Рисуване и вино

Обичам да правя неща за първи път…

Винаги когато правя нещо за първи път, научавам по нещо ново за себе си или си припомням нещо добре заровено старо. С помощта на първите пъти откриваме света, на малки стъпки, цвят по цвят, емоция по емоция. Цял живот.

Не се страхувам от първите пъти, особено сега, на възрастта, на която е все по-трудно да намериш нещо, което никога досега не си правил и да го направиш за първи път.

Много ми е странно като го казвам „на глас“, но наскоро за първи път… рисувах 😊

Усещането нямаше нищо общо с часовете по рисуване, в които мацаш на общо основание и после, пак на същото основание, те изтипосват да те анализират пред целия клас.

Може би съм остаряла и ми изневерява паметта, но споменът за училище не съдържа в себе си спомен за удовлетворение от постигнатото, та ако щете и в най-простичката му форма – харесвам си постижението и никой не може да ми каже, че не трябва да го харесвам, защото това на другарчето ми е било по-хубаво (по нечие субективно мнение).

Аз нямам затруднение с това да застана пред белия лист и да започна да пиша от нулата. Затова и усещането да съм пред бялото платно беше приятно – нямах търпение да го нацапам с мислите и емоциите си. Мисля си, че за хора, които се плашат от белия лист, срещата с бялото платно би било успокояващо и отключващо преживяване.

Не очаквах, че е възможно опитът да наподобиш три маргаритки във ваза, да те вглъби толкова силно в настоящето и да изключи всички останали емоции. За двата часа, в които рисуваш, забравяш всичко, абсолютно всичко и след това с дни те държи еуфорията, че е излезнало нещо от собствените ти ръце.

Искрено го препоръчвам.

Аз посетих https://sunnyroom.bg/. Алекс е прекрасна ❤️