Странно тече времето напоследък – уж дните минават бавно, заради многото задачки в тях, уж седмиците изглеждат безкрайни, а само мигнеш – и минал месец, обърнеш се – и минала цяла година.
И пак е Празник! Клуб по български народни танци “Чанове” e на 18 години!
И хем беше вчера, когато започнахме да танцуваме, хем са се изтърколили цели 18 години оттогава!
Хубавото е, че можеш да се обърнеш назад и да видиш откъде си тръгнал, а след това да се огледаш наоколо и да видиш какво имаш в момента. А то не е никак малко – стотици сърца, тупкащи на една и съща честота, като стотици малки трепкащи частички от един цял жив организъм (както добре го обрисува Коце).
А още по-хубавото е, че пред очите ти расте следващото талантливо поколение пазители на българското и не ти остава нищо друго, освен да се гордееш!
Танцът „Обречена на огъня“, чиито хореограф е Маги, си извоюва място на голяма сцена, като част от Годишният концерт на КАТЕДРА “ХОРЕОГРАФИЯ” на АМТИИ Пловдив. Мисля, че Магдалена Трендафилова е име, което трябва да запомните, защото, убедена съм, тепърва ще го чуваме!
Уж 18 години не са кой знае колко много, но заедно с радостта и гордостта, сякаш и малко носталгия си проправи път – от онази хубавата, която носи със себе си удовлетворяваща равносметка за пътя до тук, мотивация за пътя напред и вяра, че ще има кой да пази българското и след нас.
Празникът започна в 12.30 ч. пред НДК, Жълтата магия изпълни пространството и бързо зарази минаващите. Те пък спряха и потанцуваха с нас.
Вечерта, началото бе обявено за 20.00 ч., но още преди това, енергията в залата подсказваше, че празникът не е спирал.
Адреналинът и емоциите владееха залата, хората се прегръщаха, снимаха, танцуваха, пак се прегръщаха, танцуваха докато не се прегръщат, а докато не танцуват – се прегръщаха.
Сякаш батериите им работеха и се зареждаха само при контакт с друг екзалтиран Чан!
И така, на пълни обороти, до 02:00 ч. на следващата сутрин.
Разбира се, излишно е да казвам, че купонът беше традиционно необикновен: за 6 часа не повторихме хорò и още десетки останаха неизиграни. Може би това, че 18 години не сме спирали да учим хорà, ми помага да повярвам, че тези години наистина са минали!
А тортата, както винаги, беше разкошна.
Накрая, за разкош: танцът “Обречена на огъня”, хореограф: Магдалена Трендафилова, можете да видите ТУК