LeeNeeAnn

21-ви януари е чудесна дата да се родиш, особено ако си блог. 21-ви януари е по-близо до началото на новата година, отколкото до каквото и да било друго от нея и това го поставя в „Сезонът на големите обещания“. Ако си човек, обещанията са дадени на себе си, може и насаме… Ако си блог обаче, обещанията идват отвън, сливат се с празника за рождения ден и не могат да бъдат потулени след това 😊 На 17-я рожден ден на LeeNeeAnn се събраха част от най-старите и най-верни приятели. Разказахме си всички весели истории от началото на LeeNeeAnn, на Choku-Geri, как ни откри Mari-Ana, защо Контесата чете на детето само творби от мъртви автори и какво общо има с това сладкарница „Пчела“, къде се дяна K.I.S.S.,…

Continue reading

Ваклин Йосифов живее в може би най-китната част на Родопите – районът около Златоград. Когато преди 7 години се пенсионира и остава с повечко свободно време, превръща любовта си към моторите в хоби. Започва да издирва и събира стари мотори, да ги реставрира и консервира. Събира ги основно от района, цели или на части – всички, пренесени изцяло със собствения му пасат-комби. Моторите, които събира на части – старателно сглобява, тези, които са що-годе цели – възстановява до състояние да бъдат в движение и след това консервира двигателите им. Някои части стигат до него чак от другия край на България, но по-важното е, че за сглобяването и възстановяването на моторите използва само оригинални части. Оттам идват и предизвикателствата – части за такива машини отдавна вече…

Continue reading

(продължение от част 1) И в Царството настанала тъмнина. Поданиците от векове не помнели да са виждали по-тъмен мрак и по-мрачна тъмнина. Дори придворният летописец не могъл да намери нещо написано по въпроса… но не защото не било написано, а защото било тъмно… Придворният летописец не бил вчерашен и вместо да си признае, че е разглезен и използва светлината на уличните фенери, за да чете и пише истории, вместо да държи свещи под ръка, той заявил сериозно и почти отговорно, че такава тъмна тъмнина Царството не било виждало никога преди! Поданиците се примирили с тъмнината и решили, че това е чудесен повод да се наспят поне за една нощ в годината, вместо да ходят на среднощни разходки. Принцесата, която освен че била прелестна и омайна,…

Continue reading

Имало едно време едно приказно Царство. Високи били замъците му, с островърхи кули, на които облаците си закачали елеченцата, когато си играели на “прескочи дъга”. С прекрасни, древни дървета, китни поляни, синеоки езера и бързоструйни реки. В това чудно Царство, най-чудното нещо била неговата Принцеса – очарователна, пленителна и омайна, остроумна и сладкодумна. В нейното Царство всяка работа се превръщала в удоволствие, защото за всяко нещо, за всеки занаят, Принцесата си имала отлично подготвени придворни Майстори. Освен придворните шивач, готвач, фризьор, учител по танци, пекар, сладкар, поет, портретист, чистач на полилеите, дресьор на соколи и музикант,.. в това царство имало и една много специална длъжност – придворен Фенерджия. В края на всеки ден, когато слънцето отивало към заник и огрявало прозорчето на една от по-ниските…

Continue reading

Щастието е, казват, в дребните неща… Да се събуждаш до влюбени очи и да заспиваш вечер в грижовни ръце… Да получаваш сила в слабостта и опора в трудни времена… Да кихнеш и да има кой да ти каже “Наздраве!”… Да счупиш нещо на хиляди парченца и да има кой да ги събере, за да не се порежеш… Да разсипеш нещо мърляво и да има кой да го избърше вместо теб… Да имаш с кого да помълчиш, загледан в… без значение къде, може и просто в празното… Да имаш съмишленик за щурите неща и търпелива подкрепа в (не)обикновените неща… Да има кой да събира парчетата и да заличава следите… Щастието се крие в споделения делник, в тишината на звездната нощ, в спомените за миналото и плановете…

Continue reading

Защо продължавам да имам блог, а не го зарязах, както направиха част от любимите  ми блогъри? Защо не си направих влог, подкаст или каквото е модерно в момента? По малко причини: Писането е моето нещо. Аз вярвам, че когато правиш нещо – за работа или за удоволствие – то трябва да ти се отплаща емоционално, трябва да ти харесва, да те зарежда и да те пали. Писането прави това за мен. Работата ми е нещо, което правя с удоволствие и което ми се отплаща емоционално. Работата ми предполага общуване с много хора, ежедневно, и ми осигурява трибуна, на която да се изявявам словесно. Казват, че съществува дебит на човешкото говорене и всеки изговаря определено количество думи. Когато си изчерпи дебита – млъква. Някои от вас…

Continue reading