…в небето – полет

едновременно и мечта и действителност – сбъдната мечта нека е: представи си… … прекрасен летен ден. долината е окъпана в слънце. високо в небето – пухкави кумулуси. вятърът свири в ушите ти, бие лицето ти. пропадаш в млечна пелена, мирише на влага. след миг изскачаш от облака и земята се простира под теб на длан. летиш плавно, спокойно, волно изведнъж леко подрусване – преминал си през струя топъл въздух. свиваш рязко в завой… по-стръмно… и изведнъж вдигащия се въздух те подхваща меко и хоризонта почва да потъва. оглеждаш се – крилото се проектира на фона на земята… орел се вие под теб, ползвайки същия ‘асансьор’… спокоен глас долита от радиостанцията… отпускаш завоя и потегляш надолу и напред – към полянката за кацане, към приятелските усмивки,…

Continue reading

Пиратството ограбва… о-о-о, пак ли?!

Напоследък София е по-черна от Централните гробища, защото цялата е опасана с огромни черни плакати с голи хора на тях и единственото, което отличава тези снимки от онези в учебниците по Пато-Анатомия /или както се казва, простете, не съм медик/ е това, че лицата са с отворени очи! Откъдето и да минеш, сякаш мъртъвци те гледат от стените! Не знам кой и с какво е успял да убеди уважавани от мен /и не само/ творци да се унижат до там, че да се съгласят да им отпечатат огромен некролог приживе?! „Пиратството ограбва”… Може би идеята? Дано те да са я разбрали, защото на мен не ми е твърде ясна. Няма да пре-повтарям Пейо и Каладан с разсъжденията и въпросите им как точно са ограбени скулптори,…

Continue reading

Петък, 13-ти

Тази сутрин, като излязох на улицата ми се стори, че всички се държат така, сякаш днес е петък, 13-ти. И се сетих, че днес наистина е петък, и то 13-ти! Какъв прекрасен ден! Какво по-добро извинение за малоумните шофьори, които правят мелета по улиците, от петък, 13-ти? Петък, 13-ти е много подходящ за случване на лоши неща. Ами, така или иначе, злото ни дебне от всякъде, защо да не го извикаме именно днес?! Днес е празник за негативистите. Тези, които са убедени, че нямат късмет, че лошото се случва все на тях, че не им върви, че не могат нищо да постигнат. Днес е празник, защото, каквото и да им се случи днес, виновен ще е денят: петък, 13-ти. Всъщност, спомням си, че те се…

Continue reading

Небесна разходка

Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така, че по-скоро беше момиче. Облачето си имаше мечта – то искаше да намери Вятъра и заедно с него да полети далеч, далеч и високо, извън Царството на Ветровете. То казваше, че иска да пипне другите облачета, но тайничко пред себе си си признаваше, че най-много от всичко иска да лети и няма значение кога, как, накъде и докъде. Само да лети с Вятъра… Вятърът, който живееше в Царството на Ветровете и беше мъж, пораснал, търпелив и уверен, но по момчешки усмихнат и сърдечен, та по-скоро си беше момче, обаче знаеше това. Знаеше и много други неща, за които Облачето дори не подозираше. Даже се опитваше да научи Облачето…

Continue reading

Парапланеризъм: Фалстарт!!!

Фалстарт означава неуспешно излитане, но по-често се свързва с падане при това неуспешно излитане. Иначе си остава просто „замятане” по баира. Причините могат да бъдат много и най-различни: крив вятър, липса на вятър, не добра преценка на условията и момента за излитане, не достатъчно силно стартиране, неуверено стартиране, не достатъчно ускоряване, ранно сядане в сбруята, пасивност на пасажера /когато излита тандем/, грешка в управлението и т.н. А най-често е комбинация от две или повече от изброените обстоятелства. Истината е, че фалстартът не е никак забавно преживяване, защото в общия случай носи болка. Но пък е изключително полезен, дори и само заради факта, че припомня, че „гравитацията е закон, а не просто добра идея” 😉 За осем полета в тандем, с Емо нямаме нито един фалстарт…

Continue reading

Награда за въображение

В коментарите към една новина за проведената в Европа и САЩ акция срещу DRM намерих следното тълкуване на съкращенията RIAA и DRM: RIAA – Racketeers Industry Association of America – Асоциация на Рекетьорската Индустрия в Америка DRM – Digital Restrictions Management – Управление на Цифрови Ограничения И подведен от поредните безпардонни и недообмислени кампании на КК “ТРУД” и Министерството на културата срещу пиратството, искам да обявя нещо като миниконкурс за разшифроване на съкращението Т.Р.У.Д, защото вече е ясно на всички, които могат и не ги мързи да мислят, че името на тази издателска къща няма нищо общо с хубавата българска дума “труд”. Наградите ще са символични и ще се изразяват най-вече в потупване по рамото и похвала пред строя. Първото постъпило предложение е следното: Т.Р.У.Д….

Continue reading

Survivor BG … или как да оцелеем в БГ ;-)

Уточнение: Не гледам ТВ, още по-малко Survivor BG и сходни нему предавания, така че моля да ми простите неточностите, ако откриете такива. Описание на играта, намерено в Интернет: 18 Юни 2006 1492 година Христофор Колумб стъпва на тайнствен карибски остров! Испанците търсят само едно – злато! Тогава отстъпващите индианци събират най-скъпоценните реликви на своя народ. Поверяват ги в ръцете на най-смелите, най-ловките и най-съобразителните воини на племето. Те били точно 16. Шестнайсет воини се заклели, че златото никога няма да попадне в ръцете на завоевателите. Те вървели дълго… … по пътя си оставяли идоли на духове-пазители, за да покажат пътя към съкровищата на онези, които ще бъдат достойни да ги открият. От тогава хиляди и хиляди търсачи на съкровища оставят костите си тук, в търсене…

Continue reading

Насаме с небето … (първи самостоятелен полет с парапланер)

В Сопот, на 01 октомври 2006 г. останах за около 17 минути насаме с небето. Как стана това ли? С магия, разбира се. Рецептата й е простичка. Взимаш в почти равни количества /от всичко по много/: – Любознателност, граничеща с досада; – Желание и ентусиазъм, граничещи с лудост; – Търпение и разбиране /по възможност чужди/, най-добре от някой, който вече е бил там; – Доверие, подкрепа и любов от най-скъпия на сърцето ти човек, в огромни количества; – Подкрепа от други сродни души, в умерени количества; – Сълзи от радост и нетърпение, в неконтролируеми количества; – Страх до нивото на здравия разум, с леко треперене на брадичката; Смесването и хомогенизирането на съставките трае около 12 месеца. Когато всичко е готово, го натъпкваш в едни дънки,…

Continue reading

Тандемен полет № 8: Изпитът

За първия ни тандемен полет съм ви разказвала, за следващите пет – също. На седмия ни полет, който ме държа в емоционална вихрушка повече от десет дни, отделих цяла публикация веднага щом способността ми да се изразявам членоразделно се възвърна… Всички тези седем полета са неповторими и специални, с висока емоционална стойност за мен. Но въпреки това, осмият е различен и още по-особен, и още по-специален! Описването му, пък, е нещо като проверка дали описателните и говорните ми способности са се възстановили… Това не беше точно полет, а по-скоро изпит, генерална репетиция, това беше край и в същото време – начало… Дълго чакано начало… неосъзнато очаквано начало… Дата на изпита: събота, 30-септември-2006 г. Място: Баира с лифта в Сопот. Прекрасно място с денивелация близо 900…

Continue reading

Цвят от дъга

Погледни водата – тя ще ти даде роса, Погали тревата – тя ще ти даде цветя, Приближи синевата – тя ще ти даде дъга… Събери в шепи вятър, роса и дъга, Докосни ги с устни – превърни ги в свобода. Вкуси свободата – тя ще ти даде крила…  Вземи крилата и събери още вятър и цвят от дъга… 

Continue reading

Падаща звезда

Уловиш ли тихо във нощта Тъжна падаща звезда Тя ще се превърне във жена Намериш ли за таз` жена чужди прелестни крила И й дадеш свобода Тя ще се превърне в светлина Върнеш ли таз` жена, там от`дето е дошла тя ще ти донесе оттам любовта Улови звезда… Вкуси я… Докосни я… Превърни я в жена… Задръж нея и любовта…

Continue reading

Опит за самостоятелно летене – Епизод: Първи, опит: първи

Да напомням ли, че „летене” значи „летене с парапланер”? 😉 Кога: неделя, 24-септември-2006 г. Къде: съвсем близо до центъра на Вселената – разбирай: съвсем близо до Сопот Къде по-точно: учебния баир на Скайномад Колко: Зависи, запознати твърдят, че е 40 Какво колко: метра денивелация. Но зависи… Променливо е… Като го гледаш отдолу нагоре изглежда не повече от 15-20 м. Като тръгнеш нагоре с оборудването на гръб /около 18-19 кг/ баира става поне 50 м. Като се приготвяш за първи полет – става поне 100 м. Какво: тръни, храсти, камъни /не големи, само колкото да се удариш/ и малко остра трева… Вятър: нито грам! Облаци: само един, голям от София до Пловдив Кой: Аз и инструктор /Ники/, както и малко зяпачи, маскирани като фотографи, начинаещи пилоти…

Continue reading

Вир вода

Виж, как само любят се луна и слънце, макар, че вън е скреж, само скреж… Там `дето любят се луна и слънце, ти можеш вятър с устни да спреш. Две очи – морета, измиват се във ведро… Южни ледове, те потапят се във скреж. Кой свали небето от звездния разкош?! Две ръце невзети – измиват светла нощ… Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Изсъхнала в извора – вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Любовта е монета, зарита в дън земя, с тайнство и вълшебство извира във вир вода. Мокра до кости, вир вода – потапяш ти острови в дън земя. Окъпала мостове, вир вода. Дъжд ли си или вир?! Вир вода. Вир вода…  Вир вода…  Вир вода… …

Continue reading

Парашут

Дишай! Не дишай! Вдишвай! Издишвай! Прелитам с тебе над земята – и става синя тук тревата. Нямам нищо под краката – ти слез за малко на земята. Ти слез за малко на земята – ще стане синя пак тревата. Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… Парашут… На места надута си и издишаш от студ… Парашут… На места надута си и издишаш от тук… Дай ми въздух на земята, попътен вятър във платната… Вдишвай! Издишвай небесата – да стане по-синя тревата… /текст Орлин Дочев, група „Станиоли” публикувам я с изричното разрешение и любезно съдействие на Орлин/

Continue reading

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно. Все се мъча света да обърна яхнал пръчка при тебе да се върна. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак със кучето да вдигна олелия, пак с пипер да поръся филия от хляба чер. Детство мое, на ръст едноетажно, детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън. Пак в юмруче ръждив петак да скрия пак с кучето да вдигна олелия всеки ден по една дяволия да е от мен. /текст на песента към филма “Неочаквана ваканция”/

Continue reading

Летенето и … секса

/Предварително уточнение: когато говоря за летене, имам предвид летене с парапланер… Да си знаете… / От гледна точка на летенето, има два вида хора: Вид 1: Летящи Вид 2: Нелетящи Вид 1: Летящи – съдържа два типа хора: Тип 1: Хора, които летят сами. Тип 2: Хора, които летят в тандем. Вид 2: Нелетящи – съдържа три типа хора: Тип 1: Проекто-летящи. Това са хора, които не са летяли още, но много искат и е въпрос на време да литнат и да се приобщят към един от двата типа от Вид 1. Тип 2: Неутрални. Има най-различни разновидности: Разновидност 1: Хора, които ги е страх от високо. Разновидност 2: Хора, които са литнали веднъж, но по някаква причина не са изпитали тръпка и не биха…

Continue reading

Вълкът и Агнето

“Вълкът и Агнето” или Правото на силния. Le Loup et l’Agneau Jean de la Fontaine La raison du plus fort est toujours la meilleure : Nous l’allons montrer tout à l’heure. Un Agneau se désaltérait Dans le courant d’une onde pure. Un Loup survient à jeun qui cherchait aventure, Et que la faim en ces lieux attirait. Qui te rend si hardi de troubler mon breuvage ? Dit cet animal plein de rage : Tu seras châtié de ta témérité. – Sire, répond l’Agneau, que votre Majesté Ne se mette pas en colère ; Mais plutôt qu’elle considère Que je me vas désaltérant Dans le courant, Plus de vingt pas au-dessous d’Elle, Et que par conséquent, en aucune façon, Je ne puis troubler sa boisson….

Continue reading

Огненият залез

В този ден Слънцето не искаше да залезе… Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли… Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън (… макар и това да не е точно сън…). И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет! Суетата и…

Continue reading

Нещо, което Някой иска да каже на всички…

  Това, което исках да кажа исках да кажа, че обичам някого, исках да кажа, че някой ме обича, исках да кажа, че се усмихвам, исках да кажа, че съм щастлива… красиво… обичах, не като егоист, обичаха ме егоисти, усмихвах се… понякога, едва ли съм била щастлива, по-скоро бе само желание… това е разговор между мен и мен, който никога не се състоя. надявам се да се усмихна утре, надявам се да ме обичат утре, надявам се със страх… надявам се отново да бъда. автор: Диана   

Continue reading

Да подариш усмивка

Задавам си един въпрос… Какво би накарало човек, който практически не те познава, а знае за теб само това, което си му написал в девет изречения в ICQ, след десетото да реши да ти направи подарък? Не е усмивката ти… Не е погледът… Какво е… Усещане?… Не знам! Държа подаръка в ръцете си и се усмихвам… Все още има хора, които обичат да подаряват усмивки на непознати! Това е Истинска новина, която си заслужава да бъде споделена! Благодаря ти, Иво!

Continue reading