Както вече знаете, тазгодишната обиколка започна спонтанно, провокирана от един нищо и никакъв си дъжд, малко буря с гръмотевици и почти раннопролетни температури. Решихме, че седенето на едно и също място в това време няма да ни се отрази добре. По-добре да сме на път. Много хора се страхуват да пътуват, когато навън вали и трещи (което прави пътищата почти празни 😉 ) и си мислят, че нищо няма да видят. Това е така, защото не знаят на къде да гледат! Няма нищо по-красиво от лошото време!!! Има облаци, които не можеш да видиш при хубаво време през никой сезон!
И тръгнахме – посока с. Светлен. Село като всички други (?), може би…
Светлен е първото село след гр. Попово в посока Търговище. Минавала съм от там много пъти, но никога не бях спирала.
Всъщност, на външен вид селото наистина изглежда обикновено. Единственото по-различно в него са широките улици и големите къщи. Но далеч по-интересна ми се стори историята на селото, разказана ни от сладкодумната ми стринка.
Преди 1877 г. селото е било турско, населено с турци и черкези. Когато през 1877-78 г. руските войски влизат от север в България, те опожаряват селото и турците тръгват да бягат. След малко време обаче се връщат и отново се заселват в близост до предишните си къщи.
През това време българите от Беломорска Тракия – с. Янюрен (сега, а вероятно и тогава – в Гърция) подочуват за кланета в съседни на Янюрен села и гонени от турците поемат риска да тръгнат на път, с единственото желание да се заселят в свободна България. Тръгват буквално за няколко часа, без никаква подготовка и багаж. По пътя разбират за Аязлар (старото име на Светлен), и тръгват право към него, като очакват, че там вече няма турци.
Пристигайки обаче се оказва, че селото е все още действащо. Тогава водачът им Караиван Михов отива при местния турски кмет, за да му съобщи, че смята да се засели в селото, заедно с още 7-9 семейства. Турчинът категорично отхвърля възможността „гяури да живеят в Аязлар”, но нашите не се отказват. Караиван отива в Разград и успява по някакъв незнаен начин да извади разрешително за заселване и се връща победоносно в Аязлар. Турците, естествено, ги приемат без спорове и кръвопролития. (В последствие изчетох една цяла книга с историята на Светлен и никъде не намерих да се споменава за кървави конфликти между обикновените българи и турци).
Малко по-късно, притиснати от руската армия, турците сами си се изселват, бягайки на юг, а в техните къщи наготово идват още семейства от Янюрен (не знам как се казва сега) и постепенно селото си става българско. По някое време Караиван става Хаджииван, а новопристигащите българи наричат селото „Хаджиивановото село”. По-късно е прекръстено на „Светлен”, което е съвсем близо да старото му име Аязлар, което на турски значело „студен и светъл ден”.
Друго, което ми се строи интересно беше местният диалект, който е толкова местен, че само светленци си го разбират, защото е комбинация от български и стар гръцки – никакъв шанс за случайно подслушващите да разберат нещо 😉
А иначе – село като село – и кокошките им кокошки, и петелът им наперен и надут, и ястребите бързи като слънчев лъч, и водата – кладенчова, и пържолите – пържоли, а наденичките… ммм…
След ден и половина продължихме с пътешествието и ми се искаше да спрем във всяко село и да питаме всяка баба:
Бабо, бабо, я кажи,
откъде дошла си ти
и каква тайна си скрила
зад тез уморени очи?
На какъв ли език щяха да ми отговорят? 😉
edia, благодаря 🙂
Здравейте! Потомка съм на изселници от Беломорска Тракия от с.Кутруджа Суфлийска околия. От известно време се опитвам да разбера какво е съвременното име на с.Кутруджа. За съжаление без резултат. Много бих искала да узная местоположението на селото и разбира се да го посетя. Ще бъда благодарна ако някой може да ми даде информация по въпроса. Благодаря!
Дани, лично аз нямам такава информация, но вярвам, че ще се намери кой да ти съдейства 🙂
Изпращам цитат от Милетич. Както се разбира, селото е опожарено и изчезнало.
Прѣди три дни, обаче (сир. 28 того) унищожи се коренно и друго българско село отъ турския башибозукъ, с. Кутруджа, изкла се коренно всичко българско и прѣобърна се на пепелище и пр.” Въ споменатото второ писмо направо е казано: „На 28 того турски башибозукъ нападна и Кутруджа и пр.” И тъй речената дата се установява, че е 28 юли 1913 год.
Благодаря ви от сърце! Възможно е наистина цялото село да е изчезнало, но са ми разказвали,че няколко години след първоначалното изселване моя прадядо се е върнал и е продал имотите, които е имал там-къща, ниви и пр. явно е имало нещо за продаване. Надявах се да видя това място, но истината е по-важна и ако разбера нещо друго ще пиша отново. Поздрави!
Благодарение на доцент Атанас Щерев разбрах настоящото име на Кутруджа.Селото сега се казва Котрония- Kotronia, на гръцки ΚΟΤΡΩΝΙΑΣ. На 15 км. от Софлу. Дано и на други късмета се усмихне 😉
Дани, благодаря, че сподели усмивките си с нас 🙂
Здравейте,уважаема ЛееАнн 4етох с интерес цялата кореспонденция по вьпроса за пьрвите заселници на с. Светлен.Моят произход е от с.Покрован Ивайловградско.Дядо ми Вьлко имал брат Ангел и сестра Стана. След опожаряването на Покрован през1913г. Ангел и Стана се заселват в Аязлар/Светлен/.Ангел имал две деца/Димо и Дена/.Имам снимка на която са 4 4овека/Димо и Дена сьс сьпрузите си/.Димо имал 2 деца Кольо и Денка.КОльо е живял в гр. Тьрговище. От баща си сьм 4увал 4е носят фамилия Караган4еви.Много искам да направя контакт с тези мои роднини. Благодаря Ви за вниманието.Бьдете жива и здрава.
@гайдара
При първа възможност ще помоля стринка да разпита за фамилия Караганчеви и ще се свържа с вас на мейла, който сте ми оставил.
благодаря Ви предварително!
Здравейте,отново съм аз Гайдара.Искам да допълня информацията за мойте незнайни роднини. Дядо Ангел е бил ов4ар, яздил кон,конят се подплашил дядо Ангел паднал ударил се лошо и по4инал. Много Ви моля,попитайте за тези хора! P.S.пишете ми за резултата,благодаря за което.
Разбира се 🙂
пак съм аз Гайдара,моля Ви ако сте разбрали нещо за мойте роднини пишете.
Гайдар,
нямам информация. Предлагам Ви обаче да се свържете с кметството и да питате там. Те би трябвало да могат да направят справка.
Доколкото откривам из интернет, кмет на Светлен в момента е една дама на име Радка Кирова.
От тази страница можеш да получиш телефоните й: http://www.popovo.bg/newsite/bg/administration/ad02
Успех!
благодаря, ще опитам по този на4ин. вси4ко добро да сте жива и здрава!
Моите предци са родом от село Янурен,но не знам никакви подробности за това. Преселници са в село Бистра, Търговище, за съжаление вече покойници.Ще бъда благодарна, ако някой има инфо по въпроса за беломорските бежанци от около 1923-1929.
мари, според мен можеш да поискаш информация от кметството на Бистра.
Успех!
Караганчо е известен в с.Светлен. Колю Караганчев – живее в Търговище, син е на Димо Караганчев.
Г-н Гайдаров, както и си говорихме, ще те свържа с този човек.
По отношение преселниците на тракийци в с. Бистра – има издадена книга в която има подробности. Поздрави на всички тракийци.
Ето и малко снимки от с.Покрован.
http://www.panoramio.com/user/1977663/tags/%D1%81.%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD
Здравейте, преди малко написах в Гугъл “Янюрен”, което е родното село на моя прадядо Атанас Риладжиев и попаднах тук :-)))
Момчил, светът е доста по-малък, отколкото изглежда, нали 🙂
От Културно-просветен клуб “Тракия” при Общински комитет на Отечествен фронт – Стара Загора на 18 декември 1985 г. са му подарили книжката “Лъджакьой”, а на нея седи залепена следната негова биография:
“Атанас Ангелов Риладжиев. Роден на 12.11.1895 г. в с. Янюрен, Софлуйска околия. Там той завършва основното си образование, след което, поради липса на средства е принуден да работи. Баща му го пазари овчар. През 1913 г., когато турците опожаряват Янюрен и околните села, семейството им заедно с хилядите други семейства бяга в Балкана. Изпратен да уведоми четата на Димитър Маджаров, той остава в неговата чета. Става четник и участва в боевете край р. Арда, гр. Маджарово, срещу много голям противник-башибозук, от който там бяха избити повече от 2000 души бежанци-жени деца и старци. След много скитания, работил на много места из Ивайловградска околия като ратай. Идва в Стара Загора през 1959 г. заедно с големия си син Ангел. Днес, вече 90 годишен той е болен, живее при сина си Ангел. Участвал е много редовно и активно в мероприятията, които са провеждани по-рано от Дружеството, а по-късно и от Клуба. Той е един от най-редовните членове във всяко отношение.”
Сега прадядо Атанас Риладжиев има двама наследници със същата фамилия – аз и сина ми Калоян на 10 год. Живеем в София :))
Поздравления, Момчил! Да бъдете здрави и да носите достойно фамилия Риладжиев!
И благодаря, че сподели тази радост и гордост с нас и читателите!
И яс съм мърва беломорец. Имам роднини в Острец, надарево, Бистра.., които отдавна или въобще не съм виждал. Освен от беломорския език (източнорупски тракийски говор) се интересувам и от кухнята на изселниците от беломорска Тракия. Пишете, ако Ви е интересно.
Здравейте, с удоволствие се присъединявам към блога за любимото ми село Светлен. Там са минавали летата ми като дете /60-те и 70-те години на миналия век../ – най-безгрижното и щастливо време в моя живот. Това е родното село на моя татко,Стефан Недев Станков, от Йохневия род, покойник повече от 20 години..Искам да прибавя и няколко думи към речника на беломорския диалект, които помня и никога няма да забравя:веке-вече; соба-стая; пърле-малко магаренце;сая-тая/тази/;курия-горичка;лакуме-мекици – баба ми ме гощаваше често с тях.
Допълвам и за кухнята – омачовата каша ми беше любима за закуска, сладкото от трендафил, което баба ми вареше – също. Към речника ще прибавя и зарзала-кайсия; кършокапка-шибой. Мъча се да си спомня как си говорехме с баба и дядо и сълзите са ми на очите….
Сещам се и още:синигур-врабец
И една детска песничка, която татко ми ми пееше: “стрикоре-кокоре/охльо-бохльо/, покажи си рогата, да ги видим черни ли са бели ли са.”
Много познати думи са публикуваните от “диди”!
Какво стана с речника на беломорски думи, който “кумаров” съставя?
Не знам, mimi, ако кумаров наминава насам, предполагам ще ни каже 🙂
Здравейте. Аз съм потомка на изселници от Янюрен, от Йохневия род. Прадядовците ни с Диди са братя. Така казва майка ми (84 г.), която пази спомена за големия общ двор с къщите на братята Станко, Димитър и Яко Йохневи в Светлен. Ето някои интересни и характерни думи от беломорския говор, които тя споделя с умиление.
прюскехъл – възглавница
карпуза – диня
каунь – пъпеш
харкума – котел
църна харкума – черен котел
месал – кърпа за покриване на хляб и други храни
пош, пошче – кърпа за носене в джоба
рогозина – рогозка
ламба – лампа
хръле – сополи
зънзарида – джанка
мощурак – клозет
Сърдечен поздрав.
Наталия
astroarch@abv.bg
Благодаря за включването, Наталия.
На мен ми е интересно, а предполагам и на читателите, ако някой може да разкаже за запазен (или пък не) народен обичай 🙂
Здравейте, аз съм потомка на Кутруджанците. Така са наричали родата на баща ми в село Глогинка. От неговата майка / баба ми/ съм научила доста неща – и диалект и кухня. Зная, че са били доста имотни – земи и стока. Били са земеделци и овчари. Използваха думи като: худяло / завивка, одеало/, рапка / царевица/, фърли /хвърли го/, ярче / пиле/. Баба ми правеше кокоша яхния с много лук и отделно опичаще катми. В тава редеше катма и заливаше от яхнията и накъсано месо и така докато стане като “торта” . Нарязваше и всички вземаха от тавата. Другото, което готвеше на празници беше : баницата на туча. Домашни кори с плънка от булгур, лапад и сирене. Мас и яйце през кора. И това се пече в тавата отгоре на туча, обръща се на дървен кръг и се пече пак на туча. Използваха в готвенето много бългур, който сами си правеха и мелеха на ромела.
Дядо ми се казваше Димитър Атанасов Русков роден 1918г. Имаше 2 братя – Христо и Борис. Баща и майка са му Атанас и Дойка. А баба ми се казва Стоянка Атанасова Димова по баща, Рускова по мъж. Баща и майка са и Атанас и Пена. Имаше брат – Димо Атанасов Димов.
Благодаря, Дарина! 🙂
Семейството на моя дядо също се е преселило от Кутруджа в Глогинка. Той се казваше Илия(най-малкия от трите деца) сестра му Мария, а брат му Христо. Баща им е Никола, майка им Вена. Успях да отида до Кутруджа, днешна Котрония. Вълшебно място за съжаление запустяло. Все още има обитавани къщи, за моя изненада от рускоговорящи- преселници понтийски гърци от Крим (Украйна).
Успех на всички! Бъдете здрави!
Здравей, Дани,
Мойта стринка, вдъхновителка на тази статия, живя доста години в Глогинка.
Как е фамилията на дядо ти?
Фамилията му е Атанасов
Ще попитам стринка за него 🙂
На линка, който съм приложил е поместена статията „ХРАНА на беломорците“, която е извадка от книгата на Георги Каратанасов „Здравец. Досег с миналото“:
https://vezirovi.wordpress.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8/
Приятно четене 🙂
Благодаря! 🙂
За белломорския говор вижте още на адрес: https://vezirovi.wordpress.com/%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/
Благодаря, Чавдар 🙂
Цяло богатство е публикуваният речник с беломорски думи! Аз имам книгата Светлен, но тя е доста обрана по повод на говора. Всъщност моите роднини са от с. Беломорци. Това са преселници, обозначили новото име на селото с произхода си. Дошли са там през пролетта на 1878 г., след като са зимували в Сливен, прокудени от Янюрен през есента на 1877.
Има изследване на беломорския говор от Ирина Владикова – дисертация Говорът на село Янюрен, Димотишко, 1993 г.. За съжаление авторката бе в чужбина, а и аз нямам възможност да ползвам библиотеката в София. Също така Беломорски диалект – село Янюрен, 1878 – 1879 г.: 500 думи. с автор Кръстю Трендафилов Стойчев, издадена 2015 г., Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско с автори Лучия Антонова-Василева, Георги Митринов, 2011 г. В Картата на диалектната делитба на българския език http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ няма въведени примери за този беломорски говор.
Картата на диалектната делитба е интересно четиво 🙂