Синдром ли е Бай Ганьо? Или е национална черта? Или самият Алеко Константинов е толкова велик и гениален, че самият факт, че е българин е достатъчен, за да се гордеем с това?
Това е опит за обощение на коментарите по темите за Вечният Бай Ганьо. Позволявам си да считам коментиращите за представителна извадка, поради професионалното им и възрастово многообразие.
И въпреки, че коментарите на пръв поглед изглеждат далеч един от друг като мнение, то внимателният им прочит говори точно обратното. Всички казахме приблизително едно и също, но с различни думи.
И то е, че:
– имаме прекрасна природа, която се опитваме да погубим;
– добри професионалисти, които се опитваме да прогоним;
– богато национално наследство, което упорито се опитваме да прикрием.
Това повод ли е за гордост? Не знам.
Можем ли да го променим? Опитвам(е) се. Някои влагат повече в тези опити, други по-малко. Някои предпочитат да се борят и да не се оплакват, други – да се оплакват и да не се борят…
Докога така? Не знам.
Какъв е изходът? И има ли го?
Има го! Изход винаги има. При това не само един.
Колкото хора – толкова и изходи!
Всеки сам е свободен да намери това, което го прави горд.
Всеки от нас има своите причини и основания да бъде горд – по своя си начин.
Горд от това, което е! Горд от това, което е постигнал! Горд от това, което са постигнали децата му!
Гордостта е нещо, за което може да се пише, говори и обсъжда безкрайно.
Гордостта ни дава усещането за свобода и независимост.
Гордостта ни кара да се развиваме и усъвършенстваме.
Гордостта ни кара да взимаме решения, за които цял живот после съжаляваме…
Гордостта е предимство и недостатък…
Гордостта е сила и слабост…
Гордостта няма народност, няма цвят, няма звук. Тя има само лице. Човешко лице!
Нашите лица формират нашата нация. Нация от горди хора е горда нация.
Дали се гордея, че съм българка? По-скоро да, защото и да не се гордея, пак съм си българка, така че по-добре да се гордея!
Мисля, че тази фраза, ако не друго, е поне едно добро начало!
LeeAnn: “Дали се гордея, че съм българка? По-скоро да, защото и да не се гордея, пак съм си българка, така че по-добре да се гордея!
Мисля, че тази фраза, ако не друго, е поне едно добро начало!”
Високо ценя желанието ти да гледаш положителното, в стил Сакскобургготски ;-), обаче първото изречение (“Дали да се гордея …”) не ми се връзва с обобщението ти от второто изречение (“…е поне едно добро начало”).
Просто първото изречение носи в себе си един дълбок и много сериозен личностен компромис, а за съжаление, компромисът не може да бъде добро начало …
Компромисът е по-скоро край. Край на борбата, край на опитите да се промени нещо. Компромисът е примирение …
Мисля освен това, че да се гордеем само защото няма много смисъл да не се гордеем, не е достатъчно добро основание да се гордеем … 😉
Нека се опитаме да си намерим малко по-сериозни причини за гордост …
Мисля, че всеки сам трябва да си определя приоритетите на причините за гордост. Наско, защо мислиш, че останалите трябва да имат същите като твоите. Не си го казал, но се подразбира.
Според последното проучване, което нашумя в медиите България е на 22-ро място от 34 по национална гордост, на 3-то в източна Европа. Аз съм убедена кои точки са ни дръпнали надолу: икономика, инфраструктура, политика… Но именно културно наследство и история са причината да не сме на последно. Сега ми е интересно кой ще изберат за “личност” на България. Скоро ще се разбере:)
Наско, много по-добре е да се гордееш и да не знаеш защо и от какво точно, отколкото да си смачкан… и да знаеш точно защо, но да не можеш да се справиш с причините.
Исках да кажа, че е по-добре да сме горди хора, горди българи, отколкото да не сме.
Когато човек иска – търси начини, когато не иска – търси причини! Това е старо и изтъркано, но е вярно. Така че, ако искаме да сме горди – все ще си намерим начин да бъдем! Ако не искаме – все ще си намерим някакво извинение…
Американците в голямата си част са ограничени и не особено умни, но от малки ги възпитават, че са велики, защото са американци. На мен това, честно казано ми допада до голяма степен.
Няма личностен компромис, нито пък има сигнал за край на борбата, а едно добро Начало!
Ти поне би трябвало да знаеш, че не се отказвам лесно 😉 😉
elichka says: “Наско, защо мислиш, че останалите трябва да имат същите като твоите. Не си го казал, но се подразбира.”
Еличка, за съжаление, това което казваш е широко разпространено схващане в повечето български форуми. Подчертавам български, защото в повечето англоезични форуми, които посещавам, наистина се води дискусия на аргументи. Единият дава своята теза със своите аргументи, а другият или предлага друга теза с други аргументи, или аргументирано поставя под съмнение тезата на първия… Така се ражда и истината. В спора на аргументи.
В нашите форуми, за огромно мое съжаление, преобладава духът “абе ти ‘къв си че да ме поучаваш?” или “Що пък трябва и аз да мисля като тебе?”
Ами не Еличка, не трябва да мислиш като мене, но ако искаш да водим дискусия, приведи контрааргументи срещу моите, или просто дай други аргументи, ако мислиш различно от мен.
LeeAnn, със сигурност е по-добре да не си смачкан, отколкото да си смачкан! (Както и да си здрав и богат, а не болен и беден…) 😉 Лошото е, че подобна теза на мен понe ми звучи малко в стила на Мечо Пух, който ми е любим герой, но трудно бих възприел “тезите” му другояче, освен като една много приятна шега …
Иначе знам, че трудно се отказваш, но аз и нямам намерение да те отказвам. Напротив – настървявам те 😉
Аз мисля, че си дадох аргументите междувременно, но явно не си ги разбрал. 🙂
Ще обобщя за теб: Смятам, че имаме стара история /за каквато доста от “горделивите” страни могат да завидят/, били сме по тези земи много отдавна и за това време са се появили доста запомнящи се личности и събития. Някои заслужават уважение, други може би не, но от 1000 номинирани вярвам поне 200 са достойни и ако всеки се приеме за една причина – давам ти 200:)
Говореше за Варненското халколитно съкровище, но не е само то има и други намерени /Панагюрското,Рогозен,Августа и т.н. да не изброявам/, които са значими.
Има ли значение дали се гордеем или не. Аз лично до утре мога да пиша с какво се гордея. Пуснал съм си коментара към предишния пост.
За мен е важно човек да се гордее с това което е, това, което прави и това, което е постигнал.
Наско, не мога да те разбера какво целиш с твоите заяжданици. Като не се гордееш че си българин – просто си смени националността. Това, че не се гордееш си е чисто твой проблем (то си е направо комплекс доколкото ти чета коментарите). Като те чета се сещам за вица с казана с българите в ада, дето никой не го пази. Нямаме нужда повече от това!
Еличка, да, това вече са аргументи и то по темата.
Richie, не знам защо, но някак си дълбоко в себе си съм убеден, че оня, когото LeeAnn описва, щеше да реагира точно по твоя начин и със сигурност се гордее със себе си точно в твоя стил.
Нейсе! Бъди жив, здрав и щастлив, колкото можеш.
@ Ritchiе и Наско
Момчета, моля ви да не излизате от рамките на добрия тон. Моля ви…
Спорете помежду си колкото си искате, но не си поставяйте взаимно квалификации, моля.
Аз държа на това, което съм казал. И не смятам, че съм нарушил добрия тон. Просто ми омръзна постоянно да се публикуват комплексарски, депресарски и всякакви други мнения. Да се оплакваме колко сме зле, как няма да се оправим, как трябва да се гордеем с нещо, дето нямаме заслуга за него, да оплюваме хора, които са постигнали нещо…
В крайна сметка всичко си зависи от нас. И не знам колко си общувате с хора, които живеят в чужбина и се прибират от време на време. Всички мои познати попадащи в тази категория са на мнение, че тук нещата вървят на добре. Дори ако щете за това може да се гордеете, стига да се чувствате достатъчно съпричастни към това.
Наско, нямам нужда от твоите пожелания – запази ги за себе си. Определено са ти необходими. А аз каквото правя го постигам сам. Остани със здраве.
А дали тук няма някакво объркване? На гордостта с достойнството? Защото поне за мен това са две различни неща, от което пък идва и различното ми отношение към тях.
Прав си, NeeAnn. И за мен има разлика между гордост и достойнство и може би объркването идва от мен…
Ричи, не мога да се съглася с теб за това, че достатъчно основание за гордост е това, че някой, който си идва от време на време, казва, че тук нещата вървят на добре. Даже малко се дразня на такива хора. Отстрани винаги е лесно и различно. И главно РАЗЛИЧНО. Тези хора, които си идват от време на време, всъщност не разполагат именно с ВРЕМЕ, за да преценят промените. Те обикалят да си видят приятелите, роднините и любимите места. Обикалят с приповдигнато настроение и виждат само хубавото.
И го гледат отстрани – от позицията на това, че идват с по-големи финансови възможности и за тях това, че има за какво да си похарчат парите тук, означава, че нещата вървят на добре.
А то означава ли???
За мен е важно аз на какво мнение съм по отношение на това как вървят нещата тук, а не на какво мнение са другите или примерно брат ми, който си идва 1 път в годината за 10 дни!!! Нищо, че ми е брат. Неговото мнение няма тежест, защото той няма адекватни и обективни критерии за оценка. И, ако нещата наистина вървят толкова добре, защо тези хора, в т.ч. и моя брат, не вземат да си се приберат в Родината….?
Richie: “Да се оплакваме колко сме зле, как няма да се оправим, как трябва да се гордеем с нещо, дето нямаме заслуга за него, да оплюваме хора, които са постигнали нещо…”
Абе Ричи, ти къде видя тук някой “да се оплаква” и “да оплюва хора, които са постигнали нещо”???
В момента се води принципна дискусия, и ако ти предпочиташ просто да си мрънкаш, вместо да четеш какво пишат другите и да дискутираш аргументирано, очевидно мястото ти просто не е тук …