Да опознаеш себе си

Преди време един мъдър и земен човек ми каза: “Не се страхувай от предизвикателството да полетиш. Ще научиш интересни неща за себе си и ще видиш, че …”
И беше прав, както обикновено, особено в частта с научаването на нещо ново за себе си. Това, което той каза тогава, в смисъла на контекста, означаваше също “Не се страхувай да научиш нещо ново за себе си”.

Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен.
С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че сме се променили. Понякога промяната ни харесва, друг път – не.
Но каквото и да открием и срещнем по пътя към себе си, то е полезно. За всички.
Ако новото, което открием, преодолявайки поредното предизвикателство ще ни хареса – това е чудесно и в такъв случай може и да не го научаваме, нали и без това е хубаво. Но, ако новото няма да ни хареса, е по-добре да го знаем по-скоро, за да не се изненадаме от себе си неприятно в неподходящ момент.
Но преди да опитаме, няма как да знаем…

Някой беше казал, че “човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих си позволила да го перефразирам така: “Човек е толкова голям, колкото големи са предизвикателствата, с които се справя”. Нима не е така? И мечтите ни, и предизвикателствата, с които се справяме, произлизат от нас самите и са толкова силни, големи и велики, колкото ние преценим, че искаме да бъдат, колкото значат те за нас и каквато важност им придаваме ние.
Някои хора мечтаят да управляват автомобил, други – самолет…
Някои мечтаят да стъпят на луната, други – да летят във въздуха и никъде да не стъпват 😉

Всеки има своите мечти и приема своите предизвикателства, и дори да не иска – върви към себе си. Дано е готов за срещата.
Защото, по-голямо предизвикателство от това да срещнеш и опознаеш себе си, няма.