…или просто един семинар по-близо до 19-я 😉
Когато преди седем години, след десетия юбилеен семинар написах, че разказано или не, преживяното на семинарите тепърва ще се превръща в чановска легенда, не сгреших!
Спокойно мога да нарека 17-я ни семинар ИСТОРИЧЕСКИ, защото през всичките му пет дни, се разказаха всички възможни истории!
Истории за началото, за раждането на жълтото семейство, за появата в него на всяка една луда глава с жълта шапка, за мъглявата истина зад легендата за чановските доктори, за дневните репетиции и нощните лекции, за истинския произход на легендата за 19-ия чановски семинар и още, и още, и още…
Родиха се и нови истории за сиренце, кашкавалче и който-трябва-си-знае още какви неща… Истории с мелодия и ритъм… И ако се питате защо някои текстове на народни песни не се връзват съвсем и не са много понятни, елате на семинар и ще разберете как се пръква народното творчество 😉
17-ят ни семинар определено беше различен! Тази година песните владееха пространството – разучавахме песни на поляната, пеехме докато танцуваме, пеехме и след полунощ в ресторанта (нашият вариант на „пазене на тишина“).
Сега… като казвам „пеехме“, имам предвид, че пееха тези, които могат да пеят, а аз си припявах под носа фалшиво, но ентусиазирано, щастлива, че никой не ме чува 😊
Традиционно, Чановските семинари продължават 7 дни, но тази година семинарът беше само пет. Това се усещаше само до втория ден, когато жълтата енергия се окрупни, синхронизира и набра такава скорост, че всеки от нас успя да заграби от нея и да се натъпче с емоции, не като за пет, а като за десет дни!
Ако се опитам да разкажа всички истории, които чух и разказах, да изброя всички хорà, които се изиграха и песни, които се изпяха, ще решите, че семинарът е бил поне месец – толкова наситен и зареждащ беше. Чановете бяха толкова неудържими, че не се спираха, а танцуваха, танцуваха, толкова много танцуваха, та чак успяха да бият Постижение #5 и да изпълнят немислимото! Но, опитът си казва думата.
И така, на вашето внимание, Постижение #6 в семинарски вариант:
Внимание: Не опитвайте това в залата!
Необходимо е бързо хоро, което се играе на тясно място.
Необходим е хороводец, който така завърта хорото, че Чанове играят опрели гръб в гръб.
Необходими са скарпини с горящи подметки и две глави, витаещи в облаците…
Легендата разказва, че по време на такова шеметно хоро, опрели гръб-в-гръб, единият Чан е успял да настъпи другия по ноктите на пръстите на краката!
Надявам се истината зад тази легенда да бъде разбулена на някой от следващите семинари 😊
И въпреки, че емоциите от семинара и постиженията ще останат в историята и тепърва не-очевидци ще ги разказват като свои, гарнирайки ги пикантно и богато, най-истинското, което остава след този семинар са новите приятелства, и преоткритите и затвърдени стари такива. Остава удовлетворението от прекараното време заедно, от смеха и прегръдките, от танцуването ръка за ръка със следващото поколение хороигралци и хореографи!
Нашите хореографи познават възхищението към тях, което извира от мен! Тази година, виждайки децата им на хорото и в техните преподавателски редици, то набъбна многократно. След като аз се чувствам горда и щастлива от чуждите деца, само мога да си представям как се чувстват те ❤️
Благодаря ви, жълти магьосници с оранжеви тениски 😉 ❤️
