На учителя с любов

Вчера беше 15 юни – ден за получаване на бележниците и начало на почивката за учениците, както и ден за равносметка за родителите.
Изборът на училище е трудно нещо и обикновено води до въпроси без отговори. Разбираш дали училището е добро или не, когато вече е късно. Имам предвид това, че хората реагират различно в еднакви, на пръв поглед, ситуации и 5 човека имат 10 мнения и отговора на един и същи въпрос. Затова мнението на останалите за едно училище или преподавател не винаги е критерий, на който можеш да се довериш.
Единственият критерий е собственото ти дете, но за съжаление там мнението се оформя на принципа на пробите и грешките. Хубав принцип, ако не опира до гърба на собствените ни деца.

Когато ме попитат „Доволна ли си от СМГ /Софийска Математическа Гимназия/?”, обикновено отговарям „Дъщеря ми е доволна. Аз съм доволна от това как се справя тя там”. Не мога на никого да препоръчвам да си „запише” или не детето там. Или където и да било другаде. /”Запише” е в кавички, защото приемът е с изпит./ Мога единствено да споделя впечатленията си от преподавателите като екип. Ако екипът се промени, може и впечатленията да се променят. Ако детето е друго – и ситуацията ще е друга.
Така, че само няколко споделени впечатления …всъщност, впечатленията ми са само положителни… Честно казано няма от какво да се оплача, защото дъщеря ми, освен от много учене 😉 , от друго не се е оплакала през годината.

Най-обобщено и накратко, това което ми направи най-силно впечатление:

Преподавателят по математика е личност с главно Л, която има нестандартен подход към децата и към ученето на математика. Домашните ги дава за период от 7 до 10 дни. Например, от днес до другия понеделник, имате да решавате еди-кои си задачи /около 150 на брой/. Да, не преувеличавам. Идеята е следната: във всеки един момент, всяко дете, независимо от нивото на математическото си развитие, има задачи, които да решава и не може да оправдае бездействието си с  „написах си домашното”. Той казва, че математиката е дух и поведение и във всяка свободна секунда можеш да се занимаваш с нея. Не проверява домашното от ден за ден, а след 10 дни пита за някоя стара задача. Който я е решил тогава сам, ще я реши и сега. Всичките му действия са насочени към развиване на логическото и комбинативно мислене на децата. Да не говорим,че е атрактивен и забавен и понякога в часовете му е голям купон.

Всички останали преподаватели съзнават, че преподават нещо друго в СМГ. Това значи, че думата на математика е неписан закон и ако влезе в час по рисуване и каже „контролно по математика”, това значи само едно нещо: Контролно по математика. Преподавателите не омаловажават собствените си предмети, но ги преподават като за математици 😉

Всички преподаватели, без изключение, насърчават децата и пазят тяхната индивидуалност и не се стараят да ги вкарат в общи стереотипи на поведение, за което лично аз съм им изключително благодарна. Изпитват всяко дете по различен начин – право, седнало, писмено, устно, на дъската, на чина и т.н., според начина, по който ще се представи най-добре и ще говори по-гладко и с най-малко притеснение. Този подход може да се окаже нож с две остриета, защото в живота никой няма да им създава удобство, но те обясняват този си подход към петокласниците с това, че за тях влизането за първа година в СМГ е достатъчен шок и те се старая да им създадат условия за свикване с темповете на Математика и да не ги травмират допълнително. От шести клас нататък, лека-полека, ще ги учат да говорят пред аудитория, изпитвайки ги пред дъската.

Всички преподаватели създават на децата самочувствие и изискваха същото от родителите на родителските срещи. Те им внушават, че са умни и способни деца, че не случайно са влезнали с изпит, че не трябва да учат за оценки, а за знания и т.н. Същото говорят и на родителите на родителските срещи, като апелът е „Не се карайте на децата за оценки. Оценка „добър 4” е добра оценка! Има време за шестици. Трябва да свикнат, че „Отличен 6” се изкарва трудно и тук не е като в обикновените училища”, още повече, че оценката от 5-ти клас не влияе при кандидатстването.

Всички преподаватели съзнават, че това са деца, на които им се отдава математиката – разбирай разсеяни, отвеяни колкото си искат и вечно акъла им е някъде другаде… 😉 Даже и на родителите обясняват, че децата са палави, но е нормално, че в петък са непослушни, защото са уморени…

От към организационна гледна точка:
Петокласниците са най-малки там и програмата им е направена така, че да не започват и свършват едновременно с големите, за да не ги бутат и притесняват по коридорите и на лавката.
Учи се на блокове – ~ 6 учебни часа по 3 предмета. Това е добре, защото по-лесно се учи за 3, отколкото за 6 предмета, нищо че домашните са много – концентрацията е по-лесна, не само у дома, но и в училище.

Дали препоръчвам СМГ? Дъщеря ми е доволна. Аз съм доволна как се справи тя там през първата си година!

Ако на детето му харесва математиката и има ЖЕЛАНИЕ да учи математика – определено математическата гимназия е добро решение. Но ако има и сянка от съмнение в детето – по-добре да не опитва, защото се иска голямо желание, за да издържиш на натоварването.

СМГ е голямо предизвикателство и за родителите. Още на първата родителска среща се сблъсках с родители, които не бяха подготвени за това децата им да учат в СМГ. Имаше изявления от този род: „Ама какви са тези домашни? Те няма да стават математици”. !?!?!??!?!?!? Какво правите там тогава?!?! 

Така, че с гордост мога да кажа: Вчера, ние двете с дъщеря ми, завършихме пети клас в СМГ и се представихме добре!!!