Когато, преди около девет месеца срещнах NeeAnn, не знаех какво ме очаква.
Да не говорим, че дори не си и представях, че ще ми се случи това, което ми се случи…
Когато той ме откри, ми подаде ръка и ми предложи немислимо, за тогавашните ми разбирания, предизвикателство…
Мислех си колко е трудно да се впуснеш в авантюра, особено такава, когато някой вярва в теб, но ти самият не си вярваш.
Подходих по момичешки плахо и неуверено и дълго време отказвах да приема предложението му.
Той ме обграждаше с търпение, внимание и разбиране, но… не се отказваше. Не се отказа изобщо! Дори напротив, лека-полека ме накара да се съглася с неговото решение, мислейки го за свое… /и до сега не знам как успя!/
Съгласявайки се да създадем заедно своя рожба, аз осъзнах, че на него му е било много по-трудно да ме убеди, отколкото на мен да приема, защото се иска наистина много търпение, разбиране и добрина, за да вярваш в някой, който сам не си вярва. И още повече – да го накараш да повярва не само на теб, но и на себе си.
Съгласих се почти на шега, някак по детски наивно, като първо дадохме име на рожбата си …
Началото бе трудно…
С всеки изминал ден, нашата рожба се променяше пред очите ни – в първия миг беше много плаха, после сякаш добиваше необяснима смелост, после пак се плашеше и спираше, после отново намираше увереност и продължаваше напред …
Като на шега направи първата си крачка – аплодирана, подкрепяна и насърчавана… После втората, третата…
Така изминаха шест интересни месеца, изпълнени с моето съмнение и неувереност и неговата вяра, разбиране и добрина, моята пламеност и неговото търпение.
Във всеки един от тези неповторими дни, тя правеше по една нова крачка, ставаше все по-уверена, все по-усмихната и с мъ-ъ-ъничко по-смела…
Тези дни, нашата рожба навършва своите първи шест месеца, а това, което четете в момента е нейната стотна крачка напред, нейното появяване пред вас за 100-тен път!
Тя е такава, каквито сме ние. Скрила е в себе си нашите мечти, отразява нашите мисли и чувства и носи нашето име: LeeNeeAnn!
NeeAnn се грижи тя да расте спокойна и необезпокоявана…
Аз се грижа да расте усмихната и красива…
Григор се грижи да има дом и да е облечена в тези прекрасни дрешки, с които се явява днес пред вас…
А, вие, приятели, се грижите тя да расте обградена с любов и внимание, за да порасне силна и смела и да върви уверено напред и в следващите си 100 крачки!
Мога да кажа само – гордея се и се радвам, че познавам една изключителна жена – истинска, земна, обективна, искрена и същевременно изпълнена с толкова много позитивна енергия. Желая ти да си все такава, да следваш мечтите си, защото безумността им те прави истински жив. Много целувки!
Благодаря, Веси!
Благодаря ти за красивите думи, за подкрепата и приятелството.
БРАВО. Поздравления за успешния старт и успешно положения километричен камък. Някой беше казал: да стигнеш до върха е трудно, но да се задържиш там е още по-трудно. Стотната публикация е пример, за това, че ти можеш. Имаш пълната подкрепа, от нас – твоите приятели, за ентусиазма, куража, последователността, търпението, добрия вкус и магическото умение да привличаш вниманието.
Пожелавам много много успехи на вашето начинание.
Ти води, ние сме след теб, на всеки километър.
За пореден път “Поздравления!!!”
От скоро съм тук, но ми харесва. За малко дойдох, но смятам да поостана. Не ви познавах, но вече започнах да ви опознавам.
Смело напред! Аз обещавам подкрепа, както каза Мъдрия “на всеки километър”:)
@elichka
Благодаря ти. Надявам се да ти е приятно и да останеш по-дългичко 🙂
Стискам силно палци – дано пред рожбата ви да има още неизброими крачки! 🙂
Хай, честито!
‘Важното е младите да се обичат, ние ще помагаме с каквото можем’
Иначе ви желая стръмни пътеки през любопитни места, където има да се види, каквото има да се види. И достатъчно желание и упоритост, за да ги преодолеете.
Честито 100-постие и от мен! 🙂
Много приятно място, наистина. Човек се изкушава да поостане…
Всички са добре дошли и са поканени да останат колкото дълго им харесва! 🙂
Честито и от мен! Желая с лека ръка на лека клавиатура постовете да се множат още дълго време!
Честито и от мен! Аз пък пожелавам освен вдъхновения за нови стъпки и лек път безпрепятствен. Тъй де, ако има препятствия, те да вдъхновяват и предизвикват 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » five years latter …