Основи на парапланеризма

От дете мечтая да летя и завиждам на “тези” горе.
Не се осмелявах да си помисля, че е възможно тази мечта да се сбъдне, докато, по една щастлива случайност, не разбрах, че е възможно да летя в тандем – т.е. с пилот зад гърба си, който да управлява парапланера, а аз само да се возя и да бъда “парапланерист-турист”!
Запалих се отново, започнах да чета и да се интересувам от летене, парапланери и всичко свързано с тях. След около 11 месеца даже полетях…

Разговаряйки с хората около себе си, установих кои са най-често срещаните заблуди и грешни асоциации, които те правят, като чуят думата “парапланер”. 

Първата грешна асоциация е “парапланер” = “парашут”. Единственото общо между парапланер и парашут е, че и двете са направени от плат. И до тук. Те дори са направени от различен вид плат!
Парашутът е направен от въздухопропусклив плат, та, като се отвори рязко по време на падането, да не се скъса. Парашутът обикновено има форма на купол и представлява аеродинамична спирачка – т.е. забавя срещата със земята ;-), но с него не може (или поне е достатъчно трудно) да се лети. За контролирано издигане нагоре и дума не може да става.

Има и по-нови модели парашути, които са правоъгълни и малко наподобяват крило, но отново – с тях не може да се лети, само се пада по-бавно и евентуално – в избрана посока 🙂

За разлика от него, парапланерът има формата на крило /прилича на самолетно крило/ и е направен от непропусклив плат. Крилото има две повърхности, които са свързани с ребра по между си. В предната, по-дебела част на крилото, която се нарича “атакуващ ръб” има камери, през които крилото се пълни с въздух. 

Така логично стигам до втората заблуда, а именно, че с парапланер се скача от високо, най-често от ръб или скала. Повечето хора, явно, си представят парапланеристите като хора-камикадзета, на които хем не им се живее, хем търсят възможно най-трудния начин да се пребият. НИЩО ПОДОБНО! 

Скача се с парашут. С парапланер се ЛЕТИ! /да сте видяли командоси с издути крила да слизат от въртолет?! Не!? Няма и да видите… ;-)/ 

Това е втората огромна разлика между парашут и парапланер. Когато скочиш от високо /самолет, хеликоптер, балон и т.н./ и си падаш свободно към земята, по някое време, ако си носиш парашут, си го отваряш и той рязко намалява скоростта, с която падаш, но фактът на падането не се променя. Може с малко да се промени посоката по хоризонтала, но не и по вертикала. Парашутът се отваря “в движение”.

При парапланерите е точно обратното: за да летиш, трябва първо да излетиш и това става с лека или по-силна засилка, докато крилото се напълни с въздух и се вдигне над главата ти. Докато крилото се пълни и издига, човек си е стъпил на земята и не може да излети, докато крилото не приеме нормалната си аеродинамична форма и не започне да му действа подемната сила. Чак тогава излиташ! И летиш!

С помощта на специална система от върви и въженца, пилотът управлява парапланера – може да се издига като използва възходящите въздушни течения /термики/, може да се рее, да завива /и още как!/, да планира в избрана от пилота посока, с две думи: да лети!!! 

Третата заблуда е, че за да летиш с парапланер, ти е необходим вятър и то попътен! Не-е-е, не ти трябва попътен вятър, това не е платноход! Това е крило! Камерите са отпред, на атакуващия ръб и за да се напълнят с въздух е необходим челен (насрещен) вятър. При това, или слаб, или … никакъв, но силният вятър повече пречи, отколкото помага, та било то и челен.

Попътният вятър е гръбен и дори пилотът да успее да излети при такъв вятър, парапланерът не може да лети дълго, защото вятъра го натиска към земята. Челният вятър пълни крилото и го обтича, като създава подемна сила, докато гръбният го натиска отгоре надолу, няма какво да пълни камерите, защото те са отпред и крилото каца… 

Това са трите най-често срещани грешни схващания за летенето с парапланер! 

Има, разбира се, и забавни термини, които се научават по баирите и поляните, общувайки с пилотите. Когато, например, някой “кацне” в дърветата, терминът, който парапланеристите ползват е “придървяне”, по аналогия с “приземяване”.

Друго интересно нещо, което научих случайно преди първия си тандемен полет, е значението на изречението “Еди-кой-си излетя завързан”. В началото си мислех, че това значи, че е излетял вързан за парапланера и сбруята /седалка с колани/ и се чудех защо това изобщо подлежи на коментар?!?! Как да излети иначе?!?!? Малко по-късно разбрах, че това означава, че във вървите (въженцата за управление на крилото) се е оплело нещо – клечка, камък… – което пречи на управлението и го “връзва”… Това, за съжаление, е и опасно, защото може да доведе до скъсване на “завързаните” върви, което пречи на управлението на крилото.

Вероятно има и други весели аналогии, но още не ги знам. Обещавам, когато ги науча, първо на вас да ги кажа!

П.П. Речникът е тук: https://leeneeann.info/?page_id=171