необременени идеологически, тези хора защитаваха простата истина, че правото на собственост стига дотам, докъдето започват нуждите на останалите хора.
Това, разбира се, не се намери кой да го каже. В тези години на преклонение пред егоизма, хората, сред които обичат да се изявяват като интелигенция е модерно да говорят за свободата не като за свободата на нуждаещия се да си поиска, а като за свободата на имащия да разполага. Покрай другото излезе на мода един анализ, който удобно заобикаля проблема с парка и го представя като протест на лумпенизирани надрусани търтеи и платени еколози, които заради личната си незадоволеност не искат да допуснат така лелеяните инвестиции при нещастните собственици. Ще приемем, че за да представиш така протестиращите, трябва да не си бил на протестите, но за сметка на това явно авторът е бил във въпросната местност, защото “Има огромни площи, която нямат място в ПП Странджа – поля, ниви, запустели местности. Според директивите те не могат да се обработват, но в тях няма защитени и дори никакви видове. Малцина знаят това, защото никой не ги е посетил.” При това положение “Ще отпаднат от защита земи, които не можеше да се обработват, за да не се стресират редките видове змии и мравки, които може би живеят там, но едва ли някой е виждал. И местните селяни ще могат да си окосят ливадите без страх и да засеят на тях лозя и овошки…” И така “хората в този регион не са туземци и имат право на развитие и поминък, какъвто и да е той. Имат и право на собственост върху наследствените си земи. Да се приема закон…, е грубо погазване на правата им.”
Горното е елегантна демонстрация на тотално неразбиране на проблема и защита на идеологията на егоизма. Тотално неразбиране на проблема, защото проблемът не е нито в странджанската зеленика, която някой бил снимал, а после излъгал, че била до морето. Нито е в лабилната психика на змиите и мравките. Проблемът е, че за пореден път заради икономическите интереси на нищожно малцинство от населението на страната бяха пренебрегнати интересите на огромното мнозинство. Пренебрегнати от същата държава, която беше се погрижила да ги напише черно на бяло в закон. Просто хората се възмутиха и излязоха на улицата – нещо, което явно автоматически ги слага в множеството на маргинализираните лумпени, които не знаят какво искат. Срешу тях са представени нещастните селяни, които “ги натискат да си продадат земите на безценица”. Нито дума за безразборните строежи по Черноморието, за узаконяването на незаконните строежи – конкретната причина за премахването на парка или за сухите пари наливани от държавата за развитие адекватно земеделие в полупустеещите земи. Нито дума за това, че в останалата част на страната земеделската земя не струва повече, отколкото в Странджа и че там също се изкупува на безценица. Така нареченият неолиберализъм (де-факто съвременната “насока на мисълта”, използвана за оправдание на експлоатацията на обществените ресурси от малцинството собственици и виреещите покрай тях паразити) удобно признава, че обществото делегира правото на собственост в интерес на мнозинството, но въобще не обича да признава, че то би трябвало по същата логика да може да отнеме това право, отново в интерес на мнозинството. За автори като горния, най-важното е свободата всеки да може да прави каквото си иска със своята собственост. Няма значение как я е придобил. Няма значение как това засяга останалите. За тях собствеността по правило е придобита почтено, или иначе казано – в интерес на мнозинството. Такива случаи като НЦВ Симеон II, който оголи цели планински върхове в Рила, като Петко Арнаудов, който разпродава общинска земя в Странджа за съдебни решения, като хората, които авторът сам казва, че принуждават селяните да продават земята си на безценица, са просто изключения от правилото. Нищо, че реално точно те притежават огромната част от средствата за производство и унищожават общото, което са успели да откраднат, ние трябва да си мълчим, за да не засегнем чувствата им на собственици. Е, който е загрижен да не стресира подобни хора, да си мълчи.”
Пълният текст на анализа може да се намери на страниците на “Индимедия“. Моят съвет, когато четете този анализ, е да се абстрахирате от това, кой е писал анализа и да наблегнете на това какво е написано в него.
Вчера, 2-ри август 2007 година, пред Министерството на околната среда и водите, се събраха около 100-на човека, които поискаха да изразят своето несъгласие с така формулираната заповед за забрана на строителството в Иракли.
Малко след 18:30 мястото на събитието беше все още спокойно, идващите участници се разхождаха кротко по площад “Славейков” и коментираха събитията, които ги вълнуваха или се занимаваха с “украса” на намиращия се в съседство неработещ фонтан.
Някъде 10-15 минути след обявения час за начало на протеста, беше дадено и самото начало по станалия вече традиционен начин — със звуците на кречетало.
Много бързо, пред министерството на околната среда се събра група от 100-на човека, която очакваше среща с министър Чакъров. След като министъра не се реши да слезе и да говори с очакващите го хора, започнаха весели скандирания, които можете да чуете от записа, направен от наблюдателя Симион.
Някъде малко след седем часа се появиха служители на министерството, които предложиха да се избере група от 5-ма представители, която да се срещне с министъра. Това предложение беше категорично отхвърлено с искането срещата да бъде проведена долу на улицата. След като това искане беше с лека ръка отхвърлено от служителите в министерството, беше взето (спонтанно) решение на срещата с другаря министър да бъдат изпратени 5 от присъстващите на протеста деца, които обаче не бяха допуснати в сградата от портиера на минстерството. За съжаление в суматохата не стана много ясно с какви аргументи им беше отказан достъп до сградата.
Тъй като протестиращите съвсем неволно бяха блокирали министерския мерцедес и продължаваха да настояват за среща с министъра, за спасяване на положението беше изпратен началникът на отдел “Защитени територии” в министерството, Михаил Михайлов, който по някакви причини не е особено обичан от протестиращите. Той първо излезе и се скара с уморените от чакане и седнали на улицата протестиращи, а след малко се върна за да влезе в дискусия с тях. По време на нея, на другаря Михайлов му бяха зададени конкретни въпроси относно ситуацията около “Иракли”, като той пое ангажимента (ако ги запомни, де) да ги предаде на готвещия се да напусне сградата министър Чакъров, който да даде отговор на тях на насрочената за 11 часа днес среща.
Докато траеше тази дискусия, министър Чакъров се изнесе тихомълком от страничния изход на министерството, за което заслужава не само освирквания, а и нещо повече — например наградата “Златен скункс”.
PS. Снимки от събитието ще се появят на различни места в този текст някъде в късната вечер днес, поради наличието на непреодолими психологически причини, за които моля да бъда извинен.
PPS. А това са още няколко снимки на участници в протеста
Повтарям се, но ЧУДЕСЕН репортаж! А снимките определено си заслужаваха търпеливото чакане цял ден! 😉 😀
Аз леко да уточня и доукрася тази публикация.
Уточнението е, че реалния протест започна поне 30 минути по-късно, но това са подробности.
Доукрасяването ще бъде … надявам се кратко. Ако не е, то … на кой му пука ;).
Та, другаря Михайлов при първото си “представяне” пред насядалата в очакване на министърът публика, нападна един от протeстиращите с думите:
Малко след това го избъзиках (протестиращия гамен), че той наистина не е направил нищо за тази природа, след като не е построил и един хотел.
Самото настроение на другаря Михайлов беше откровенно казано ядно и заплашително.
Впоследствие, като се върна, за да осигури коридор на господин Министърът, беше повече от сговорчив. Все едно преди това е излязал Светослав Аргиров (доколко чух, в нета се носели някакви “факти”, че бил оптична измама.).
Показателно е и друго. На разотиване, един чуждестранен младеж ме спря, попита ме, дали говоря инглиш и ме помоли, да му кажа, какво е казал човекъТ. Първо му отговорих с лесното за мен (разбирам почти перфектно инглиш, ама ми е трудно да го генерирам) “Nothing”. Младежът искаше все пак да знае, какво нищо не е казал другарят и аз му обясних, че “Tomorrow they will answer to our questions”. Тогава той каза “Утре?” (на чист български) и с явно разбиране на значението на тази дума в устата на нашия елит, си тръгна потресен.
Пропуснах и още един моменет. На Господин другаря му беше зададен въпросът: “А какво ще направите с Краш 2000”. Отговорът беше на ниво – “Ама това не е в Иракли”! Мисля, че това е съвсем подобаващ отговор на подобен провокативен въпрос (няма емоут икона, която да олицетвори иронията, но приемете, че я има).
Има и още. Като “не мога да отговарям за цяла България” и подобни, но ще се поспра. Мисля да избложа за тази “приятелска” среща и се надявам, че няма да я оставя като полу завършен драфт сред многото други.
Поздрави Ему
П.П. По някакво стечение на обстоятелствата се оказах на първа линия и съм насниман яко, а не обичам :(. А и като нищо мога да мина за поредния лумпен, с който да дадат за пример, че протестът е някаква тълпа от пропаднали типове. А не съм такъв, мамка им ограничена!
Извинявам се за double post-а, но забравих.
Като гледам първата снимка на другаря Михайлов, направо ми се къса сърцето. Той човекът, като всички други труженички би си дал неговото за природата на майка …? Неговата майка!
Поздрави Ему
П.П. На тази снимка от ляво на негово съвършенство, е младежът, който нищо не е направил за тази природа! Келеш :).
Иха, откога чакам някой да започне да дава повече подробности. Благодаря.
И казваш, че си бил на първа линия. Сега остава да признаеш, че и кречетало си въртял тогава и ще те разконспирирам съвсем 🙂
Ц. Мога да ти дам друг хинт: Свирех с ръцете си подобно на тромба за камион.
А и случайно да знаеш, в петък срещнаха ли се, отговориха ли на въпросите и ако да, то какво са отговорили?
Поздрави Ему
Ему, това за тромбата да не е блъф-че? Трябва да си поразровя снимките от четвъртък, но мисля, че имам една, с мургавия чуждестранен младеж, увлечен в разговор… 😉
Ето тук може да намериш информация за срещата с министъра от петък:
http://forthenature.org/news/88
Ему, да проговоря или да замълча?
@Гери, защо да е блъф? Свиркам си. Е, може да е като малко тирче, но мяза :).
@LeeAnn, дай да видим, дали хинта ще помогне.
Поздрави Ему
Окрийте приликата:
Какво се повтаря в картинка people06.jpg, people07.jpg, people08.jpg и people10.jpg???
… каквото и тук 😛
http://www.23hq.com/gergana/photo/2278657
Ему, край с конспирацията 😀 😆
Е, разкрит съм. Другия път ще се маскирам като блондинка, да видим, за колко време ще ме разконспирирате :).
Сега ако и вие си признаете, на какво се бяхте маскирали, цена няма да имате.
Поздрави Ему
П.П. Оф, тия реклами на Швепс май ми влияят 🙂
Швепс? ШВЕПС? Сега ако кажеш, че на обяд вместо бира си пил швепс…
Хм. Ти да ме дразниш ли се опитваш?
Не. Не беше Швепс. Кола беше. Малко ми е трудно да замъкна търтеите до пицарията, а в стола бира няма 😥
Поздрави Ему
Не плачи, аз ще дойда с теб в пицарията…
Ама вземи ме покани де! :РРРРРР
Заповядай, де.
Поздрави Ему
П.П. Абе, ние го обърнахме на чат. Пак.
Ние? ТИ го направи, аз не бях, то така си беше :РРРРРР
Мда. Утре NeeAnn като се чуди, защо му прелива базата, го кажи на него ;).
Поздрави Ему
Няма пък :'(
На какво се бяхме маскирали, значи? Ами аз лично — без петна и райета, а и се бях скрила зад плакат, достоен за предния капак на някой валяк 😉
Явно по някое време съм взела да приличам на най-ухиления участник, попаднал в кадър people11.jpg 😀
PS. хм, и недей си сасипва косата, pls! Ще ти се обадя, следващия път като те видя на предпоследната спирка 😉
Ама вие вярно сте го обърнали на чат. А аз се чудя защо не мога да направя backup на базата 🙁
Ему, какъв първи ред, може ли да заблуждаваш така — ти си бил в публиката, а аз те търся сред участниците 🙂
Колкото до мен, аз бях със синя тишъртка, бежав и сравнително чист панталон с повече от два джоба, късо подстриган и с черна раница на гръб :). А, да — и с фотоапарат в ръка. Моя снимка има на личната ми страница
@NeeAnn (или може би: “Нее, Анн, не ме бий” :)), извинявам се за чата (flood-а, …). Не беше нарочно 8).
@Гери, има нещо гнило. Четеш блогове, разкри кой съм на снимките, знаеш, къде живея. Абе, ти да не си от ГДБОП? 😀
Честно казано, знам, че света е малък, ама … Ще се радвам да се обадиш :).
@NeeAnn, как да не съм на първи ред? Никой от нещатните присъстващи нямаше по-добро место за гледане на протеста ;). А и като се замислиш, аз бях най-близо до вратата на врага и то с гръб. Къде ми е бил акълът? Можеше да ми поникне хотел в подножието.
А и @Гери, благодаря за линка. Сега му хвърлих едно око и честно да ти кажа, звучи ми точно като “утре!”. Оф, не е хубаво да се нервирам от сутринта. Много мразя да ме(ни) правят на глупак(ци). Тия дали си мислят, че някой им вЕрва? То не че им пука, да.
Поздрави Ему
@Ему
Ему, споко, няма. Като гледам снимките, няма да е честно да те вкарвам в подобно приключение — просто не сме от близки категории, пък и аз от време на време проявявам здрав разум. Пък и стана интересно — тя, Гери, да не се окаже заместничката на Явор Колев 🙂
И не съм съгласен, че си бил най-близо до вратата — до нея най-близо в повечето време бях аз (а има и доказателства за това). Толкова близо, че в един момент трябваше да ме помолят да се дръпна от нея 🙂
Поздрави и на теб. И лек ден днес.
Ему, няма нищо гнило! 🙂
Блогове обичам да чета, откакто познавам LeeNeeAnn и понякога, даже коментирам, когато ме развълнуват (а тези двамцата го правят доста често :P)
Разкрих те не точно от снимките на NeeAnn, а пък съм и добър физиономист. С тези качества може и да ме вземат, да повдигна нивото на организацията (ама чак пък заместничка — гениалност си трябва за това ;))
Ще ти се обадя някоя сутрин, да те изненадам 😀
Поздрави и от мен!