Дойдоха вчера двама от Верона
И за миг изпълниха салона
С радост, смях, но и малко тъга
Заради предстоящата подла игра
На този хубостник Протей,
Дето търси приключения на всяка цена
Протей, веронски глезльо безподобен,
се сдоби с нелека съдба,
предизвикана от глупавата му младежка глава,
тръгнала да завладява света,
крадейки женски сърца.
Оказа се, че светът не работи така, а
приятелството по-силно е от любовта
дори и към най-красивата жена.
Човек може да намери вдъхновение,
да вземе това благородно решение
на приятеля си предателство да прости.
Може би защото любовта е сляпа,
или може би защото помага да затвориш очи
и да не обръщаш внимание на хорските срамоти.
Или може би защото,
ако намериш сили да се извиниш,
приятелството можеш да спасиш.
И така сред закачки, смях и смели обрати,
двамата стари веронски познати,
преодоляха глупостта,
към която ги тласна младостта.
Всеки намери своята сродна душа
и заедно вдигнаха сватба от тук до края на света!
~~~~
И сега ви моля да простите таз шега,
но тук не мога да се сдържа
И тази рима ще продължа
С думи от друга любима игра:
“И нарЕдихме по главната
70 метра шатрички…” 😉
Феновете на Димитър Живков ме разбраха. Останалите – имате да наваксватe!
Обичам да колекционирам емоции, свързани с театъра и с хората, които правят театъра възможен изобщо – преди сцената и на нея.
Разбира се, всяка емоция в колекцията ми, е родена от истинско влюбване, съпроводено с подобаващата му загуба на „ума и дума“ и пълно отделяне от реалността. Обичам начинът, по който ме кара да се чувствам добрия театър – харесвам усещането да си нищожен, но значим, свободен, но в безопасност, сам, но част от Вселената.
Такива усещания могат да ми доставят много малко неща – летенето с парапланер, кракът ми на газта на Мустанг и театралните постановки на Надя Асенова в тандем с Камен Иванов!
Но пък това, което само Надя и Камен могат, е да изкарат рими от мен. Нямам представа как се случи, но и този път се получи 😉
„Двамата веронци“ е новото диамантче в театралната ми колекция, внимателно шлифовано и дръзко поднесено от режисьор Надя Асенова, с „участието“ на Камен Иванов, Димитър Живков и любимите ми актьори от ДТ Търговище Лора Недялкова, Благица Стоименова, Димитър Мартинов, Давид Крумов, Атанас Махнев, Борислав Апостолов, Грета Неделчева.
„Участието“ е в кавички, защото това не е правилната дума! В постановката участвам аз, седейки в публиката, наслаждавайки се и преживявайки емоции, но без истински принос към случващото се на сцената. За това, което актьорите правят на сцената, би трябвало да има по-подходяща дума. Ако не я намеря до следващия спектакъл – ще измисля своя!
🙂 :*
Pingback: Щъркелите на Делиормана - LeeNeeAnn