Щурец и Мравка

Любима басня! Дълго мислих дали да я преведа, защото това е символ на детството за много поколения …

Но все пак се осмелих… Приятно четене.

La Cigale et la Fourmi
Jean de la Fontaine

La Cigale, ayant chanté
Tout l’été,
Se trouva fort dépourvue
Quand la bise fut venue :
Pas un seul petit morceau
De mouche ou de vermisseau.
Elle alla crier famine
Chez la Fourmi sa voisine,
La priant de lui prêter
Quelque grain pour subsister
Jusqu’à la saison nouvelle.
“Je vous paierai, lui dit-elle,
Avant l’Oût, foi d’animal,
Intérêt et principal. ”
La Fourmi n’est pas prêteuse :
C’est là son moindre défaut.
Que faisiez-vous au temps chaud ?
Dit-elle à cette emprunteuse.
– Nuit et jour à tout venant
Je chantais, ne vous déplaise.
– Vous chantiez ? j’en suis fort aise.
Eh bien! dansez maintenant.

Щурец и Мравка
превод: LeeAnn

Щурчо цяло лято пял
нито зрънце не събрал
Когато зимата дошла,
се оказал без храна –
без късче от мушица
без парченце от трохица.
Щурчо със душица гладна
отишъл при Мравката – съседка важна
да се моли за храна,
за да преживее
някак пак до пролетта:
„Ще платя за туй зрънце,
честна дума на Щурче!”
Мравката не си поплюва
И към Щурчо негодува:
– Щурчо щурав я кажи
Цяло лято где бе ти?
– Ден и нощ аз пях
и сега си го признах!
– Пял си? Браво бре, юнак
Сега танцувай от крак на крак.