Първият път….

Спомням си, когато ми беше за първи път…
….беше … някак си … различно! 

Когато за първи път се влюбих, беше романтично и прекрасно.
Когато за първи път ме болеше, беше ужасно.
Когато за първи път получих целувка, беше замайващо. 
Когато за първи път помирисах цветята, беше омайващо. 
Когато за първи път усетих морето, беше освежаващо. 
Когато за първи път ядох сладолед, беше охладяващо. 
Когато за първи път опитах суши, беше … странно. 
Когато за първи път се изплаших, беше ужасяващо. 
Когато за първи път ме излъгаха, беше смразяващо. 
Когато за първи път докоснах Земята, беше натъжаващо. 
Когато за първи път легнах на тревата, беше успокояващо. 
Когато за първи път ядох миди, беше отвратително. 
Когато за първи път сгреших, беше поучително. 
Когато за първи път плаках от яд, беше изморително. 
Когато за първи път изпитах гняв, беше разрушително. 
Когато за първи път управлявах автомобил, беше покъртително. 
Когато за първи път се смутих, беше очарователно. 
Когато за първи път се възмутих, беше обяснително. 
Когато за първи път се разсмях, беше заразително. 
Когато за първи път усетих мъглата, беше пронизително. 
Когато за първи път се взрях в небето, беше продължително. 
Когато за първи път погледнах звездите, беше пленително. 
Когато за първи път видях планината, беше впечатлително. 
Когато за първи път чух камбанен звън, беше внушително. 
Когато за първи път ме намокри дъжда, беше възхитително. 
Когато за първи път видях росата, беше вдъхновително. 
Когато за първи път …. 

Когато за първи път …. 

Когато днес, за първи път реших да преброя първите си пъти разбрах, че всеки един нов ден е нов опит да прокараш нов път и да откриеш света от някоя негова нова, все още неоткрита страна.
И така до самия край и все за първи път…