Отглеждане на деца с целувки

Изключително важно за отглеждането на едно дете е средата, в която то расте, да бъде здравословна за него. Не говоря за температура и влажност на въздуха, чист въздух, проветрено помещение, наличие на вода и храна и маниакална чистота. Много родители смятат, че отглеждането на деца се свежда именно до спазването на определени стойности на гореизброените показатели. Това обаче далеч не е така.

Под „среда” имам предвид човешкото присъствие около децата и възникващите взаимоотношения. Те са много по-важен фактор при отглеждането на децата. Разбира се аз съм ЗА каляването, ПРОТИВ навличането, по-скоро ЗА чистотата (в разумни граници), отколкото ПРОТИВ нея, но това са по-скоро вторични характеристики на здравословната среда. Най-важно за децата са хората около тях и атмосферата, която те създават.

Говоря за обичта, разбирането, ласките, общуването като „равен с равен”, специалното отношение. Децата трябва да растат на място, което ТЕ харесват. Децата трябва да заспиват спокойни, с незатормозени съзнания и души. Не говоря за тишина, а за спокойствие. Децата могат да заспят и спят непробудно дори и на най-шумното място, стига да се чувстват добре. Естествено, не говоря за тримесечно бебе, замъкнато в дискотека. Изобщо не говоря за крайности, а за нормалности.

Всички деца, независимо от възрастта си, обичат да заспиват гушнати или поне целунати и погалени. И това няма нищо общо с глезенето. Формата на ласката за „лека нощ” се променя малко с порасването на детето, но в своята същност и цел си остава същата – да осигури на детето (и тийнеджърите са си деца) спокоен сън, усещане за обич и уют. Целувката за лека нощ не означава прошка за всички пакости през деня, не означава отменено наказание, нито означава проява на слабост от родителя. Целувката (не само за лека нощ) означава обич. За да растат спокойни, умни, красиви и уравновесени, децата ни имат нужда от обич. Имат нужда да я чуват, виждат и усещат. Децата имат нужда от сигурност. Освен обич, от прегръдките децата си набавят и усещане за сигурност.

Вярвам, че всички хора се раждат с вродена чувствителност, без значение от пол, социална и етническа принадлежност. От самото им раждане, започва преформатирането на това вродено свойство. Например, много майки се страхуват да галят и целуват момчетата си, за да не ги направят „женчовци”. Не мисля, че целувката е тази, която повлиява на характера точно в тази посока. Дали ще стане „женчо” едно момче или „мъжкарана” едно момиче зависи от възпитанието, а не от целувката за „добро утро”, „лека нощ” или „приятен ден”.

От една страна, деца, които не са могли да проявяват чувствителността си като малки, защото не са били предразполагани към това, може я заключват дълбоко в себе си, отричайки съществуването й. Има вероятност те да станат твърди, непоколебими, безкомпромисни и т.н. и да развият качества, които да им помогнат в живота да не се спират пред нищо, да израснат в кариерата си и прочие, но те си остават ощетени духовно и психически. Те няма да умеят да се радват на малките неща, няма да умеят да оценят приятелството, привързаността, обичта, няма да умеят да я приемат, нито да я дадат. Такива деца могат да развият дори агресивност към околните под някаква форма – като деца или като големи хора.

От друга страна, деца, които не са могли да проявяват чувствителността си като малки, защото не са били предразполагани към това, може просто я съхраняват в себе си, трупат и развиват и да търсят момента, в който да я пуснат навън. Има вероятност такива хора да станат свръхчувствителни, да се привързват лесно, да се раздават, да търсят и най-незначителните симптоми и прояви на обич или на липсата й и прочие. Тези хора също могат да бъдат нещастни, защото ако не намерят точния човек, който да приеме това, което имат да дадат, те ще живеят с чувството, че не са разбрани и не са обичани достатъчно. Такива хора са изключително лесно раними.
Разбира се, тези два модела описват две крайности, които могат да са резултат от липсата на ласки, но това е умишлено, с цел постигане на яснота.

Разлигавянето пък е третата крайност, която обаче е резултат от прекаляване с целувки и прегръдки и тя не е по-малко опасна. Разлигавените деца по-трудно се научават да се справят сами с живота си, не умеят да взимат решения и са по-непостоянни в желанията си. Има опасност такива деца да пораснат с чувство, че някой трябва да се грижи за тях и трудно свикват с мисълта, че трябва те да се грижат за някого. Според мен такива деца в определен момент също могат да развият агресивност.

Мисля, че деца, които са достатъчно гушкани и галени като малки, растат по-спокойни и уравновесени от деца, които са били лишени от тези ласки или са били лигавени.

Целувката и ласките като цяло НЕ са инструмент на възпитанието. Те са инструмент на общуването. Те са връзката между детето и родителя, те са част от нещото, върху което се гради привързаността, доверието и впоследствие уважението между тях.
Случвало ми се е да наказвам децата си – напр. „Утре няма да гледаш / правиш еди-какво-си” и заедно с обяснението на мотивите ми за наказанието им да ги гушкам и целувам. Наказанието не бива да има общо с целуването. Децата, особено до около 10-тата си година, имат нужда да знаят, че „Мама ме обича дори когато правя бели”.

Затова аз съм ЗА гушкането и целувката в следните препоръчителни минимални дози:

– За „добро утро”

– За „приятен ден /училище/ детска градина”

– За „добре дошъл” вечерта у дома

– За „лека нощ”

– Още 1-2 пъти, според нуждите и желанията – при ударено, при споделена тъга и след „конско” или наложено/изтърпяно наказание.

– Винаги когато детето го пожелае.

– Винаги, когато детето има нужда от това, дори да не го заявява с думи.