Ден: събота, 10 юни 2006 г.
Място: някъде около гр. Казанлък
Време: точното
Оборудване: най-правилно подбраното
Пилот: най-добрия!
Рекорд: световен…
Кратка предистория:
За да регистрираш световен рекорд и той да бъде признат от съответните компетентни институции и/или федерации, трябва да обявиш пред тях, че ще правиш опит за рекорд, да обявиш резервни дата и час за друг опит, ако при този не успееш, да намериш лицензирани наблюдатели и т.н. бюрократични подробности. Предполагам, че подобна подготовка е много по-дълга и досадна от подготовката за самия опит.
Часът е около 6.30 и световният рекордьор се подготвя да стане такъв. Метеорологичните условия на летището край гр. Казанлък са подходящи и той не очаква изненади. Проверява за последно оборудването, екипировката, уредите… Премисля и преценява за последен път подробностите… Никой не би могъл да знае за какво мисли в момента…
Затичва се, набира достатъчна скорост и излита…
Когато след полета го открих, той вече беше световен рекордьор! Журналисти от всякакви медии го бяха обградили и той отговаряше на въпросите им, дори и на зададените за трети път – спокоен, уверен, търпелив…
Някои журналисти знаеха кой е той, други чак сега научаваха за него, и питаха ли, питаха…
Той отговаряше на въпросите им, отговаряше, отговаряше…
Нямах търпение да го поздравя лично, но стоях отстрани и се наслаждавах на гледката – журналистите го бяха наобиколили както малки деца чичко, който им раздава бонбони…
Защото това е той, Венелин Стайков – усмихнат и сдържан, умерено ентусиазиран, премерено хладнокръвен, най-земният летящ, когото познавам…, световен рекордьор!
Само пламъчето в очите му издаваше задоволството от постигнатото.
А то наистина е много!
След като регистрира най-дългия полет без кацане в България – от Банкя до Черно море (св. Влас) с мотопарапланер и направи рекорд за полет на височина, като достигна 5514 м, сега успя да подобри стария световен рекорд за най-висока средна скорост с мотопарапланер!
Средната скорост, която Венелин успя да постигне още при първия си опит и която го превърна в световен рекордьор е 50.7 км/ч! Старият рекорд беше 43.8 км/ч и принадлежи на човек, чието име не помня, защото името за запомняне в момента е само едно: Венелин Стайков!
Журналистите си тръгнаха … (най-сетне!) и имах възможността да го поздравя лично!
Направих го с нескрита радост и искрен ентусиазъм и го оставих да си почива и да се готви за преодоляване на следващото предизвикателство.
Какво ще е то? Не знам.
Може би тандемен полет … с мен… 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Максимална скорост с парамотор по затворен контур