Посвещавам на консервативните, на които им харесва да четат блога ни, но повече им харесва да си говорят с мен по телефона!
Затворниците имат снимка с номерче под нея. Даже три снимки, доколкото съм гледала филми – една анфас и още две в профил. На тези снимки има лице. Е, вярно, затворническо, но все пак лице…
За нас, нормалните хора, останаха само номерцата!
За да запазим личното си пространство от недобросъвестни посегателства сме принудени да се крием зад псевдоними и пароли, измислени имена и кодове, при това всеки път различни – за по-сигурно, и лека-полека се превръщаме от хора в цифри.
За останалия свят, ние сме цифри – под формата на абонатен номер за парно, ток или вода, ЕГН за плащане на данъци…
Дори жизнените ни функции се измерват с цифри – кръвно налягане, /кръвно на ставане ;-)/, пулс, диоптер, разстояние между очите… ІР адрес и номер в ICQ или Skype… Дори когато общуваме помежду си, сме цифри…
И колкото по-съвременен и удобен става личният ни живот, толкова повече цифрите започват да изместват лицата ни. Колкото по-модерни ставаме, толкова повече абонатни номера имаме да помним, а за да не ги помним – ги записваме с цифри, но за да е по-сигурно, за всеки абонатен номер за плащане, въвеждаме различна парола, а за да не забравим паролите си – ги записваме и тях, но на сигурно място, защитено с по-сложна парола. Цифри, цифри, цифри….
Ако си малко по-любопитен и се опиташ да разбереш какво значат тези толкова много цифри, започваш да човъркаш и разглеждаш кодове /с помощ от приятел, разбира се/ и да вървиш напред сред цифрите…
Опитах и чувството не ми хареса.
С всяка стъпка напред усещах как лицето ми изчезва. Първо носът ми /щото все най-напред се навира ;-)/ се превърна в завъртяна осмичка, после бузите, очите… Стана тъмно… И тихо… Само безмълвни следи от прииждащи цифри… спираш за миг и си задаваш въпроса „Къде – вън или вътре?”
Усещах, че душата ми се съпротивлява и осъзнах, че докато тя е жива, ще съм отвън! Вън! Вън…
Защото само големина на душите ни все още не се измерва с цифри…
Да, така е. Welcome to the Matrix. The simplest way to present the world’s multidimensional objects.
И в търсенето на простота, пак се набутахме в сложното.
Това е защото не се спазва KISS принципа.
Ама може много да се спори кое е просто (или най-просто) решение за различните епохи.
@ Nick
Заинтригувана съм. Какво ще рече “KISS принцип” ?
@pinkmousy
това тук, от мен –> Keep It Simple, Stupid
или там –> http://www.acronymfinder.com/af-query.asp?Acronym=kiss&Find=find&string=exact
а може и там –> http://encyclopedia.thefreedictionary.com/Keep It Simple, Stupid
@ Nick
Благодаря 🙂 Stupid сякаш беше за мен 😉
@Nick
А аз си избрах това:
Keep It Simple, Sweetie 😉 😉 😉
а може да си го перефразирам и така, но малко се губи смисъла на простотата 😉 :
Keep It Smiling, Sweetie 😉 😉 😉
@ Itilien
Да, явно на хората им е вроден принципа “Защо да е просто, като може да е сложно”. Познавам много такива хора…
Но, аз избирам да следвам KISS принципа на Ники, но в най-чистия му и прост вид, където kiss си значи “целувка” и идеята му е, че усмивката и любовта са най-силното оръжие и само те могат да те държат ОТВЪН.
@LeeAnn
А моето впечатление е, че това не е вродено, а се придобива. Говоря за принципа “защо да е просто, като може да е сложно”. Колкото до “keep it smiling, sweetie” — може, не възразявам.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Комуникация или Общуване: изберете сами!