Всеки ден съм по улиците на София, движа се главно с автомобил, по-рядко пеш. Наблюдавам и си вадя изводи и заключения! И така, лека-полека, съставих списък с дребни предложенийца, които много биха улеснили оцеляването на столичани и гостите на столицата в неравната битка с „пътните” превозни средства.
Като за начало, предлагам пътните превозни средства да спрат да се наричат така. Това е инсинуация, защото те изобщо не са пътни. Първо, защото път няма и второ, защото, те се движат много повече по тротоари, алеи, паркове и градинки и много по-малко по т.нар. „път”. Съгласна съм това название да продължи да се прилага само за трамваите, защото някой хитрец се е сетил да им свали гумите и ги е обрекъл да се движат по релси…
Мисля също така, че би било удачно, колчетата против паркиране, които са нахвърляни безразборно по тротоарите, да се сложат около дупките по «пътя». Това е възможно най-евтиното решение за справяне с проблема «дупки» – колчетата ги имаме и няма да се дават пари за нови. Тази промяна ще доведе до поне още три положителни промени!
Първо: колите най-сетне ще могат да се движат свободно по тротоари, алеи, паркове и градинки.
Второ: пешеходците ще виждат дупките отдалеч, дори и в тъмното, и ще успяват да ги заобиколят навреме. Това от своя страна води до
Трето: облекчаване на трафика в София откъм летенето на линейки, возещи хора с изпотрошени крайници към травматологията в „Пирогов”, което пък съвсем логично води до
Четвърто: облекчаване работата на травматолозите в „Пирогов” 🙂
Съзнавам, разбира се, че това няма да реши напълно проблемите на столицата. Затова предлагам „паяците” да стоят на „трудните” места и да съдействат за преминаването на луксозните автомобили през високи бордюри, реки и др., защото те са фабрично по-ниски от нелуксозните си събратя.
Проблемът „паркиране”. За да се освободи място за паркиране, предлагам да се демонтират всички съоръжения от „детските” площадки. Дупките по улиците са достатъчно големи и атрактивни, както и добре маркирани с колчета и жълти ленти тип „NO TRESPASSING!”, за да вършат същата работа, та дори и по-добра. Защото, докато от „детската” площадка, детето ви може да изтича при автомобилите и да пострада, то, веднъж пуснато в дупка-игрушка – излизане от там НЯМА. А и колите избягват да се навъртат наоколо.
Относно „Закон за движение по пътищата”. Предлагам думата „пътища” да изчезне по изтъкнатите по-горе съображения и да се казва само „Закон за движение”.
Предлагам също така да се махнат табелите с ограничение на скоростта – кръгче с цифрата 50 вътре – защото от тях тръгна проблема с дупките! Водачите дават газ, за да спазват указаната скорост и нямат време да видят дупките. Така че, проблемът не е в дупките, а в скоростта, с която ги приближаваме!
Накрая, но не последно по важност място, предлагам да се отмени „правилото на десния”, защото и без това главно леваци се движат по улиците…
:-)))))))
Много добро! 🙂
Ха ха хаааа, това последното с леваците искрено ме разсмя. Цялото ти писание е достойно за публикация в “Стършел”. Ти да не учиш журналистика при Владо Беряну?
Много забавно, чак иронично до болка. Да се смеем или да плачем?
Най-накрая, след 4 месечно наблюдение установих, че има положителен ефект от сигнализацията на пешеходните пътеки – нали се сещате – онази с едни редуващи се човечета…
Има ефект! Пешеходците най-сетне се научиха да тичат като пресичат! 😉
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Има (ли) надежда (?)
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Как да решим проблемите на столицата? (2): Облекчаване на трафика.
Добро попадение:)
@dzver,
можеш да ме вземеш за ПР в кметската ти кампания 😉
…или беше президентска? 😆
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Трафик
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Хрониките на Етикпуд