В Сопот най-обичам времето, когато облаците се сгушват около слънцето и започват да му разказват приказки за лека нощ, сякаш искат да го убедят, че вече е време за почивка. Тогава то леко отдръпва част от топлината си от уморената от жега земя и облича на планината сиво-зелена раирана пижама. Планината на свой ред се приготвя да си отдъхне и като благодарност му изпраща уморени въздишки. Вятърът ги подхваща и ги превръща в рехави пухкави дантели, с които го забулва като с балдахин, за да му покаже, че планината е готова за сън и му изпраща облачна целувка за “лека нощ”.
И така, лека-полека, слънцето се обвива в нежен сивкав здрач, който плавно се спуска към земята… Със заспиването на слънцето си тръгват и цветовете. Първо си тръгва жълтото, после зеленото, синьото ги следва мълчешком, червеното се промъква край тях помътняло, накрая като последен спомен за топлина, угасва и оранжевото…
За да се върнат отново утре – красиви, топли, ярки – пак те, но не същите…
А нали към 5-ти щеше да има голямо шоу в Сопот? Поне така си спомням.
А вчера като гледах времето в София и се чудех, дали над Сопот е същото и дали е успяло да прецака събитието.
Бихте ли споделили, принцесо?
Поздрави Ему
Не знам, Ему, не бях там. Но като разбера нещо ще споделя 🙂