Детската градина (ясла) – „за” и „против”

Да ходи ли детето ни на детска градина, дори и да имаме възможност да си го гледаме у дома? Ще боледува ли? Ще му хареса ли? Как да изберем детската градина? Частна или държавна? Все сложни въпроси, в търсенето на чиито отговори много майки са прекарали не една и две безсънни нощи. А еднозначни отговори няма.

Има само събиране на чужди мнения и опит и лична преценка.
Затова не предлагам отговор, а споделям опит. Като казвам „детска градина” имам предвид и „ясла”, в това число.

Има два вида деца – на едните им харесва в детската градина, на другите – не! Аз имам по едно от всеки вид 😉 Обърнете внимание, че използвам думата „харесва”, а не думата „свиква”, защото наистина имам предвид „харесва”, а не „свиква”! Разликата е съществена! Свиква се с неща, които не харесваме, но не можем да избегнем.

Как да разберем дали на детето му харесва в детската градина? Много просто – като го запишем да я посещава. И тук идва отговорът на въпроса „Да ходи ли …..” Според мен си заслужава да опитате. Дали на детето му харесва или не, ще се разбере още в първите три дни.

Ако решите да опитате, трябва да направите две неща: първо трябва да подготвите детето си за промяната и второ – да изберете детската градина.

Как да подготвите детето си за промяната?

Като му говорите и обяснявате какво е това детска градина, какво има там, кой ходи там, защо и т.н. Обясненията трябва да са разбираеми за него. Отговорът на въпроса „Защо” определено не е „Защото трябва да ходя на работа и няма кой да те гледа”. Възможен отговор би бил „Защото там има деца, с които да си играеш”, или „Има много хубави играчки”…. или каквото ви хрумне, но нещо, което би харесало на детето и то би възприело без тревога от позицията на 2-те си годинки. Може да водите детето покрай оградата на детската градина – да види децата, че си играят, да види пързалките и катерушките. Тази подготовка е дълга и бавна и трябва да се прави дискретно, без да се натрапва на детето. Ако му се повтаря натрапчиво всеки ден, ще му стане противно още преди да е тръгнало на детска градина. Трябва да се направи така, че детето само да поиска да отиде там. Нормално е тази подготока да продължи два или повече месеци.
Подготовката не е гаранция, че на детето ще му хареса да ходи на детска градина, но без подготовка увеличавате шанса да не му хареса.

Избор на детска градина

За детето няма значение дали ще бъде частна или държавна. Това има значение единствено за родителите. Детето ще се чувства добре, ако му харесва, и зле – ако не му харесва. А парите не могат да го гарантират. За мен, основен критерий за избор, е мястото – ние избрахме най-близката до дома ни детска градина.

Много родители избират детска градина в близост до работното си място, за да стигат по-бързо до децата си и след това да пътуват заедно към дома. Това, обаче, не винаги е по-добрия вариант за децата. Ако родителят разполага с автомобил и това пътуване към къщи става с автомобил – да, това е добро решение, защото печелите допълнително време, в което сте с детето си. Но, ако пътувате с градски транспорт, това е мъчение за децата. Особено сутрин! В колата детето може да си доспи, но в автобус в пиков час… това си е живо изтезание – и за родителя, и за детето.

За прибирането се отнася същото. Обикновено родителите си тръгват от работа изморени и често пъти изнервени. Ако детската градина е близо до офиса, родителят няма време да се „пренастрои” и отива при детето си нацупен, а понякога и нервен.

Аз използвах времето в градския транспорт за пренастройване, така че да не нося служебните си емоции в детската градина, или поне малко да „успокоя топката” преди да стигна там.

Смятам, че за децата е по-добре да си тръгнат половин час по-късно, но с усмихнат и спокоен родител, отколкото половин час по-рано с родител, който ще ги смъмри незаслужено още на 3-тата минута или по време на цялото пътуване в автобуса ще повтаря „виж се какво си прасе, как успя да се омажеш така, тези лелки не ви ли гледат….”

Децата, колкото и да са малки, усещат, че това са безсмилици и това им създава вътрешен дискомфорт и им понижава самочувствието. Представете си как бихте се чувствали, ако чувате това всеки ден, пред много хора. Това не прави блузата по-чиста и детето по-сръчно, но със сигурност го прави по-неуверено и с по-ниско самочувствие.

Затова на въпроса „Къде да е детската градина?”, отговарям „Възможно най-близо до дома”.

Друг аргумент в подкрепа на твърдението „детската градина да е близо до дома, а не до офиса” е този, че при смяна на работното място ще се наложи да смените и детската градина. А това е неприемливо за децата. Те се привързват много силно към госпожите си и ще преболедуват смяната, а дори може да откажат да ходят на детска градина. И това е нормално, защото ако погледнем обективно, животът им минава в детската градина с любимата госпожа – там са около 10 часа и само 3-4 часа прекарват с родителите си.

Ако на детето му харесва да ходи на детска градина – това е чудесно. Можете само да се радвате. Но идва следващият въпрос. Ще боледува ли? Тук отговорът е още по-сложен. Дали детето ще боледува или не, не зависи от детската градина, а от това колко е калено.

Каляването е процес, който започва още от раждането.

От опит съм установила следното:
Ако детето НЕ е калено – ще боледува, който и където да го гледа.
Ако детето е калено и в детската градина му харесва – няма да боледува. (За болест не броя хрема до 2 пъти в годината)-

Ако детето е калено и в детската градина НЕ му харесва – вероятността да боледува е многократно по-голяма и определено не се изчерпва с хрема 2 пъти в годината.

Психическото спокойствие на децата оказва голямо влияние на имунната им система и на податливостта им към болестите. Не съм лекар и не мога да го обоснова научно, но съм го забелязала при моите деца и го наблюдавам като явление вече 12 години.

И двете ми деца са калени.

На голямата ми дъщеря й харесваше да ходи на детска градина и е боледувала 2-3 пъти за четири години.
На малката ми дъщеря не й харесваше да ходи на детска градина и боледува 2 пъти за 1 година и то в периоди, в които еднозначно можех да определя, че вината не е във вирус в детската градина. Сломяваше я, най-вероятно, самата мисъл, че ще отиде там. Причината да не й харесва детската градина отново не е в детската градина, а в самото дете – в характера й.

Ако на детето не му харесва в една детска градина, няма да му хареса и в никоя друга.

Отново се връщам на първия въпрос „Да ходи ли детето ни на детска градина, дори и да имаме възможност да си го гледаме у дома? Ако му харесва – определено, да. От една възраст натам (от около 2,5 – 3 годинки) децата са толкова любознателни, любопитни, палави, неуморими и изобретателни, че гледането им вкъщи може да бъде мнооого изморително.

Децата, независимо от възрастта им, искат цялото ви внимание само за себе си. Понякога изобретателността на възрастните не е достатъчна, за да се намери занимание на детето, така че да остане време и за къщната работа или поне за приготвянето на храната му. Не веднъж ми се е случвало да жертвам истински хранителни продукти (за супа за куклите) и известно количество почистващи препарати след това, за да успея да сготвя супа за детето. А в детската градина занимания не липсват и обикновено са полезни са развитието на децата.

Ако на детето не му харесва в детската градина трябва да се намери друго решение за отглеждането му – майка, баба/дядо, гледачка… Това решение е строго индивидуално.

В заключение бих казала, че доводите „за” детска градина са по-„тежки” от тези „против”, но те се отнасят само за деца, на които в детската градина им харесва и от родителската нагласа зависи дали да ходят или не.

В „за” слагам следните доводи, които не са за пренебрегване:
– В детската градина децата стават по-самостоятелни и по-дисциплинирани;
– Учат се да „оцеляват” и да се приспособяват, защото там в голяма степен действа „закона на джунглата”;

В „против” слагам следните доводи:
– ще се научи да се вози с гърнето по плочките в банята 😉
– ще се научи да плюе по стъклото на холната врата… 😉
– ще се научи да се плези и да си бърка в носа 😉
– и най-вече ще научи и затвърди крилатата фраза: „А-а-а-а, не знам, то така си беше” 😉