„Внимание! Майка на тийнеджър!”

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт.

Някои родители стават такива внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”.

Други пък го искат, но се оказва, че не са си го представяли точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно 🙂.

Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им.

Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още.

Пети пък ….

При всеки е различно и зависи от неговата нагласа към света и децата по принцип, … и не само. Някои променят нагласите и възприятията си, други – не – въпрос на личен избор и преценка.

Но, както и да си станал родител – по своя или по божия воля 😉 – идва един момент, в който да си родител се оказва екстремно преживяване, предизвикателство, в което адреналина е на макс като при скок с бънджи, но с продължителност на околосветско пътешествие с презокеански лайнер 😉 – т.е. много и за дълго 🙂.

Това екстремно пътешествие започва в деня, в който детето ти започне да навлиза в пубертета, т.е. стане тийнеджър и завършва… кой знае кога… моля, оцелелите да разкажат … 😉

Как разбираш, че децата ти са пораснали и вече са тийнеджъри?

Има много симптоми, все забавни за четене и разказване, но важното е, каквото и да се случва и каквито и изненади да ни „сервират” порасналите ни деца, да ги посрещаме хладнокръвно и самоотвержено ;).

Защото това е възрастта, в която заплахите и наказанията не само, че не помагат, но със сигурност вредят. Обясненията помагат, но само, ако са в огромни количества, съпроводени със слонско търпение и доказателствен материал, а най-добре с успокоителни примери от близкото ни тийнеджърско минало.

Настроенията се менят толкова често и толкова бързо, че разговорът преминава със шеметна бързина през сълзи, усмивка, отрицание, съгласие, несъгласие, сълзи, усмивка, съгласие…

Важното е, да не пускате адреналина си навън в присъствието на тийнеджър, защото битката ще е неравностойна – неговия е повече!!! А още по-важно е, разговора да завършва със съгласие и душевен /и семеен ;-)/ мир.

Да, да си родител на тийнеджър е екстремно преживяване, но да не би на децата да им е по-лесно?!
В никакъв случай!

Да не си мислите, че е лесно да си завържеш връзките на лявата за връзките на дясната обувка (а те задължително са различни на цвят) и да ходиш така из двора един цял ден?

Или да станеш сутрин за английски (аман с тоя английски!) и да се окаже, че чантата е там, но учебниците ги няма, а вчера бяха там, и това определено значи, че през нощта са се преместили някак на тайно място!?!
Да не мислите, че е лесно!?
Опитайте, да видите лесно ли е!

И ние сме били тийнеджъри, но вероятно повечето от нас си казват „Аз пък не си спомням да е било чак така!”. Това донякъде е лошо, защото пречи да разберем какво се случва в главите на децата ни, но от друга страна е хубаво, защото означава, че и те ще позабравят туй-онуй като пораснат и хормоните ги оставят на мира ;).

Ние сме в началото на пътешествието…
Поехме на път, като напълнихме куфарите със самообладание, добро настроение, любов, търпение (не взехме слона, че много място заема 😉 ) и толерантност. В една торбичка сложихме спомени от детството и тинейджърските ни години, както и един-два трика, които да приложим в критична ситуация и си пожелахме „На добър път!” 

…  А! Забравих да спомена за зайците в ръкавите и ковчежето с чудесата… 😉