LeeNeeAnn

Миналата година, по това време, ви обещахме тази година да изядем две торти. Дано не сте ни повярвали, защото по нищо не личи да има дори и една торта, която чака да бъде изядена днес. Поне не и на този рожден ден 😉 . Сега, тържествено обещавам догодина да изядем три торти! Люлю, Контесата, Гери и Ник ще помагат – някои в правенето, други в изяждането. (Може пък някой от тях да се смили и да не чакаме цяла година… м?) Но най-вече те обещават да помагат с наглеждането на тийнейджъра, обръщането на внимание и благата приказка с него. Нали? Пожелавам си вдъхновена, пъстра и наситена блог-година!

Continue reading

Вдъхновено от любим Пирон. Благодаря, ти_си_знаеш_коя 🙂 Има хора, които са част от проблема. Има такива, които са част от решението. А има и хора-Пирони, които са там, за да не се разпадне сглобката и да се окаже без значение дали си част от проблема или част от решението. Те, Пироните, обикновено светят. Понякога със собствена светлина, понякога с отразена, но сиянието ти подсказва, че са там. Те, Пироните, не случайно имат големи и здрави глави – с тях слушат, разбират и пазят тайни. Да бъдеш Пирон е не лесно – всички се опират на теб и очакват да не се огънеш, да не ръждясаш, да не се пречупиш. И Пиронът обикновено се справя. Разбира се, те, Пироните, имат чувства. Понякога са тъжни, понякога изморени,…

Continue reading

Аз съм силна, супер силна, почти като супер герой супер силна, но не защото искам или защото ми харесва, а защото няма друг начин… И продължавам да съм енергична и ентусиазирана и да намирам начин да вървя напред – просто няма друг начин, но това поне ми харесва, защото това съм аз… И съм позитивна, успявам да остана позитивна, не знам как – вероятно отново защото това съм аз… Напоследък живея в черна, тъмно черна хроника и мисля, много мисля за смисъла, за пътя, за светлината… за приемането, прощаването и сбогуването… и понякога за смъртта. Казват, че за каквото си мислиш, това привличаш. Тя, смъртта, е основният режисьор на филма ми в последните 15 месеца и е тук, въпреки, че не мисля за нея. Затова…

Continue reading

Преди петдесет дни си отиде и майка.Година след татко. Твърде скоро, измерено в земно време…Празно е и тегаво…Не толкова празно, колкото се надяваше тя…Не толкова незначително малко празно, колкото се опасявах аз…Няма я от по-скоро, но тъгата по нея някак потъна в дупката, която остави татко и сякаш не я различавам и не я усещам…Всичките ми сълзи изтекоха по татко…Сухо е, затъкнато, задавящо…Тъгата иска време – да осъзнаеш, да простиш, да приемеш и да продължиш, носейки в себе си само хубавите спомени.И Светлината.

Continue reading

Преди 3 месеца татко си отиде.Беше най-топлият ден на ноември.Излезе на пазар, седна на една пейка и си отдъхна завинаги.В следващия най-хубав ден от ноември го погребах.Погребенията са за живите, казват, да се сбогуваш, да осъзнаеш и възприемеш… не става така.Искам всички да знаят, но не мога да кажа на всекиго.Душата ми е пълна с топлина и хубави спомени, но в нея зее огромна празнина.В добро настроение съм, но съм ужасно тъжна.Силна съм, но съм безсилна.Сънувам, но не спя.Не искам да плача, но не спирам.Знам, сълзите няма да върнат татко, но може да върнат мен.Почивай в мир, татко.

Continue reading

(Сопот, съботно-неделно) Автор: Красимир Топчиев Посвещавам на сина си Георги Топчиев-Жорката и всички негови колеги-пилоти,  които ще ми липсват като общност до следващото лято. Дай, Боже, пак да се срещнем! Сбруя, каска, очила,нави, варио, вода.Старт, крило, небе, простор,град, земя – от птичи взор. План, контрола, показател,редом със добър приятел.Полъх, термика, изважданекъм условия нагаждане. Хеликоптер, сат, спирала,а край тебе магистрала – спийдъри, тандеми, солокой нагоре, кой надолу… Глъч, кацалка, бол народ,оглед, майсторски заход,меко кацане, зад тебследващият чака ред. Бира, супа, сладолед, и приятели безчет – Емо, Яхоо, Камен, Весо: – Накъде си, докъде си? – Ботев, Шипка, Казанлък, но на връщане, язък – дълго стъргах по реброто, слабо се оказа то, горкото!Тъкмо щях да стигна „Кучето”, ала друго ми се случи – той отпраши сам на…

Continue reading

Виждали ли сте по-красиво и изящно творение на природата от това цвете? Аз май не съм… Да не говорим, че Восъчко разби и всякакви представи за време и пространство. То пристигна при мен на метла от канела и какао през пролетта на далечната 2015 г. и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден и после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“. Восъчко, не само цъфна след точно два месеца, но и повлече крак – сега и от съседното клонче наднича цветче, а любимата ми вещица, която се оказа…

Continue reading

Предупреждение: следващият материал е изключително дълъг и съдържа информация, която изисква осмисляне и осъзнаване. Увод Тази статия е посветена на българското средно образование, а по-конкретно – на децата ни, които са потърпевши от него. Тази статия съдържа единствено и само моето мнение, базирано на около 20 години наблюдения относно това какво преживяват и как се справят децата ни, от детската градина до абитуриентския си бал, през какви промени и стрес преминават. Основната ми цел е да споделя личен опит – сега, когато и двете ми деца завършиха училище и наблюденията ми са направили два пълни цикъла – с  което да помогна на повече деца да се справят по-добре от моите и на повече родители да разбират и подкрепят децата си по-добре, отколкото съм успяла да го направя…

Continue reading