Прошка
Отново е време за прошка. Този път намерих сили и простих на врага, който живее вътре в мен.
Татко
Преди 3 месеца татко си отиде.Беше най-топлият ден на ноември.Излезе на пазар, седна на една пейка и си отдъхна завинаги.В следващия най-хубав ден от ноември го погребах.Погребенията са за живите, казват, да се сбогуваш, да осъзнаеш и възприемеш… не става така.Искам всички да знаят, но не мога да кажа на всекиго.Душата ми е пълна с топлина и хубави спомени, но в нея зее огромна празнина.В добро настроение съм, но съм ужасно тъжна.Силна съм, но съм безсилна.Сънувам, но не спя.Не искам да плача, но не спирам.Знам, сълзите няма да върнат татко, но може да върнат мен.Почивай в мир, татко.
LeeNeeAnn на 15 години!
На шега или наистина, нашият блог-крепост-галерия днес става на 15 години! През този нескромен период преживяхме заедно какво ли не – приживяхме криза на блог-смисъла, щастливи „случайности“, откривахме десетки пъти колко е малък светът и колко безкрайно е всичко в него, местихме „къщата“, сменихме „дрешките“, но едно нещо остана постоянно – вие, приятелите, с които този блог ни срещна и които останахте завинаги ❤️ Без Гери, „Пухкава приказка“ нямаше да има илюстрации, а без Ели и Ицо (a.k.a. Itilien и Ричи), дори и с илюстрации нямаше да има “Пухкава приказка”… Без Вили, светът би бил неаристократичен и скучен… Без Мариана, NeeAnn нямаше да има психо-профил… Упс, той е сега си няма… Мариана! Без Иво, глупостите щяха да са плоски, а не на търкалета 😊 Без…
Все нагоре
(Сопот, съботно-неделно) Автор: Красимир Топчиев Посвещавам на сина си Георги Топчиев-Жорката и всички негови колеги-пилоти, които ще ми липсват като общност до следващото лято. Дай, Боже, пак да се срещнем! Сбруя, каска, очила,нави, варио, вода.Старт, крило, небе, простор,град, земя – от птичи взор. План, контрола, показател,редом със добър приятел.Полъх, термика, изважданекъм условия нагаждане. Хеликоптер, сат, спирала,а край тебе магистрала – спийдъри, тандеми, солокой нагоре, кой надолу… Глъч, кацалка, бол народ,оглед, майсторски заход,меко кацане, зад тебследващият чака ред. Бира, супа, сладолед, и приятели безчет – Емо, Яхоо, Камен, Весо: – Накъде си, докъде си? – Ботев, Шипка, Казанлък, но на връщане, язък – дълго стъргах по реброто, слабо се оказа то, горкото!Тъкмо щях да стигна „Кучето”, ала друго ми се случи – той отпраши сам на…
जन्मदिन मुबारक हो, बाज़ बच्चा …
Восъчко (wax flower)
Виждали ли сте по-красиво и изящно творение на природата от това цвете? Аз май не съм… Да не говорим, че Восъчко разби и всякакви представи за време и пространство. То пристигна при мен на метла от канела и какао през пролетта на далечната 2015 г. и въпреки, че беше стояло в пликче цял ден и после Ники няколко пъти опита да седне върху него, да го смачка с раницата на фотоапарата и да го бутне под дивана, на него му хареса у дома, пусна коренчета и даже цъфна, разбивайки на пух и прах вещерското предупреждение „ще трябва да го чакаш 2 години докато цъфне!“. Восъчко, не само цъфна след точно два месеца, но и повлече крак – сега и от съседното клонче наднича цветче, а любимата ми вещица, която се оказа…
Газ до дупка
Тези дни се запознах с още един вид облаци. Наричат се кумулус дрифтикуларис и също като всички други видове облаци се формират на земната повърхност от допира с топлина и тръгват нагоре. Разликата при тези е, че не се формират от топлината на слънцето, а от жегата от гумите и педала на газта. Формирането на тези облаци е неизменно съпътствано от миризма на “запалени” от търкането по асфалта гуми – нещо, което мирише само на себе си и не може да се обърка. Ревът на двигателя, миризмата на изгорели гуми, дивите въртележки по пистата, летенето с вратите напред, качват адреналина толкова, че в първия момент може да го сбъркаш с най-обикновен страх. Секунди след това, обаче, няма и следа от намека за страх, а остава…
Какво преживяват децата ни в училище
Предупреждение: следващият материал е изключително дълъг и съдържа информация, която изисква осмисляне и осъзнаване. Увод Тази статия е посветена на българското средно образование, а по-конкретно – на децата ни, които са потърпевши от него. Тази статия съдържа единствено и само моето мнение, базирано на около 20 години наблюдения относно това какво преживяват и как се справят децата ни, от детската градина до абитуриентския си бал, през какви промени и стрес преминават. Основната ми цел е да споделя личен опит – сега, когато и двете ми деца завършиха училище и наблюденията ми са направили два пълни цикъла – с което да помогна на повече деца да се справят по-добре от моите и на повече родители да разбират и подкрепят децата си по-добре, отколкото съм успяла да го направя…
Танцът на пеперудата
В теорията на хаоса има нещо, наречено „Ефект на пеперудата“ – „това е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на мъничка пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо“. Или с други думи: И най-малкото добро постига чудеса, и най-малката искрица може да запали пожар, ако попадне на правилното място … Такова малко торнадо се завихря всеки път когато хора с големи сърца, с трепкащи в тях пеперуди, запеят, затанцуват или просто заговорят за фолклор и българщина. Преди броени минути завърши третият празничен уебинар за родолюбие, организиран от клуб “Чанове” и приятели,…
ЧАНОВЕ България на 15 години!
Днес, 11.04.2020 г., Клуб по български народни танци „Чанове“ става на 15 години! Аз прекрачих прага на клуба преди 13 години и тогава не знаех какво ме очаква. Не знаех, че в комплект със стъпките на хорцата, върви и цяло допълнително семейство, с пълния комплект емоции, които едно огромно семейство може да ти донесе. За много от нас, особено за тези, които танцуваме от повечко годинки, „Чанове“ е повече от семейство, „Чанове“ е вселена – обичаме се, липсваме си, търсим се, намираме се, подкрепяме се, обогатяваме се взаимно, правим планове, пътуваме заедно, празнуваме заедно, тъгуваме и се радваме заедно, летим из облаците и се държим един друг здраво на земята. В тази Чановска вселена има от всичко – има истински танцьори, има и аматьори,…
Всичко е Любов
Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…
Да докоснеш Великан
Аз съм щастлив човек и имам късмета животът да ме среща с феноменални хора. Отдавна искам да ви разкажа за един от тях, но всеки път, когато се опитам да започна, буца застава в гърлото ми и ме души… в същото време знам, че той би казал „Давай, направи го“. Невероятно е как е възможно да чувстваш липсата на човек, когото почти не си познавал, човек, до когото си имал възможност едва да се докоснеш. Дори не искам да си представя дупката в душите на близките му хора… За такива човеци се разказва трудно… Познавах такъв човек и не спирам да му се възхищавам и да си спомням за него. Липсва ми начинът, по който ме караше да се чувствам – извисена, значима… За пръв…
Време за обичане
Аз не съм затворник, аз съм си У ДОМА! Аз не съм сама – със семейството си съм! Тези, които не са в моя дом, са в своя, със своето семейство и са добре. Само едно човече липсва, но то изпълнява дълга си и също е добре. Това е всичко, от което една майка има нужда. На теб какво повече ти трябва? Да, карантината ще ни промени, но САМО ако продължи достатъчно дълго, за да даде възможност на смирението, преоценката и осъзнаването да надвият над агресията, мрънкането, вечното отричане на всичко и на всички, самосъжалението и ниската самооценка и да отворят път на любовта, съпричастието и човечността. Сега е време за празнуване!
Сняг и люляци
Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Тази година, щъркелите си дойдоха на 12 март (за вярна се приема датата, на която аз съм ги видяла 😉 ) и сега, при тези снежни намигвания се чудя оцеляват ли. Би трябвало – все пак те имат много по-добра връзка с вселенския разум от нас, човеците. А люляците… Това е нещо, което наистина успокоява и радва душата ми. Затова преди две пролети си откраднах люляк и си го гледам на терасата – хем радостта стига бързо до мен, хем заради едното помирисване не се състезавам с кварталните люлякограбители, които всяка година обезобразяват храстите… Миналата година люлякът цъфна оскъдно, срамежливо, но с хубавия си омагьосващ лилав…
Придворният съгледвач
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни. Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега. Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец,…
Придворният печатар
Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много мъдра. Тя знаела, че всяко царство-господарство има нужда не само от храна, вода и слънце, но и от добри новини, за да може цялата придворна гвардия от сладкари, билкари, смешници, мълчаливци, магистрати, ловци, чистачи и принцове и рицари от всякакъв род и порода, да бъдат щастливи, за да вършат работата си с радост и прецизност. Принцесата знаела, че в противен случай в Царството ще настъпи такава суматоха, че… че…. абе, голяма суматоха ще настъпи! Затова, Принцесата, която не случайно била наричана от поданиците си Принцеса-Слънце, имала свой собствен главен придворен печатар, който работел само когато имало нужда от добри новини и по празници, защото тогава добрите новини някак сами…
Графиня CMYK
Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… търпелива – особено с възрастните отегчени от скуката графини, които така благородно измисляли предизвикателства за поданиците, самозаблуждавайки се, че така скуката ще избяга… Тя, скуката, наистина бягала, но не от графините, а от злочестите поданици! Най-капризна била обаче Графиня V., която не само че с лека ръка хвърляла предизвикателства насам-натам, ами и използвала засукани думички, за да обърква поданиците: „Ммм, това какво красиво RGB е!“, „Аууу, това е от зеления период!“ Поданиците се справяли някак, но когато графинята ентусиазирано заявила: „Уважавайте печатарите, дайте го в CMYK“, поданиците се отчаяли и дотичали право при Принцесата. Надявали се, че тя поназнайва разни трикове за справяне с капризни графини 😉 Принцесата…
Пролет е…
Слънце в люляците се оглежда,Лилиум подава се едва, Кандилките поглъщат жадно ситни капчици роса…Пролет е и щъркелите даже са си вече у дома!
Небеса (3)
Има дни, в които Слънцето не може да реши кога да плени впечатлените ни очи – на изгрев или на залез… Затова събира всички цветове, разбърква ги като палаво дете, хвърля ги на високо и чака да види кой ще забележи творението му и колко обожателни въздишки ще полетят към него… То ги събира и разстила внимателно, с помощта на верния си приятел Вятъра, а накрая самото То въздиша и разрошва едно ъгълче от перфектната картина… Останалото… е радостта, която дава на очите ни на сутринта…
Рила
Рила – синоним за магичност и вълшебност… А когато негово величество Времето позволи да се радваш на тази красота от рутината на делника, вълшебството става част от действителността…