Чувството да съм горе

Качвам се на лифта и топката в стомаха ми расте. Не от страх. От вълнение и леко притеснение. Предполагам, че това чувство никога няма да изчезне. Ако изчезне, това би могло да значи, че летенето вече ми е безразлично… Няма начин да се случи… Значи и чувството няма да изчезне. А дали това е вълнение и притеснение в едно, или е ударна доза чист адреналин, още не съм установила. Не е важно какво е. Важното е, че то е част от неповторимото усещане да съм горе.  

Горе…

Искам да докосна облаците… Това ми е мечта… все още несбъдната…

Искам да пипна облак, да прегърна облак, да го почувствам… Защо? Не знам! Така ми се иска. Мечтите нямат разумни обяснения.

Горе…

Гледам напред… Виждам Средна гора, долината…

Гледам поляната под краката си… Стъпила съм на нещо, което след малко ще изчезне… Не ме е страх, дори напротив, краят й ме мами…

Виждам простор…

Вдишвам свобода…

Заставам пред Емо, той ме закопчава за себе си и впервам поглед напред… Гърлото ми е пресъхнало… Вероятно от адреналина… Не ми трябва глас… Трябва ми слух… Искам да си затворя очите… не може… Притварям ги само за миг… Опитвам се да се съсредоточа… Успявам… Всъщност, освен гласа на Емо, нищо друго не чувам…

Засилка и излитаме…

Обичам да излитам!!!

Обожавам чувството, което ми носи изчезването на земята под мен! Усилието, което полагам при излитане, получава незабавно възнаграждение…

Преди пет крачки си бил човек, след пет крачки си птица…

Въздухът свири в ушите ми и това е единствения шум, който се чува наоколо… Ако аз не оглася простора, така и ще си тъне в тишина…

Чувам гласа на Емо… Гласът му, комбиниран с шума от крилото и този на обтичащия ни въздух, е звука на свободното летене! Всеки сам открива звученето на своята свобода…

Ориентирите изчезват… Сетивата се пренастройват… Ръцете и крака ми вече не служат за нищо… Тялото ми е обвито в лекота… Думите звучат различно… Сърцето бие различно…

Когато съм горе, забравям какво е чувството да ходиш по земята…

Имам усещането, че не знам как се прави…

Имам чувството, че боли…

Имам усещането, че никога не съм го правила…

Имам чувството, че съм родена в облак…

 

One Comment

  1. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Какво ме прави щастлива?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.