Тази пролет имах честта да гостувам като лектор на Стопански факултет на Техническия университет в София.
Деканът е човек с голям опит, много знания, огромна душа и основната му движеща сила е добруването на любимия факултет в любимия университет. Гъвкав според възможностите, които му дава системата. Иска да издигне университета до нивото на добрите световни университети, в които има практика преподавателите да са хора от бизнеса. Прави го. Кани гост-лектори и се опитва да разчупва стереотипите.
Приех поканата да гостувам с лекции на теми, свързани с „Управление на процеси“, с нескрит ентусиазъм. Не го загубих докрая на краткото си гостуване, но излезнах от там с много въпроси: Какво мотивира преподавателите? Какво ги задържа да работят с тази материална база? Как издържат физически и психически?
Аз гостувах три пъти в три поредни седмици: първата: един ден за 7 астрономически часа с една група магистри, вторите две за по 6 астрономически часа с две групи бакалаври, в един ден (три часа говориш нещо, почиваш си 15 мин. докато се преместиш в друга зала и започваш отначало и говориш същото още 3 часа).
Преподаването изисква посвещаване, постоянен фокус и внимание и е ужасно ужасно отговорно нещо. Студентите, въпреки че са на 20 и повече години, на практика все още формират своя мироглед, ориентират се в света около тях и избират пътя, по който да поемат. А това е огромна отговорност върху плещите на преподавателите, защото те не само преподават теоретичен материал, те предават житейски опит, нагласа към света, модели за поведение.
Когато го правиш веднъж или два пъти, е супер, но всеки ден? Често преподавателите имат много повече от два блока от по 3 часа на ден. Това е изтощително и не ти оставя сили за нищо друго, в т.ч. за себеусъвършенстване, посещаване на обучения, персонално развитие. И омагьосаният кръг се завърта…
Но няма да говоря за мотивацията на студентите, за учебните програми, за материалната база – това са безкрайни теми, които говоренето няма да реши.
Много мислих кое е това, което може да подобри динамиката в образованието и се натъкнах на парадокс: колкото и много птички да има вътре, пролетта пак не идва! Това ме навежда на мисълта, че не е лошо малко помощ да дойде отвън.
Затова, ако искате да сте полезни на образователната система и на младите хора – отидете в някой университет и преподавайте! Това ще бъде една съвсем малка крачка по пътя към „мечтаният университет“, пълен с мотивирани студенти и интересни и разнообразни преподаватели, които преподават професията си.
А аз посвещавам днешния празник на университетските преподавателите!
Честит празник, Просветители!
Картинката взех от Pinterest, но чия е, не можах да установя.