Пътят към… стомаха

Голяма съм глезла, признавам си! И да не си призная, по-малка глезла няма да стана … Обръщам внимание на дребните неща в живота по онзи романтичен начин, който прави обикновеното да изглежда необикновено, а „простото” – специално.

Това се отнася и за храната и храненето, като цяло. Обичам да хапвам навън, защото и глезлите също огладняват!

Обичам да посещавам заведения, в които обстановката и обслужването са такива, че започваш да вярваш, че „глезла” е титла.
Откриването, обаче, на такива местенца е трудно.

Аз си имам три критерия – храна, обстановка, обслужване.

Храната е най-маловажното нещо при избора. Ако заведението успее да удовлетвори изискванията ми по другите два критерия, то това почти дава гаранция, че ще има и какво да се хапне там, особено ако съм достатъчно гладна.  Да не говорим, че за глезлите е достатъчно в менюто да присъства десерт на име „Френска нуга”, за да им хареса храната като цяло 😉 

Обстановката е вторият по важност критерий, който влияе на избора на местенце. Обичам да е тихо, спокойно, топло (естествено!), с ненатрапчива музика… Мога да изброявам безкрайно.

Истината е, че за различен повод и различно настроение ми харесват различни заведения. Така, че обстановката е променлив параметър, който се влияе не само от повода и настроението ми, но и от компанията. Единственото от обстановката, което е важно и не се приема компромис с него, е чистотата. 

Обслужването е най-важният критерий, по който си избирам местенце. Защото, ако си достатъчно гладен и обслужването е приемливо, ще намериш какво да хапнеш и в най-тъпата квартална кръчма. Но, ако обслужването е лошо, и златна нуга да ми сервират – пак няма да стъпя повече там.

В обслужването включвам усмивките на персонала – от салонния управител до сервитьорите на другите маси (не да се усмихва на тях, а като мине покрай мен да гледа страшно и смразяващо), тяхното облекло и поведение, адекватност, степен на владеене на български език ;-), външен вид (много ясно!) и не на последно място – външният вид на масите и менютата на заведението.

Установила съм, че четенето на менюто е най-омразното ми нещо!

Предпочитам друг да поръчва вместо мен (споменах ли, че съм глезла?).

Обикновено, докато открия това, което би ми харесало, вече не съм гладна, а понякога дори съм успяла и да се подразня. Има менюта, зад които мога да се скрия цялата! Те са особено опасни, защото, ако случайно ги изпуснеш, правят такова течение, че има голяма вероятност да изплискаш супата на „колегата” на съседната маса.

Не обичам да чета менюта, защото никога не откривам това, което търся. 

Предпочитам да питам „личния” си сервитьор, но ако той е „зает” или не е в час с нещата – лошо – страда оценката по критерий „Обслужване”.

И всеки път се питам „Толкова ли е сложно да се направи едно меню лесно и бързо за възприемане?”. Оказа се, че май е сложно. Не отдавна, от  един сайт научих, че създаването на едно меню е цяла наука – със своите правила и формули за определяне на вярното място на „моята” храна, трикове за привличане на нови клиенти, за глезене на редовните… Това с глезенето ми хареса най-много ;). Да, наистина, изборът на местенце не е „проста работа”….

И ако е вярно това, което всички твърдят за мъжете – че „Пътят към сърцето на мъжа, минава през стомаха му” – то за мен, със сигурност важи точно обратното – Пътят към стомаха ми, минава през сърцето ми!

Все пак, да си „глезла” е титла, нали?