Дори детето ви да ходи с удоволствие и без проблеми на ясла и после на детска градина, е възможно да настъпи момент, в който отведнъж да започне да отказва да ходи там. То самичко не би могло да формулира причините за това си поведение така, че да го разберете от първия път. Затова е необходимо да проявите търпение и да извикате на помощ изследователския си дух, за да стигнете до истинската причина.
Важно е да се стигне до истинската причина, за да може да се премахне тя. Премахването на симптомите не е премахване на причината и е безполезно. Имам предвид, че ако на детето, по някаква причина, е спряло да му харесва в градината, трябва да се справите с причината, а не с мрънкането /симптома/ на детето.
Детето ще спре да мрънка като му обещаете бонбони, играчки и т.н. подкупчета, но мозъчето му си остава все в същия стрес. От стреса се освобождава само родителят.
Всяко дете е личност и причините за уплаха и нежеланието да ходи на ясла/градина са най-различни. Аз ще се опитам да загатна причините, които съм открила при наблюденията върху моите деца и техните приятелчета.
Възможна причина е нехаресването на някоя определена храна. Госпожите и лелките се стараят да напъхат всичко в устите на децата, да не би да останат гладни. Но, ако детето не обича (а те обикновено казват „мразя” 😉 … супа, примерно) тази храна, самата мисъл, че ще се наложи, евентуално, да я яде, му създава дискомфорт, който се превръща в нежелание за ходене на ясла/градина. Аз мисля, че няма нищо лошо в това да се предупредят госпожите, че детето не харесва някоя храна и да се помолят да не го карат да я яде. Но и на детето трябва да се обясни, че трябва дискретно да си оставя храната настрана, за да не дразни другите деца.
Друга възможна причина е дневното спане. Има деца, които не обичат да спят следобяд. Ако на тях се обясни, че може да не спят, но трябва в леглото тихо да си разглеждат книжка, и това да се коментира и съгласува с госпожите – мисля, че това е възможно решение на този проблем.
Забраната да се носят играчки от дома. Децата обичат да имат нещо свое, което им осигурява чувството, че ще се върнат у дома. Ако госпожите забраняват носенето на играчки, добра идея е да откриете възможно най-дребната любима играчка и да подкрепите детето да си я носи тайно. След като сте го подкрепили, лесно ще го убедите да я оставя в раничката си в шкафчето. Така, хем ще е с играчка от къщи, хем – без. Често пъти децата искат да имат предмет, който е на родителя. Случвало се е да оставям на „отговорно пазене” в раничката на детето червило, химикалка, тефтерче, ключодържател, кърпичка и какви ли още не дреболии, от които мога да се лиша за ден-два, с уговорката, че ще ги скрие от другите деца и ще ми ги пази, докато се върна да го взема. Тази тактика помагаше.
Възможна причина, обаче е и тормозът от някое друго дете. Това е проблем, сложен за разрешаване. На детето трябва да се създаде самочувствие и да се подучи как да се справи с тормозителя. Госпожите могат да помогнат, но не винаги.
Родителят може да помогне повече на детето си – главно с насърчение да се справи само. Ако трябва, даже го научете как да се бие или нещо такова.
Каквото му правят – трябва да може да отвърне със същото. Това не прави детето или родителя по-лоши, или отмъстителни, или нещо такова. Напротив!
Никой няма право да ме тормози и заслужава това, което ми причинява! Това важи за нас, нали? Важи и за децата. Много повече. Ако не го насърчите да отвърне, всъщност го учите, че да си траеш и да те тормозят е нормално и това може да се превърне в начин на поведение за целия му живот напред. Така че, ако те бият – бой и … бягаш при госпожата 😉
Друга неприятна, но възможна причина е, детето да не харесва някоя от госпожите или лелките. Страшилището на нашата детска градина беше леля Тони. Знаех, че дъщеря ми не я харесва, но тя не можеше да обясни точно защо – нещо в думите, нещо в поведението…
Дете на 5 години не може да го формулира. Дълго време я убеждавах, че не трябва да ѝ обръща внимание, не трябва да слуша какви ги дрънка и т.н., но не помагаше.
Един ден с ушите си чух тона и думите, с които леля Тони общува с децата. Беше нещо от рода на „За к’во се цупиш, бе. Да не си само ти тука в таа група, бе. Аре бегай да играеш, стиа циври”.
Ле-ле… Да ви казвам ли, че ако бях влязла вътре, сега щяхте да ми носите портокали в централния софийски затвор!?
Започнах да разпитвам останалите деца дали харесват леля Тони и да говоря с останалите родители. Учудих се от факта, че повечето деца не харесваха леля Тони, но родителите им не знаеха и се чудеха на разликата в поведението на децата си. Отдаваха го на лигня, мрънкане и т.н.
Накрая, след достатъчно на брой оплаквания, пратиха леля Тони да пере и й отрязаха достъпа до децата ни.
Друга причина: Госпожата плаши децата с мечки! Да, смешно звучи, но в яслата имахме госпожа, която, за да ги удържи да не влизат в някакво помещение им казваше, че зад вратата има мечки.
Разбрах го случайно и много трудно, защото дъщеря ми беше на 2,5 години и въпреки, че говореше с много думи, трудно обясни точно това.
Бяхме стигнали дотам, че вечер преди лягане проверявахме сантиметър по сантиметър цялата къща и всички възможни ъгълчета, където може да се скрие мечка и тогава си лягахме.
Ходенето в зоопарка не помогна, защото децата на тази възраст все още не могат да преценяват размерите и за тях всеки сантиметър е възможно мечешко скривалище. Лека-полека, след дълги и щателни проверки, тя свикна, че поне у дома няма мечки и чудовища и започна да спи по-спокойно.
Проблемът тук по-скоро беше, че докато е там, в яслата, с другите деца и си играе, не се страхува. Страхът идваше с напредването на вечерта и стъмването. Това беше по-добрият вариант, защото ние бяхме наоколо и ѝ помогнахме да се справи. Полезен детски филм в това отношение е „Таласъми ООД”.
Това са основните причинители на душевен дискомфорт на деца, които ходят на ясла/детска градина. За жалост ми се струва, че са често срещани. Ако не сте се сблъсквали с нито една подобна ситуация, възможностите са две: или децата ви са големи късметлии или вие не говорите достатъчно с тях.
Дано да е първата.
Дъщеря ми години наред се страхуваше от вълка вън в тъмното. Мислех, че е заради уличните псета, които вият. После, като поотрасна и проговори по-добре, се оказа, че са я плашили така учителките в яслата.
Вече беше късно да се предприема каквото и да било. Просто го отнесохме на принципа – като си дал детето друг да ти го гледа, ще си носиш последствията.
@itilien
Знаеш ли, всеки път като започна да пиша за децата, се чудя има ли полза. Но, щом и вие сте се сблъсквали с подобен проблем – вероятно има. Дано да има. Аз ще си пиша и ще пледирам както винаги за едно и също нещо 😉 – Хора! Говорете с децата си!
Благодаря, Итилиен.
Дъщеря ми ходи от 10 дни на детска градина и всеки ден сутрешния плач става по-продължителен. Госпожите казват, че там се държи много добре – играе, говори, спи… Но всяка сутрин ми повтаря, че няма да ходи. Питам я защо, но отговор или дори леко подсказване за причината няма. Денят ми минава в притеснения по нея. Страхувам се да не се отрази по някакъв начин на душевното й здраве. В същото време не искам да отстъпвам и да й дам шанс да се възползва от слабостта ми. Говорим много, но не стигаме до разрешаване на проблема. Дано времето помогне.
@ mims
Знам, че е много лесно да се дават съвети отстрани, но се е случвало и при нас. Ще ти спомена какво правех аз – дано да откриеш нещо полезно.
Понякога децата не се чувстват добре, че нещо различно от мама и тати им харесва. Чувстват се виновни. Затова трябва да й обясниш /може би си го направила вече/, че отива на детска градина, за да се забавлява и че ти си доволна, ако тя се забавлява.
От вечерта се уговаряйте за следващия ден – какво ще облече, как ще тръгнете, как ще стигнете без да плаче и защо не е хубаво да се плаче.
Разкажи й, че за нея нищо не се променя – не я обичаш по-малко, защото ходи на градина, а дори повече, защото е по-голяма.
Уговаряйте се, че ако не плаче сутринта, вечер ще правите нещо любимо за нея – т.е. подкупвай 😉
Успокоявай я, че няма да я забравиш там и ще отидеш да я вземеш. Много деца се тревожат от това, дали някой ще ги вземе или ще останат там. Сега денят е дълъг и е светло до късно, но зимата като мръкне рано, те го приемат за нощ – време, в което вече са у дома и това ги притеснява много. Добре е още сега да свикне, че я взимаш и няма да я оставиш там завинаги, защото зимата ще е по-трудно.
Мисля, че нещо подобно я тревожи – дали ще я вземеш, дали я обичаш и смущението, че харесва госпожите и се привързва към тях /чувства го като предателство към теб/.
Това са неща, които трудно се формулират дори от голям човек, па камо ли от малко човече.
Провери /питай госпожите/, дали случайно, не се е изложила някак и да са й се карали – например да се е изцапала или напишкала. Ако са й се скарали пред всички – това е възможна причина за нейната тревога и за нежеланието й да ти каже. Не й се карай за изцапано, скъсано и тем подобни и й внушавай, че тя е най-важната и че най-важното е тя да се забавлява.
И най-вече – според мен – не разчитай на времето да оправи нещата. Децата са ни твърде скъпоценни, за да ги оставим на времето. Би трябвало до един месец да има напредък. Ако няма, трябва да търсиш други причини или възможности за гледането й. В първия месец не се поддавай, но все пак я следи за промени в поведението – ако започне да спи по-неспокойно, да реагира по нов начин /по-нервен и рязък/ на стари неща…- това би бил знак, че детето се тормози.
И за теб няма да е леко, но има шанс тя да свикне с промяната и нещата да тръгнат гладко, което ще е полезно за нея.
Пожелавам ви го – и на двете.
Дъщеря ми започна да ходи на детска ясла на 3 години – исках да свикне с децата и с вирусите преди детската градина. Не можа обаче да свикне с две от лелките, които за мой и нийн ужас бяха в една и съща смяна. Като чух как се отнасят с детето ми, когато то плаче за мен сутрин, се ужасих. Посъветвайте ме какво да правя с детската градина. Аз се страхувам дори повече от дъщеря ми и си задавам всевъзможни въпроси, да не би да сбъркам
@пламена
Едно е ясно – нещата не могат да останат така. Нормално е да се притесняваш. Но недей. Ще ти кажа как бих постъпила аз, с уговорката ти да го „пренастроиш” към личността на детето си и към себе си.
Първо, обясни на детето, че ще го спасиш от гадните лелки, че ти също не ги харесваш и ако беше позволено би ги набила.
Ако детето ще се мести в детската градина, а лелките са в яслата, то вече няма да ги вижда, но самата мисъл, че са близо ще го травмира. Затова му обясни, че ще отидете да питате директорката дали тези лелки ще са в детската градина. И наистина го направете, и то двете заедно – децата вярват само на собствените си очи и уши. След това, с позволение на директорката влезте в групата в детската градина, за да се запознаете с госпожите, лелките и децата, за да може детето да се увери, че онези гадните лелки не са там.
Това трябва да стане преди официалното откриване на учебната година – т.е. докато са още сборните групи. /не знам каква е точно организацията при вас, но трябва да избереш подходящ момент/.
Отивате, говорите и се прибирате у дома двете. Заслужава си човек да жертва 2-3 дни от отпуската си, за да е сигурен, че после всичко ще е наред с детето.
Обикновено в големите детски градини, в които има и ясла, има и отделни входове. Никога повече не минавайте през входа за яслата, дори да се наложи да обикаляте половината квартал. Дори обясни това на детето – че ще обикаляте, за да не срещнете лелките случайно.
Ако обаче има вероятност лелките да са при детето и в детската градина, трябва да й смениш групата или дори детската градина. Това също е възможно решение.
Говори с детето. Много! То трябва да знае, че този проблем е и твой и ти искаш да се реши, но то да си ходи на детска градина. Най-лесно е да я спреш и да си останеш с нея у дома, но в живота, който водим, ми се струва, че тази опция не се предлага 😉
Нямам достатъчно информация за ситуацията и само толкова идеи мога да ти дам сега. Надявам се да съм ти била полезна. Ако не намираш решението в тези редове – пиши отново. Може някой друг да намери по-добро решение.
Успех и на двете ви. 🙂
Здравейте! Искам и аз да помоля за съвет.Дъщеря ми тръгна на ясла малко преди да навърши 2 годинки. Много добро и скромно дете е. Сутрин плаче чак при влизане в стаята на яслата, но излиза повечето пъти усмихната. Една от госпожите обаче ме притеснява. Винаги казва, че всичко е било наред, че е яла, (последно я оставих и със спане) и че е спала, пила вода(шишето наистина преполовено ми показва, а памперса същия, който съм сложила от вкъщи- познавам, защото за яслата ги надписваме, е сух…Дори на гърне да е пикала, то защо урината и е тъмна от малкото, което е изпишкала в памперса?!) и ме гледа едно хитро тази госпожа.Като ми я извежда да я взема я наговаря да каже как е яла и всичко е правила и наистина, каквото и да я питам отговаря с “да”, а ме съмнява да е така, тъй като пробвам и с въпроси, на които отговора не може да е “да”. Някак, като излезе е , като облъчена, като с маска, стегната и чак, като ме види се отпуска и ту плаче, ту се смее. Също така тази госпожа ме пита още първия ден дали говори детето (сякаш да знае дали няма да разбера нещо повече…но дано не съм права) и пак така ме гледа едно …сякаш ме изучава, всеки път.Само веднъж в началото детето ми каза, че госпожата й се карала. Имаше театър и тя се уплашила, търсела да се гушне, но госпожата се скарала. И до ден днешен от време на време все го повтаря, дори веднъж пред нея го каза няколко пъти.Аз казвам вкъщи, че това им е работата, като не слушат децата, друг път й казвам, че няма да се кара, а някой път и казвам, че ще й се скарам аз на госпожата.Много е чувствителна и впечатлителна и като мен изпитва някакво глупаво страхопочитание от авторитети, имам предвид страх от учители (при мен остана и в живота от работодателя).Сега пък ме кара въпросната госпожа да я вземам по- рано от яслата, а като тръгна на работа това няма да е възможно.
А и това с показване на колко вода е изпила беше в началото.После шишето си стоеше непокътнато в коридора и накрая се принудих да го давам в ръцете на детето, но пак е почти сух памперса и урината леко по- тъмна. Освен това се връща гладна, като вълк, макар че казва, че е яла. През нощта започна от време на време да се буди с рев и вика “Не, не, не..”
Ще се радвам да коментирате и да ми пишете нещичко!
Поздрави, Калина
Здравей, Калина, имаш поща 🙂
Напълно е нормално дечицата да са изплашени от внезапната промяна на обстановката. Дълго време са били в топлата прегръдка на мама, а сега им предстои нещо ново и непознато. Никой родител не знае как ще реагира детето му на тази промяна, въпрос на време е, адаптация. Също така е много важно да се изгради много здрава връзка и комуникация между родителя и детето. Има случаи, в които при проблем в детската ясла или градина, детето не смее да каже на родителите си и се затваря в себе си.
Здравейте!
Статията ви много ми хареса, има някои наистина ценни съвети. Относно мечките… Спомням си, че и нас са ни плашили в детската градина, особено като не искахме да ядем или да спим, когато трябва. Тази практика със сигурност не се отразява добре на децата, но за съжаление е широко разпространена и трудно могат да се вземат някакви мерки…
Здравейте, Детски център Аладин,
Не мога да приема, че точно вие ми пишете, че не могат да се вземат мерки срещу плашенето на децата в детската градина…
Радвам се на интереса към статията от центъра, но мисля, че можете да се включите с градивни коментари и да споделите истинско мнение и опит.