Обичам да пазарувам!
… М, да-а-а, вече виждам усмивките ви и утвърдително-укорителното клатене на глава… „Естествено, че коя жена не обича?!” – това бихте казали, ако стоях пред вас, нали? Така си и знаех! Но, този път не ме разбрахте!
Защото, аз НЕ обичам да обикалям по магазините, а само да пазарувам! Каква е разликата ли? Огромна!
Обикалянето по магазините, така, както си го представят повечето жени и което е омразно занимание на болшинството мъже, е свързано с безкрайно хаотично бродене напред-назад в студ и пек, с безпредметно влизане и излизане в най-различни големи и малки магазинчета, с обясняване на напористи продавачки, че нищо няма да купуваш, а само искаш да видиш какво се предлага…
Досадно, в много случаи безполезно, винаги ужасно изморително … И често пъти, вместо да ти се оправи настроението, то се разваля още повече. Затова, почти не предприемам такива случайни набези по магазините и много рядко ми се случва да влезна в магазин, който не съм си била избрала предварително.
А как си избирам магазините ли? Това е по-сложен процес дори от избора на местенце за хапване!
Винаги, когато се движа по улиците, хвърлям по едно око и на витрините. За да ми привлече вниманието някой магазин, витрината му трябва да е голяма, чиста, подредена с вкус и да не е претрупана. Като казвам „подредена с вкус”, имам предвид следното – да можеш от пръв поглед да разбереш какво се продава вътре, а не да се чудиш обувки ли продават или плюшени зайчета /не, че имам нещо против плюшените зайчета, де 😉 /.
Магазини, чиито витрини отговарят на моите разбирания за „хубави”, обикновено остават дълго в съзнанието ми и при следващо минаване покрай тях, надниквам и вътре, за да видя дали си заслужава, като дойде време за пазаруване, да ги включа в шопинг маршрута.
Надникването вътре носи много информация, но само един поглед и 30 секунди са ми достатъчни, за да я събера.
Обичам да пазарувам в магазини, в които се продават дрехи по мой вкус и размер, а не в такива, в които размер XXXXXXXXL пасва отлично на средно висок недохранен китаец.
Харесвам адекватните продавач(к)и, които не те убеждават, че точно в тази дреха изглеждаш прекрасно, просто защото няма друг размер. Установила съм, че неадекватните много се натъжават като им кажа, че имам огледала у дома и много добре знам как изглеждам 😉
Обичам големи, просторни и климатизирани специализирани магазини, в които като знаеш, че влизаш за блуза, това значи, че ще си тръгнеш с блуза, а не обезводнен и с нервна криза 😉
Обичам магазини с хубава пробна, което значи пробната да е широка, светла, с големи огледала, достатъчно закачалки и чехли за клиентите. Е, ако си има и отделен климатик – няма да се оплача.
Трябва да си призная, че предпочитам да бъда сама в магазина /т.е. аз и компанията ми за този шопинг тур 😉 / и всички да са на мое разположение, но да не ми досаждат и да дойдат само, ако ги повикам.
И така, като реша, че ще пазарувам или когато просто ми се прииска да си купя нещо ново, за да ми се оправи настроението, знам точно къде да отида…
Все пак, пазаруването е удоволствие, а не наказание!!!
Сега отново виждам усмивките ви, но на тях вече пише: „Наистина си голяма глезла!”
Така е, признавам си! Защото, и да не си призная, по-малка глезла няма да стана…
LeeAnn съгласна съм с теб, що се отнася до щурото обикаляне, когато имаш конкретна цел. Но не мога да се откажа от безцелна обиколка с приятелка. Човек се отпуска, устата не спира;) и смехът не секва. Обмен на информация, дъра-бъра, кой как и защо… Жени сме все пак, трябва да се държим подобаващо. А и не е задължително само в магазини да влизате. Като се уморите – една кратка почивка в някое прилично кафе и после пак продължавате. Важното е на човек да му е приятно:) А и ако междувременно си купиш нещо хубаво още по-добре.
@elichka
Е, въпрос на вкус, все пак 😉
Ако ще е безцелно, с цел дърдорене, има и по-хубави местенца от софийските улици.
А, ако ще е просто безцелно, с цел емоции и почивка, предпочитам някой баир, около който по възможност да се навъртат парапланеристи…
Та, както казах – въпрос на вкус 😉
Хммм… а къде е това място, което си описала? Аз доста пообикалвам и имам много особено мнение за пазаруването.. но такова не съм виждал.
И нека добавя малък щрих, който показва моят идеал за такъв магазин:
Веднага след входа има бар, или кафене, в което господинът придружител може да седне, да си прочете спокойно вестника, да пийне нещо освежаващо, вместо да стои нервно на тротоара, да потропва с крак, да влиза в магазина и с мрачен глас да съска: “Е не! Това не е нормално… Сега вече си Тръгнах без теб!…”. Или, на достатъчно висок глас: “Всичките тези жени не ти ли изглеждат малко изгубени? Някои сякаш от години бродят с празен поглед между рафтовете… Дали да не минем през полицията да погледнем списъците с издирваните лица?”.
Има такива местенца в Кюстендил 😉