Знаете ли къде се продава то? А от какво е направено?
Аз съм Огънят и търся да купя малко търпение, за да нахраня с него неспокойната си душа.
Ако намеря продавачът на търпение, ще му дам част от своя пламък в замяна на само една-едничка шепичка търпение.
Предполагах, че Ледът продава търпението. Но не е той! Докоснах го и го превърнах в пара, а неговата чезнеща студенина едва успя да охлади пламтящите ми краища и да ги превърне в къдрици от жарава…
Тогава си помислих, че сигурно Вятърът носи търпението със себе си. Все пак, той е ходил навсякъде, познава всички, говорил е с всички, а затова вероятно му е нужно много търпение. Но не е и той! Докоснах го и той се превърна в топъл дим, който разроши заспалите ми къдрици жарава и те отново запламтяха…
Ами сега? Щом не са Ледът и Вятърът, кой тогава продава търпение на неуморимите мечтатели?
Може би Любовта? Докоснах и нея, но тя се оказа по-светла от светлината, по-буйна от водата и по-пламтяща от Огъня! Значи не е и тя!!!
Накрая попитах мечтите, кое ги прави винаги толкова ярки и светли, така мамещи и неустоими, толкова силни и неуловими, така че да мога да ги виждам и следвам безотказно. „Търпението!” – отвърнаха ми те. При всяка моя крачка към тях, те ми дават по трохичка търпение, която ме храни, за да не угасна.
Докоснах ги със страх…, но те не изчезнаха! Станаха още по-ярки и пламтящи и при всяко мое докосване изглеждаха все по-близки…
Тогава разбрах, че търпението е изтъкано от тънки нишки огнена жарава…
Толкова тънки, че да помагат на мечтите да светят и толкова огнени, че да ми помагат да горя!
Много красиво. И вярно.
Браво, Дачи! Това е много добра и точна философска оценка за това какво е търпение и кой ни го носи. Естествено, че търпението е пряко свързано с времето и нашето желание да постигнем нещо. Колкото по-трудни мечти имаме да постигаме, толкова повече търпение (измерено във време) ще ни трябва. Колкото по-бързо искаме да достигнем желаното, толкова по-силно търпение (измерено във Волтове) ще ни трябва. И не накрая, търпението става забележимо, сравнимо и измеримо, само когато постигнем мечтите си. По време на пътя до там има само “чувството”, че нещата стават бавно или трудно. Истинска равносметка могат да направят само онези, които са извървели пътя до край.
Някой беше казал: “съвършенството се крие в постоянството”. Или по нашенски: “тренировка му е майката!”
Значи не търпение, а много търпения трябва да изтърпи човек, за да постигне желаното.
В тази връзка, само да споделя една мисъл (не си спомням чия беше), която обаче много ми допада:
“Който иска всичко и го иска веднага, обикновено получава нищо, и то постепенно …”
😉
Доста точно си го казала ЛееАнн:)
Аз ще допълня само, че с времето ставаме все по-търпеливи. Научаваме се да намираме сили да изчакваме, да се взираме в светлинката и да вярваме, че краят е близо.
Мдааа Наско. Това ме подсеща за една мисъл, която аз също обичам и практикувам като философска теза в живота: “не казвай хоп, преди да си скочил!”
А сега ще запаля една лула и ще поразсъждавам малко за живота и смисъла от съществуването…
Много ми помагате, момчета… :-(, нямам думи…
Еличка, само така си мислиш…
Времето не помага…
Взираме се и чакаме, но не и с повече търпение…
Може би с повече съзнание за нуждата от търпение, но не и с повече търпение, за съжаление…
И колкото повече си мислим, че краят е близо, толкова чакането е по-трудно!
А не е ли точно съзнанието за нуждата от търпение път към търпението?
Идеята ми беше, че човек на 20 е по-нетърпелив от такъв на 40 например. Опитът дава по-реална представа за времето и сроковете. И така очакванията са реални или поне по-реални.
За да не изневеря на присъщия ми скептицизъм, а и за да охладя някои лумнали страсти ;-), не се сдържам да споделя и още една сентенция по темата:
“На този свят най-много сълзи са проляни от сбъднати мечти …”
Уууф, Дачи, не ме бий бе! 😉
Или “Внимавай какво си пожелаваш!”..
Наско, ако намекваш за тази страст, за която си мисля, мога да те уверя, че сълзи ще има! Дали ще са преди, по време или след сбъдването й /или и в трите момента ;-)/ още не знам, но че ще има сълзи – това е ясно! Надявам се, обаче, да са от щастие!!!
Според мен търпението идва когато ти се изчерпи всичкото бързане и видиш колко малко си постигнал с него. И след един добър сън.
Сън? Шегуваш ли се?! СЪН! Какъв сън? Няма сън. Не ме хваща сън… Сън – после!
От добрия сън зависи добрия живот.
Не казвам, че трябва непрекъснато да се спи.
Но ако го пренебрегваш и не се грижиш за съня…
… едни големи жълти пеперуди с черни крила идват и ти отхапват главата.
Ъъъ… сори за последния коментар.
Нещо малко съм недоспал днеска…
Аз пък се надявам пеперудата, която ще ми отхапе главата да е мъжка, да е само с едно крило, тандемно /по възможност/. За цвят претенции нямам.
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Градът, в който времето е спряло
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Любопитството
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » За тъгата, търпението, темпераментът и още нещо с „Т”
Занятная статья. Краткость явно чья-то сестра 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Рапорт даден
Хехе, хубава приказка!! :]]
Благодаря, sickdreamer 🙂